Решение № 14962 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9915/2011 г.

Решение № 14962 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9915/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на адв. Николай Николов Тодоров, процесуален представител на Теменужка Миланова Лазарова, срещу решение № 2060 от 2.05.2011 г. по адм. д. № 9334/2010 г. на Административен съд София-град с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да бъде уважена изцяло със законните последици. Ответникът Столична община, чрез процесуалния си представител, писмено и устно оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение е отхвърлен иска на Теменужка Миланова Лазарова срещу Столична община за присъждане на сумата 100000 лева, представляваща обезщетение за претърпeни имуществени вреди, и на сумата 100000 лева, представляваща обезщетение за претърпeни неимуществени вреди, следствие от отмененото решение № 44 по протокол № 24 от 30.03.2001 г. на Столичния общински съвет, с което е одобрен КП, УРП и ЗРП на "Витоша - Вец Симеоново", ведно с претенциите за лихви, като неоснователен. Спорът е решен при наличие на относимите доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. При изяснена фактическа обстановка, са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. По делото е установено, че претендираните имуществени и неимуществени вреди са следствие на разрешение за строеж № 113 от 4.06.2008 г., което не е отменено или обявено за нищожно по съответния ред. Същите не са пряка и непосредствена последица от отмененото решение № 44 по протокол № 24 от 30.03.2001 г. на Столичния общински съвет. Разрешението за строеж опосредява вредите, като част от тях се опосредяват и от действията на самата ищца, която е направила разходи за строителството, въпреки, че е уведомена с писмо от 23.04.2009 г., че няма одобрени инвестиционни проекти. Предвид липсата на пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и отмененото решение на Столичния общински съвет, правилно е прието, че не е налице една от трите кумулативно предвидени предпоставки за уважаване на претенцията по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Доводите на жалбоподателката за наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК са неоснователни. Оспореното решение е валидно, допустимо и правилно, и затова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, следва да се уважи и своевременно направеното и основателно искане за присъждане на разноски в полза на Столична община в размер на сумата 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение