Решение № 3426 от 26.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1610/2015 г.

Решение № 3426 от 26.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1610/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационен протест на Окръжна прокуратура - Враца срещу решение № 513 от 22.12.2014 г., постановено по адм. дело № 584/2014 г. по описа на Административен съд - Враца. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се обяви нищожността на заповед № 311/18.04.2005 г. на кмета на община Враца. Ответникът - кметът на Община - Враца, чрез адв. Янчев като процесуален представител, в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените за тази инстанция разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, като обсъди доводите в касационния протест, становищата на страните и данните по делото, приема следното: Касационният протест е процесуално допустим, като подаден в срок и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледан по същество, е неоснователен по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлен протеста на Окръжна прокуратура Враца за прогласяване нищожността на заповед № 311/18.04.2005 г. на кмета на община Враца, с която на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е одобрено изменение на подробен устройствен план - план за регулация и застрояване (ПУП - ПЗР) на част от кв. 176 по плана на ЦГЧ - гр. Враца с цел обособяване на нов УПИ ХVII - общ. за жилищно строителство със свободностоящо нискоетажно застрояване и промяна на страничната регулационна линия с УПИ ХI -3640. Решението е постановено в производство по чл. 226 АПК, след отмяна на предходно първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, с решение № № 11865/08.10.2014 г. по адм. дело № 6712/2014 г. на Върховния административен съд, второ отделение. За да постанови този резултат при новото разглеждане на делото, Административен съд - Враца е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му със ЗУТ правомощия, при спазване изискването за форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в случая не е налице противоречие с материалния закон, което да е толкова съществено, че да обуслови нищожност на акта. Посочил е, че имотът преди изменението на ПУП е бил отреден за обществена озеленена площ за ограничено обществено ползване, поради което не съставлява публична общинска собственост и не попада в предвидените в чл. 61, ал. 4 ЗУТ хипотези. По отношение неспазване на предвидената в чл. 62а, ал. 1 ЗУТ забрана за промяна предназначението на съществуващите озеленени площи или на части от тях в урбанизираните територии, съдът е приел, че към датата на издаване на заповедта тази норма не е съществувала, поради което не е налице твърдяното нарушение. Обжалваното решение е правилно. За да се обяви нищожността на оспорената заповед за изменение на ПУП - ПРЗ, е необходимо тя да е засегната от особено съществен порок в изискванията за законосъобразност по чл. 146 АПК. В случая не са установени такива тежки нарушения, които да обуславят нищожността на акта и правилно в съответствие с материалния закон протестът е отхвърлен. Съгласно доктрината и константната съдебна практика нищожният административен акт не поражда целените от автора му правни последици. Не всяко нарушение обаче при постановяването му обуславя неговата нищожност, а само пороци, свързани с компетентността на издалия го административен орган и предвидената в закона форма, както и някои особено тежки противоречия с материалноправни разпоредби (когато не е издаден въз основа на закон или подзаконов нормативен акт), които правят последиците от издадения акт нетърпими за правовия ред. В случая такива нарушения не са налице. Заключението на административния съд, че с оспорената заповед е обособен нов урегулиран поземлен имот - общинска собственост и преди изменението на плана имотът е бил определен за озеленена площ за ограничено обществено ползване по смисъла на чл. 61, ал. 3 ЗУТ (в относимата редакция на текста към датата на издаване на заповедта), макар и неправилно мотивирано с одобрения със заповед № 357/08.05.1996 г. предходен ПУП, е законосъобразно. Видно от представената извадка - копие на действащия ЗРП за кв. 174, одобрен със заповед № 464/20.03.1990 г. (л. 7 от адм. дело № 643/2013 г.), процесната озеленена площ попада в парцел I-3657. При тези данни следва да се приеме, че се касае за озеленена площ за ограничено обществено ползване в имот за жилищни, вилни, обществени, производствени, курортни и спортни сгради и комплекси, допълваща зелената система съгласно чл. 61, ал. 3 ЗУТ, която не попада в категорията озеленена площ - публична общинска собственост по смисъла на чл. 61, ал. 4 ЗУТ. Затова и забраната по чл. 62, ал. 2 ЗУТ, съгласно която озеленените площи, които представляват публична собственост, не могат да бъдат продавани, преотстъпвани и обременявани с вещни тежести, както и да бъдат използвани за други цели, в случая е неприложима. Касационният довод за нарушаване на тази разпоредба е неоснователен. По отношение възражението за нарушение на нормата на чл. 62а, ал. 2 ЗУТ съдът е изложил аргументирани съображения, които се споделят от настоящия състав. Към датата на издаване на заповедта, чиято нищожност се претендира, тази разпоредба, въвеждаща забрана за промяна предназначението на съществуващите озеленени площи, реализирани съгласно предвижданията на устройствените планове, не е била приета, поради което не следва да се съобразява от съда. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, вкл. и при оспорване на неговата валидност. В тази връзка законосъобразно и обосновано съдът е приел, че доводите за нарушени материалноправни норми не водят до нищожност на заповедта. Твърдените пороци, изразяващи се в нарушение при иницииране на административното производство и съществени пропуски в процедурата по издаване на акта, навеждат на извод за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, респ. за унищожаемост на заповедта, а не за нейната нищожност. Въпросът относно наличието на предпоставките за изменение на плана на основание чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ касае законосъобразността на заповедта, като евентуалните нарушения също са свързани с нейната унищожаемост. Неуведомяването на заинтересованите страни за образуваното административно производство и невръчването на издадената заповед не може да се счете за съществено нарушение на административнопроизводствените правила, след като тези лица имат самостоятелни права за обжалването й, поради което доводите в тази насока също не обосновават нищожност на акта. По изложените съображения и при извършената съгласно чл. 218, ал. 2 АПК проверка настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Предвид липсата на релевираните отменителни основания същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,