Решение № 11035 от 1.12.2022 г. на ВАС, 5-членен състав

Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по молба на Метал Флейт Интернешънал ООД, град Варна, чрез адвокат К. Панова за отмяна на влязло в сила решение 2356/14.03.2022 г. на Върховен административен съд, осмо отделение, постановено по адм. дело 8102/2021 г., в частта, в която е отменено решение 682/20.05.2021 г. на Административен съд Варна по адм. дело 2100/2020 г. и вместо него е постановено друго за отхвърляне жалбата на дружеството против ревизионен акт Р-03000319006735-091-001/12.06.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП Варна относно установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. и данък по чл. 38, ал. 3 ЗДДФЛ за 2015 2018 г. Искането за отмяна е на основание чл. 239, т. 1 АПК. Дружеството твърди, че са открити нови факти и обстоятелства, както и нови доказателства, които не са могли да му бъдат известни. Като нови писмени доказателства представя приемо предавателен протокол от 24.03.2017 г. съставен между Метал Плевен ЕООД и СД Гланц Метал АВ, заповед 03-006/07.02.2022 г. на управителя на "Метал Флейт Интернешънал" ООД и отчет от 07.03.2022 г. от В. Димитрова за извършена възложена задача на основание заповед 03-006/07.02.2022 г. Молителят твърди, че въпреки положената грижа за добро водене на делото не е могъл да се снабди и да представи протокола от 24.03.2017 г., който касае доставките от Метал Плевен ЕООД. Протоколът му е изпратен от прекия доставчик едва на 19.05.2022 г., за което представя разпечатка от електронна поща. Счита, че представеното писмено доказателство установява, че доставчикът е придобил собствеността върху количествата отпадъчни материали. В атакуваното съдебно решение е прието, че не е установено доставчикът фактически да е притежавал доставените стоки. По отношение на представените заповед 03-006/07.02.2022 г. и отчет от 07.03.2022 г. за извършена възложена задача на основание заповед 03-006/07.02.2022 г. твърди, че тези документи са възникнали след приключване на съдебното производство по оспорване на ревизионния акт и касаят непризнатите разходи по два договора за спонсорство за обучение от 12.01.2015 г. и от 31.08.2017 г. Според молителя тези доказателства установяват, че придобитата специалност от В. Димитрова има връзка с икономическата дейност на дружеството и икономическата изгода на предприятието от сключените договори за спонсорство. В дружеството няма друго лице владеещо чужд език, придобило такава международно призната квалификация. Според молителя посочените в молбата факти не са взети предвид от съда, но тяхното съществуване създава вероятност съдебният акт да е неправилен. Искането е за отмяна на влязлото в сила съдебно решение, в частта, в която е отменено решение 682/20.05.2021 г. на Административен съд Варна по адм. дело 2100/2020 г. Претендира разноски. Ответникът директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика град Варна, чрез гл. юрк. Д. Митева оспорва молбата за отмяна като неоснователна, по съображения, изложени в представено по делото писмено възражение на основание чл. 242, ал. 3 АПК. Претендира разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, за да се произнесе взе предвид следното: Искането е за отмяна на влязло в сила съдебно решение, подадено е от страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 240, ал.1, т.1 АПК, поради което е процесуално допустимо. Възражението на ответника, че не е спазен тримесечният срок по чл. 240, ал.1, т.1 АПК, е неоснователно. В случая този срок тече от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство. С приемо предавателният протокол от 24.03.2017 г. молителят се е снабдил на 19.05.2022 г. видно от писмо на Т. Нинов, управител на Метал Плевен ЕООД, получено по електронна поща. Отчет на В. Димитрова за изпълнение на възложена задача е от 07.03.2022 г. и е изготвен въз основа на заповедта на управителя от 07.02.2022 г. Молбата за отмяна е подадена на 27.05.2022 г., преди изтичането на тримесечния срок, считано от 07.03.2022 г. С решение 2356/14.03.2022 г. на Върховен административен съд, осмо отделение, постановено по адм. дело 8102/2021 г. е отменено решение 682/20.05.2021 г. на Административен съд Варна по адм. дело 2100/2020 г. в частта, в която е отменен ревизионен акт Р-03000319006735-091-001/12.06.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП Варна относно установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. и данък по чл. 38, ал. 3 ЗДДФЛ за 2015 г. 2018 г. и вместо него е постановено друго за отхвърляне жалбата на дружеството против ревизионен акт Р-03000319006735-091-001/12.06.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП Варна относно установените задължения за корпоративен данък по ЗКПО за 2015 г., 2016 г. и 2017 г. и данък по чл. 38, ал.3 ЗДДФЛ за 2015 г. 2018 г. Установените задължения за корпоративен данък са резултат от непризнаване на разходи за доставки на отпадъчни материали по фактури, издадени от "Метал Плевен" ЕООД на основание чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗКПО, поради документална необоснованост. Средствата изплатени по два договора за спонсорство за обучение на В. Димитрова са приети за скрито разпределение на печалба и в тежест на дружеството са установени допълнителни задължения за окончателен данък върху доходи от дивиденти. При осъществения контрол за спазването на материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция е приела, че не е установено по делото реалното доставяне и получаване на стоките отпадъчни материали по фактурите, издадени от Метал Плевен ЕООД, поради което не е налице документална обоснованост на разходите отчетени и осчетоводени от ревизираното дружество по тези фактури. По отношение на изплатените средства по двата договора за спонсорство са приети за неправилни изводите на първоинстанционния съд за липса на скрито разпределение на печалба, тъй като сумите са изплатени по договор за придобиване на квалификация по смисъла на чл. 229 от КТ. В тази връзка са изложени мотиви, че за този вид договори в КТ е предвидено изискване придобитата квалификация да е тясно свързана с предмета на дейност на дружеството. Според съда придобитата от подпомогнатото лице специалност (по социология) не е свързана с икономическата дейност на ревизираното лице и не е доказана икономическата изгода на предприятието от сключените договори. С тези мотиви съдът е обосновал краен извод, че разходите на дружеството за такси за обучение във Великобритания на В. Димитрова, която е дъщеря на съдружниците в дружеството са крито разпределение на печалба по смисъла на легалната дефиниция в § 1, т. 5, б. а от ЗКПО. Отмяната по чл. 237 и сл. от АПК е извънреден способ за защита срещу силата на пресъдено нещо на влезли в сила съдебни решения, постановени по административни спорове, на основанията, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. В случая молителят се позовава на основанието, посочено в чл. 239, т. 1 АПК, според което съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Имат се предвид нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които са съществували към приключването на устните състезания в последната инстанция по същество, но не са били известни на страната и които съдът не е взел предвид, но чието съществуване е от значение за решаването на спора. От такова значение са доказателствата за юридическите или доказателствените факти, които ако бъдат установени, биха могли да доведат до различно разрешаване на спора - предмет на делото. В конкретния случай представените нови писмени доказателства заповед 03-006/07.02.2022 г. на управителя на Метал Флейт Интернешънал ООД и отчет от 07.03.2022 г. от В. Димитрова за извършена възложена задача на основание заповед 03-006/07.02.2022 г. са за факти, възникнали след приключване на устните състезания на 19.01.2022 г. по адм. дело 8102/2021 г., които не са преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение и не представляват основание за неговата отмяна съгласно чл. 239, т.1 АПК. Представеният приемо предавателен протокол от 24.03.2017 г. съставен между Метал Плевен ЕООД и СД Гланц Метал АВ не обосновава различни изводи относно документалната обоснованост на разходите по фактурите, издадени от Метал Плевен ЕООД. Така представеният протокол документира изпълнение по договор услуга от 23.09.2016 г. и не кореспондира по време с посочения в ревизионния акт договор, сключен между "Метал Плевен" ЕООД и СД "Гланц Метал АВ", който е от 23.09.2015 г. Протоколът не съдържа конкретни данни за обекта (халето), от който са добити металните отпадъци, поради което не може да бъде обвързан по предмет с договора от 23.09.2015 г., който е за събаряне на хале метална конструкция с адрес в гр. Варна, респективно с периода на спорните доставки. От изложеното следва да се приеме, че така представеното писмено доказателство не би могло да доведе до различно решаване на спора относно фактическото притежание и разпореждане със стоките от "Метал Плевен" ЕООД и документалната обоснованост на разходите, отчетени от молителя. Искането за отмяна на основание чл. 239, т. 1 АПК е неоснователно и следва да се отхвърли. С оглед изхода от делото, на ответника в производството по отмяна следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева, юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,