Решение № 15335 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8173/2011 г.

Решение № 15335 от 22.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8173/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Сулаф Ахмед Хасан, гражданка на Ливан срещу решение № 12 от 02.05.2011 г. по адм. дело № 112/2011 г. на Административен съд - Русе. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на Гранично полицейско управление - Русе, не е изразил становище пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АС - Русе е отхвърлил оспорването на Сулаф Ахмед Хасан срещу заповед рег. № 93/02.03.2011 г. на началника на ГПУ - Русе за принудителното й настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция" - МВР. Съдът правилно е установил релевантните факти за спора и е достигнал до правно обоснован извод за законосъобразност на обжалваната заповед. В тази насока е посочил, че жалбоподателката е с неустановена самоличност - без документи, не е удостоверила влизането си в страната по законния ред и предвид съществуващите пречки за изпълнение на заповед № 65/02.03.2011 г., с която й е наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Р България" е наредено принудителното й настаняване в СДВНЧ. Правилен е изводът на съда, че са изпълнени предпоставките по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ за издаване на оспорената заповед, съгласно който в случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3, е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудителното отвеждане до границата на Република България или експулсирането. Съдът вярно е посочил, че заповедта е мотивирана, като конкретните фактически обстоятелства, обусловили прилагането на ограничителната мярка се съдържат в предложение рег. № 4729/02.03.2011 г. на началника на ГОДГ при ГПУ - Русе, утвърдено от административния орган. Правилно съдът е приел, че производството по чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците е самостоятелно и не рефлектира върху законосъобразността на оспорената заповед. Евентуалният благоприятен изход на спора по чл. 67, ал. 1 от ЗУБ за жалбоподателката е от значение за изпълнението на наложената й ограничителна мярка "принудително отвеждане до границата" и в този контекст - на изпълнението и на настоящата заповед, но не е относимо към въпроса за нейната законосъобразност. Изложените аргументи в касационната жалба за неправилност на решението по съществото си касаят спора за законосъобразност на оспорения акт и са били предмет на обсъждане от решаващия съд, който мотивирано е приел същите за неоснователни. Изводите на съда се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,