Решение № 10133 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4574/2014 г.

Решение № 10133 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4574/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. С. М. от гр. П. против решение № 63 от 12.02.2014 г. постановено по административно дело № 899/2013 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлено оспорването й срещу заповед № П-1847 от 14.10.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - П.. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторката моли обжалваното съдебно решение да бъде отменено, след което делото да се реши по същество, като се отмени процесната заповед и й се присъдят направените разноски за производството пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директорът на Дирекция "Социално подпомагане" - П., чрез процесуалния представител адвокат Колева моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да се остави в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и навежда доводи за правилност на атакуваното с нея съдебно решение, за което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд С. - град е заповед № П-1847 от 14.10.2013 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - П., с която на основание чл. 10, ал. 5 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) и чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за семейните помощи за деца (ППЗСПД) на оспорващата е отказано отпускането на еднократна помощ за отглеждане на едно дете по чл. 8в от ЗСПД касателно дъщеря й Г. С. М.. Като мотиви за отказа е посочено изтекъл срок за плащане - чл. 12, т. 7 от ЗСПД (погасяване на вземането). При осъщественият административен контрол директорът на Регионалната дирекция за социално подпомагане - П. с решение № РД-07-29 от 07.11.2013 г. е отхвърлил жалбата на Л. М. срещу заповедта. За да не уважи сезиралата го жалба срещу същата заповед първоинстанционният съд обосновано е приел, че административният орган е издал законосъобразен административен акт при правилно тълкуване и прилагане на действащото материално право и при спазване на административно-производствените правила. Постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства. Фактическите си и правни изводи е направил след задълбочено анализиране на събраните доказателства. Съобразил се е с всички искания и доводи на страните и е приложил правилно нормативната уредба. Детето на жалбоподателката е родено на 05.02.2013 г., но последната е редовна студентка от 30.09.2013 г., на която дата е подадена и молба-декларацията й за отпускане на еднократна парична помощ за отглеждане на дете до навършване на една година, т. е. след изтичане на 6-месечния погасителен срок, предвиден в чл. 12, т. 7 от ЗСПД. При тези обстоятелства съдът обосновано и материално законосъобразно е възприел изводите на административния орган и е отхвърлил жалбата срещу процесната заповед като неоснователна. В чл. 12, т. 7 от ЗСПД изрично и ясно е посочено, че вземанията за еднократна помощ (т. е. помощта по чл. 8в, ал. 1 от същия закон) за отглеждане на дете до навършване на една година от майка-студентка, учаща в редовна форма на обучение, се погасяват в срок от шест месеца, считано от края на месеца, през който е родено (осиновено) детето. В случая този срок е изтекъл на 31.08.2013 г. Случаят не попада и в обсега на старата редакция на чл. 16а, ал. 6 от ППЗСПД, изменен с ДВ, бр. 95/2012 г., която предвиждаше и текста "и/или от датата на записване в редовна форма на обучение на лицата по чл. 8в, ал. 1 и 4 от ЗСПД", защото детето е родено след изменението на тази норма. Сегашната редакция на ал. 6 от чл. 16а от ЗСПД, в сила от 04.12.2012 г., предвижда, че правото на получаване на еднократна помощ по чл. 8в от ЗСПД възниква от датата на раждане на детето, което означава, че правото на получаване на исканата помощ е изтекло към датата на неговото упражняване. Изложеното дава основание да се приеме, че първоинстанционният съд, съобразявайки се с фактите по делото, правилно е приложил материалния закон и тъй като не са установява необоснованост, не са налице сочените в касационната жалба основания, водещи до отмяна на решението, поради което същото следва да се остави в сила. За пълнота на изложението трябва изрично да се отбележи, че наведените от касаторката доводи за противоречие на постановеният съдебен акт с Конституцията и несъобразяване със Закона за нормативните актове, очевидно са резултат на правно-техническо смешение, доколкото не кореспондират с установената по делото фактическа обстановка и стоят встрани от приложимата към нея материалноправна уредба. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,