Решение № 8648 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7790/2015 г.

Решение № 8648 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7790/2015 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от Р. Я. Р. против Решение № 182/21.05.2015 г. по адм. д. № 7/15 г. на Административен съд - В. Т., с което е отхвърлен иска му по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) против Областна дирекция на МВР - гр. В. Т., за обезщетение на причинените му неимуществени вреди от незаконно задържане по отменена принудителна административна мярка "задържане за срок до 24 часа" за размера над 300 лева до размер на 15 000 лв. и обезщетение за причинените му имуществени вреди в размер на 800 лв. със законната лихва, с искане да се отмени като неправилно поради противоречието му с материалния закон и като необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - ОД на МВР - В. Т., не изразява становище по основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение. Върховният административен съд, трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок по чл. 211 от АПК, против съдебен акт, подлежащ на обжалване и разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон, както и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че обезщетението за претърпените неимуществени вреди, което жалбоподателя претендира, е доказано по основание и е определил размера на обезщетението по справедливост на основание чл. 52 от ЗЗД. Този извод на съда е правилен и законосъобразен. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът е стигнал до правилният правен извод, че са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно - отменен по съответния законен ред административен акт-заповед за арест, издадена от негов служител, че в резултат от този отменен акт като пряка и непосредствена последица за ищеца са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, нервно разстройство и засягане на общото му здравословно състояние. Правилно съдът е преценил, че житейски е оправдано и логично да се изпитат безпокойство, стрес и нервно напрежение при задържане под стража и ограничаване на свободата на едно лице. Съдът правилно е приел, че незаконосъобразно наложената принудителна административна мярка-арест за срок от 24 часа, пряко е рефлектирала върху емоционалното състояние на ищеца и му причинила стрес, безпокойство и уплаха, които по справедливост следва да се обезщетят с заплащане на сумата от 300 лева, като е отхвърлил иска до пълния му размер от 15000 лв. Следователно, като е уважил предявеният от ищеца иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против ОД на МВР - В. Т., за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 300 лева със законната лихва, съдът е постановил един законосъобразен съдебен акт, който следва да се остави в сила. Съдът правилно е отхвърлил иска на ищеца за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени адвокатски хонорари за защита по адм. д. № 895/12 г. и по досъдебно производство, но не по изложените от него съображения. Адвокатската защита е конституционно гарантирана и законово регламентирана в българското законодателство и е неправилно да се приеме, че след като по този вид дела - административните, не е задължителна, то заплатените за нея хонорари не са в пряка причинна връзка с воденето на този вид дела, още повече, че тук се касае за оспорване на административен акт, с който лице се задържа под стража и се ограничава правото му на свобода. Неправилно е и становището на съда, че плащането на хонорарите не е било доказано, тъй нямало представени платежни нареждания, вносни бележки и други. Записаното в договорите за правна защита и съдействие "платимо в брой" и отбелязване на внесената сума е достатъчно доказателство за плащането на тези суми на адвоката. Вярното съждение е, че в производството по АПК, по което се е развило оспорването на процесната заповед за задържане, се предвижда специален ред за присъждане на разноски, а щом е налице такъв ред, то той изключва реда по ЗОДОВ - чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,