Решение № 60067 от 17.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 2365/2020 г.

Решение № 60067 от 17.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 2365/2020 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Евгений Стайков Производството е образувано е по искова молба на "Родекс Инвест" ЕООД против М. П. А., с искане за прогласяване за нищожно на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА на решение № 2020-02-04-30-2019, постановено на 02.04.2020 г. по в. а. д. № 30/2019 г. по описа на Арбитражен съд при Съюза на арбитрите в България (АС при САБ). В исковата молба се поддържа, че атакуваното арбитражно решение е нищожно по смисъла на чл. 47, ал. 2 ЗМТА като постановено по спор, предметът на който не подлежи на решаване от арбитраж. Твърди се, че в нарушение на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 1 ГПК, АС при САБ е разгледал неарбитрируем спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и Директива 93/13/ЕИО на Съвета. Излагат се доводи, че действието, изпълнението и неизпълнението на договора между страните от 16.05.2016 г. и на допълнителното споразумение към него от 01.06.2016 г., попадат в хипотезата на договор, сключен между доставчик на услуга - "Родекс Инвест" ЕООД и потребител - М. А.. В отговора на исковата молба ответницата М. А. оспорва допустимостта и основателността на предявения иск. Поддържа, че искът е недопустим като заведен след изтичане на преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, поради липсата на правен интерес за ищеца от неговото предявяване, както и поради наличие на злоупотреба с право от страна на дружеството доколкото спорът пред арбитражния съд е бил образуван именно по искова молба на "Родекс Инвест" ЕООД. Неоснователността на иска се обоснова с характера на договора – предварителен договор за прехвърляне на имот, съчетан с договор за строителство, предвиждащ права и задължения, които от една страна изключват качеството на "Родекс Инвест" ЕООД на доставчик на услуги, а от друга страна – изключват качеството на М. А. на потребител по смисъла на § 13, т. 1 във вр. с т. 13 и т. 14 от ДР на ЗЗП. Допълнително се излагат съображения, че в случая ответницата е придобила имотите и е ползвала строителните дейности с инвестиционна цел за реализиране на печалба чрез отдаването им под наем. В проведеното открито съдебно заседание на 21.04.2021 г. пълномощникът на дружеството-ищец поддържа иска по изложените в исковата молба съображения. Оспорва възраженията на ответницата в отговора на исковата молба, сочейки че предмет на спора пред арбитража са права и задължения на страните, произтичащи от договора за строителство. Претендира прогласяване нищожността на арбитражното решение с присъждане на разноски както за съдебното, така и за арбитражното производство. Пълномощникът на ответницата поддържа съображенията в отговора на исковата молба за недопустимост и неоснователност на иска ( с изключение на възражението за пропуснат срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА), като акцентира върху комплексния характер на договора. Подробни съображения излага в писмени бележки, депозирани на 28.04.2021 г. в указания от съда едноседмичен срок. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното: Видно от приобщените към делото материали по арбитражно дело № 30/2019 г. на АС при САБ, арбитражното производство е било образувано по искова молба на "Родекс Инвест" ЕООД против М. П. А. за заплащане на сумата от 6 000 лв., дължима по предварителен договор за продажба на вещно право на строеж и договор за строителна услуга от 16.05.2016 г. (с арбитражна клауза в т. 21 от договора) и допълнително споразумение към него от 01.06.2016 г. Ответницата не е оспорила компетентността на арбитража и е предявила насрещен иск за сумата 6 500 лв. - неустойка за забава по т. 8 от допълнителното споразумение от 01.06.2016 г. към договора от 16.05.2016 г. С атакуваното решение от 02.04.2020 г. е отхвърлена изцяло исковата претенция на "Родекс Инвест" ЕООД като насрещният иск е уважен частично до размер на сумата от 5 500 лв. и са присъдени разноски в полза на М. А.. На 13.11.2020 г. на основание чл. 404, т. 1 и чл. 405, т. 1 ГПК Пловдивският окръжен съд е издал изпълнителен лист в полза на М. А. въз основа на арбитражното решение. Искът с правно основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА е предявен в тримесечния срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА като се има предвид, че арбитражното решението е съобщено на "Родекс Инвест" ЕООД на 12.08.2020 г., а исковата молба е подадена по пощата на 12.11.2020 г., видно от пощенското клеймо на плика, поставено от М&ВМ Експерс. Неоснователно е възражението на ответницата за недопустимост на иска поради липса на правен интерес от неговото предявяване, тъй като чрез иска по чл. 47, ал. 2 ЗМТА за прогласяване нищожността на решението, ищецът защитава свои интереси (а не чуждо право, както се твърди в отговора на исковата молба): от една страна – да може да предяви по съдебен ред отново своите претенции, а от друга страна - да осуети изпълнение на арбитражното решение в частта му, с която е осъден по насрещния иск. Настоящият състав на ВКС намира, че искът е неоснователен, тъй като предмет на атакуваното арбитражно решение не е потребителски спор по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, която разпоредба е транспонирана от чл. 2, б. "б" от Директива 93/13/ЕИО на Съвета. Според непротиворечивата практика на Съдът на Европейския съюз по въпросите, свързани с приложението на чл. 2, б. "б" от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, е необходимо съдът да извърши проверка на всички обстоятелства и доказателства с цел да се установи дали по силата на договора физическото лице е придобило стоки или услуги и дали при сключването на конкретния договор с търговеца физическото лице е действало извън рамките на осъществяваната от него търговска или професионална дейност. В случая договорът между страните от 16.05.2016 г., в който е инкорпорирана арбитражната клауза, има комплексен характер: 1.) на предварителен договор за продажба на вещно право на строеж и 2.) на договор за извършване на строителна услуга. Безспорно е, че предварителният договор за придобиването на вещно право върху недвижим имот не касае "стока" по см. на § 13, т. 13 от ДР на ЗЗП (където изрично е посочено, че стоката е движима материална вещ), както и че договорът за извършване на строителни дейности представлява извършване на "услуга" по смисъла на § 13, т. 14 от ДР на ЗЗП. Комплексният характер на договора от 16.05.2016 г., в който е предвидено общо облигационно задължение на купувача – възложител за заплащане както на цената на вещното право, така и на цената на услугата за строителство, изключва качеството на физическото лице на "потребител" по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, тъй като по силата на договора уговорените строителни услуги са пряко свързани с правата и задълженията на страните по предварителния договор за продажба. В самата искова молба на "Родекс Инвест" ЕООД, адресирана до Арбитражния съд при САБ, компетентността на арбитража е обоснована от ищеца именно с липсата на качеството на "потребител" на ответницата по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. В заключение следва са се отбележи, че в своята практика (решение № 198 от 11.03.2020 г. по т. д. № 1620/2019 г. на ВКС, ІІ т. о, решение № 207 от 31.10.2018 г. по т. д. № 970/2018 г. на ВКС І т. о.), Върховният касационен съд по сходни съображения приема, че договорът за наем, сключен с търговец, не придава на физическото лице-наемател, качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Неоснователността на иска по чл. 19, ал. 1 ГПК поради липсата на качеството на потребител на М. А. по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, прави безпредметно обсъждането на останалите възражения на ответницата, свързани от една страна с твърдението й, че е придобила имотите и е ползвала строителните услуги с инвестиционна цел, и от друга страна - със становището й, че предявеният иск по чл. 47, ал. 2 ЗМТА от търговеца, който е инициирал арбитражното производство, представлява злоупотреба с право. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение