Решение № 13796 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4630/2017 г.

Решение № 13796 от 12.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4630/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 176, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по молба от председателя на Патентно ведомство на РБ, подадена чрез процесуалния представител И. Николова, за допълване на решение № 6587/18.05.2018 г. по адм. д. № 4630/2017 г. на ВАС, трето отделение. В молбата се твърди, че с касационна жалба е било обжалвано решение № 721/08.02.2017 г. по адм. д. № 11401/2014 г. на АССГ, но съдът не се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, предявен за присъждане на обезщетение в размер на 6 000 лв. Ответникът по молбата - Р. Стойкова, оспорва молбата като неоснователна. Твърди, че касационната инстанция се е произнесла по целия предмет на оспорването. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, обсъди допустимостта на молбата за допълване на съдебно решение и намира същата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 176, ал. 1 АПК от постановяване на решението, чието допълване се иска. По същество, молбата е основателна. Касационният съд не се е произнесъл по обжалваното решение № 721/08.02.2017 г. по адм. д. № 11401/2014 г. на АССГ, в частта на разгледания иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, предявен за присъждане на обезщетение в размер на 6 000 лв. Производството пред Административен съд – С.-град е образувано по предявени искове от Р. Стойкова срещу Патентно ведомство, единият от които е иск с правно основание чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл/ за присъждане на обезщетение в размер на 6 000 лв. за период от 6 месеца, считано от 03.09.2014 г. до 01.04.2015 г., през който ищцата не е била на служба, поради прекратяване на служебното й правоотношение със заповед № II - 23/22.08.2014 г., издадена от председателя на Патентно ведомство, отменена с решение № 3893/05.04.2016 г., постановено от Върховния административен съд по адм. д. № 3960/2015 г. Съдът е осъдил Патентно ведомство да заплати на ищцата сума в размер на 4 200 лева, представляваща обезщетение по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл за период от шест месеца – м. 09. 2014 г. – м. 02. 2015 г., през който ищцата не е била на работа и е отхвърлил предявения иск до претендирания размер от 6 000 лв. Приел е, че на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, след като заповедта за прекратяване на служебното правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но не за повече от 6 месеца. След като по делото е установено, че заповедта за прекратяване на служебното й правоотношение е била отменена с влязло в сила съдебно решение, съдът е приел, че е налице първата хипотеза на чл. 104 ЗДСл - по делото е безспорно установено, че ищцата не е заемала друга длъжност по служебно и трудово правоотношение в периода м. 09. 2014 г. – м. 02. 2015 г. Видно от представеното по делото удостоверение от 28.11.2016 г., издадено от председателя на ПВ, както и от записите в служебната книжка на ищцата, се установява, че основната заплата, която следва да се вземе предвид при определяне размера на обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл, е в размер на 1 000 лв. За шест месеца дължимото обезщетение на основание чл. 104, ал. 1 от ЗДСл е в размер на 6 000 лв. Съдът е приел за основателно възражението на ответника за прихващане от тази сума на изплатеното обезщетение на основание чл. 106, ал. 2 от ЗДСл за м. 09 и м. 10. 2014 г. в общ размер 1 800 лв. Според съда е неоснователно искането на ответника за прихващане на сумите, изплатени от НОИ на основание чл. 54б, ал. 1 от КСО, представляващи обезщетение за безработица. Обезщетението за безработица се получава по реда и при условията, предвидени в чл. 54б и сл. от Кодекса за социално осигуряване и цели подпомагане на осигурените работници и служители за определен период след оставане без работа. Това обезщетение не се изплаща от работодателя и искането му за прихващане с обезщетението по чл. 104, ал. 1 от ЗДСл в настоящото производство е неоснователно. С оглед на това съдът е уважил предявения иск с правно основание чл. 104 от ЗДСл за сумата от 4 200 лева и го е отхвърлил за разликата до 6 000 лв. Касационната инстанция напълно споделя изводите на административния иск по претендираното обезщетение по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Съдът правилно е приложил материалния закон, както при определяне на размера на дължимото обезщетение, така и по извършеното прихващане с обезщетението по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл. Обосновани са изводите му за неоснователното възражение за прихващане и на изплатеното обезщетение за безработица. То се изплаща от друга държавна институция и ако тя прецени, че изплатеното от нея обезщетение е недължимо платено, има право да иска връщането му от правоимащото лице. С оглед на това обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, в който смисъл следва да бъде допълнено решение № 6587/18.05.2018 г. по адм. д. № 4630/2017 г. на ВАС, трето отделение. Водим от горното и на осн. чл. 228 във вр. чл. 176, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,