Решение № 2607 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10276/2018 г.

Решение № 2607 от 21.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10276/2018 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Е. Емануел, [гражданство], против решение № 4818 от 13.07.2018 г. по адм. дело № 1725/2018 г. на Административен съд София - град (АССГ). С него е отхвърлена жалбата на касатора Е. Емануел против решение № 311/31.01.2018 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ), с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение със следващи отмяната законни последици. Ответникът - Председателят на ДАБ, чрез процесуалния си представител юриск. Н. Чолаков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за дава неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на касатора Е. Емануел, [гражданство], против решение № 311/31.01.2018 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет. С него на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на касатора Е. Емануел е отказано предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови този резултат, съдът е приел, че решението на председателя на ДАБ е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Съдът е развил съображения, че по отношение на чужденеца не се установява наличието на материално-правните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като не се доказва наличие на преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение в страната си по произход. По отношение на Е. Емануел не се установява да е налице преследване по смисъла на ЗУБ, той не е имал проблеми с официалните власти в страната по произход, не е бил арестуван, не е осъждан, не е членувал в политическа партия, не се интересува от политика, не е имал конкретни проблеми заради изповядваната от него религия, върху него и негови близки и роднини не е оказвано насилие от официалните власти. Причините от личен характер за напускане на страната по произход не представлявали преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ и не били основание за предоставяне статут на бежанец. Съдът е приел, че при приложение на глава ІІ, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисариат на ООН за бежанците, сочат на извод, че жалбоподателят е "мигрант", а не лице, търсещо закрила поради обстоятелствата по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Първоинстанционният съд е приел, че липсват материално-правни предпоставки за предоставяне и на хуманитарен статут, съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2 ЗУБ. Съдът е съобразил Решение на СЕС от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/2007 г., както и тълкуването на дефинираното понятие за "посегателство" в чл. 15, буква в) от Директива 2004/83/ЕО. Въз основа на това е приел, че в случая не съществуват посочените в тези актове сериозни и потвърдени основания. Съдът е изискал актуална справка за ситуацията в [държава по произход], която е съобразил при постановяване на решението си. Приел е, че по данните от тази справка не съществуват сериозни основания да се смята, че цивилно лице, върнато в страната или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си там се излага на реална опасност да претърпи тежки посегателства, като съществува реален риск за неговия живот и сигурност. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Правилни са изводите на съда, че жалбоподателят не е преследван по причини посочени в чл. 8 и даващи основание да се предостави статут на бежанец. По отношение на молителя не се установяват предпоставките на законовия текст, тъй като той не е бил обект на преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, както сам сочи в проведено интервю на 25.08.2017 година. Там заявява, че не е арестуван, не е осъждан и не е бил член на политическа партия или организация, както и че конкретната причина за напускането на [държава по произход] e наличието на заплаха поради неизпълнение на парично задължение. Във връзка с това парично задължение е бил опожарен негов магазин от групировката "Б. ", бил заплашван и затова избягал. Съществуващото облигационно задължение обаче не е сред причините, даващи основание за предоставяне на закрила. Впрочем, дори въпросното запалване на магазина да се приеме като криминален акт, то същото по никакъв начин не е свързано с личността на Е. Емануел, поради което и не съществуват предпоставки за бъдещо насилие спрямо него, ако той се завърне в страната си на произход. Отделно от това, Е. Емануел е посочил, че хората в [държава по произход] се страхували, икономиката не вървяла добре, а това предизвиквало несигурност. Така заявените данни насочват за икономическа миграция на касатора, а не за бежанска. Не са налице изискванията на чл. 9 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Не са налице тежки посегателства на чл. 9, ал. 1, вкл. и такива по т. 3. За да е налице тежко посегателство по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ и съгласно чл. 15, б. "в" от Директива 83/2004 г. трябва да има тежки и лични заплахи срещу живота и личността на жалбоподателя, поради безогледно насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт. В бежанската си история жалбоподателят не съобщава за такова насилие срещу него. Правилно съдът приема, че даденото с решение от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 СЕО (понастоящем – Съд на Европейския съюз) тълкуване на член 15, б. "в" от Директива 2004/83, във връзка с член 2, б. "д" от същата не обосновава наличие на основания за предоставяне на хуманитарен статут. Според решението на Общностния съд текстът на чл. 15, б. "в" трябва да се тълкува в смисъл, че дори да не представя конкретни доказателства (или представените да не са достатъчно убедителни), "съществуването на заплахи може по изключение да се счита за установено, но само когато "степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи". Актуалната ситуация в [държава по произход] не може да бъде характеризирана като "ситуация на безогледно насилие, достигаща толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи". Само по себе си нежеланието на чужденеца да се завърне в държавата по произход без наличието на каквито и да било изнесени факти за осъществено спрямо него насилие, нечовешко отнасяне или съществуването на въоръжен конфликт не може да послужи като основание на лицето да бъде предоставена закрила по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. По изложените съображения решението на Административния съд София - град, като правилно и законосъобразно, следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,