Решение № 12382 от 25.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8862/2010 г.

Решение № 12382 от 25.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8862/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Куцарова Производството пред петчленен състав на Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Мохамед Зияд Муса - палестинец, без гражданство, действащ лично и със съгласието на своята майка Итизаз Юсеф Салех, против решение № 12744 от 29.10.2009 г., постановено по адм. д. № 4595 по описа за 2009 г. на Върховен административен съд. Счита, че решението, с което е отхвърлена жалбата против отказа на Председателя на Държавната агенция за бежанците за предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на основание липсата на предпоставки по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците е незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. По подробно развити съображения и на основание чл. 87 от ЗУБ моли същото да бъде отменено и да се укаже на административния орган да постанови решение, с което да му предостави бежански статут или хуманитарен статут. Ответникът - Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Счита, че правилно съдът е потвърдил изводите на административния орган за липса на обстоятелства по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд в производството по чл. 145 от АПК, вр. чл. 87 от ЗУБ е подложил на контрол за законосъобразност решението на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на касационния жалбоподател е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут по молба № 955 от 7.08.2008 г. Съдът е приел, че административният акт е законосъобразен, същият е постановен от компетентен орган, действащ в рамките на предоставените законови правомощия с разпоредбата на чл. 75 от ЗУБ, при спазване на административнопроизводствените правила и при съобразяване на изискванията на материалния закон. Решението е правилно и не страда от посочените в касационната жалба пороци. Съдът е обсъдил събраните в хода на административното производство доказателства и е достигнал до правилен извод относно материалната законосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт. Съдът обосновано е приел, че липсват материалноправните предпоставки за кандидата за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут - изисквания, посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Установено е било, че целта за напускане на държавата по произход, която съгласно § 1, т. 7 от ДР на ЗУБ, е държавата Сирия, не е страхът за живота и личността поради причини, посочени в закона, а желанието му заедно с с майка си и двамата си братя да замине при баща си в Германия. Следва да се има предвид, че целта на закона е предоставяне на закрила за лица, нуждаещи се от такава и отговарящи на изискванията на Конвенцията за статута на бежанците от 28.07.1951 г., основанията и редът, за която са възприети и посочени изцяло в Закона за убежището и бежанците. Облекченият ред, включително и презумпцията по чл. 75, ал. 2, изр. второ от ЗУБ, за признаване и предоставяне на закрила, посочени в закона и установени изцяло в полза на кандидатите, не следват да се ползват за заобикаляне целта на закона, за постигане на цели, различни от посочените в закона. Тези обстоятелства са обсъдени в обжалваното решение, обсъдени са и твърденията, че за кандидата са налице основания за приложимост на чл. 1 D от Конвенцията за статута на бежанците. Излизайки от юрисдикцията на организация от структурата на ООН, и кандидатствайки за закрила на основанията, посочени в Конвенцията от 1951, по общия ред, предвиден за това на територията на Република България, установен със Закона за убежището и бежанците, кандидатът следва да отговаря на условията за предоставяне на закрила, посочени в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. В съответствие с това изискване на закона, съдът е съобразил приложението на материалноправните изисквания на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ по отношение бежанската история на кандидата, с което е постановил решението си в съответствие със съдопроизводствените правила и материалния закон. С оглед изложеното, следва да се приеме, че твърдените в касационната жалба оплаквания против решение № 12744 от 29.10.2009 г., постановено по адм. д. № 4595 по описа за 2009 г. на Върховен административен съд не са налице, касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд, петчленен състав