Решение № 15706 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10052/2013 г.

Решение № 15706 от 27.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 10052/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Тодор Петков Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби: на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и "ЧЕЗ Разпределение България" АД против решение № 6287 от 09.05.2013 г., постановено по адм. дело № 1227/2013 г. на Върховния административен съд, IV отделение, с което по жалба на "ЕН Вижън Енерджи" ЕООД и "Н-Висион Солар Фонд 1" ЕООД е отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 32, ал. 4, чл. 30, ал. 1, т. 13 и чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с § 197, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия, както следва: в ЧАСТТА по раздел III т. 10 - фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-018/20.06.2011 г., за ФЕЦ с инсталирана мощност над 30 kWp до 200 kWp, въведени в експлоатация в периода от 01.01.2012 г. до 30.06.2012 г. и в ЧАСТТА по раздел IV т. 1 - фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-018/28.06.2012 г., за покривни и фасадни ФЕЦ с инсталирана мощност до 30 kWp. И в двете касационни жалби се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното решение, поради което се иска неговата отмяна. Ответниците - "ЕН Вижън Енерджи" ЕООД и "Н-Висион Солар Фонд 1" ЕООД", оспорват жалбите и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационните жалби. Касационните жалби в частта оспорващи решение № 6287 от 09.05.2013 г., постановено по адм. дело № 1227/2013 г. на Върховния административен съд, IV отделение, с което е отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 32, ал. 4, чл. 30, ал. 1, т. 13 и чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с § 197, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия, в ЧАСТТА по раздел III т. 10 - фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-018/20.06.2011 г., за ФЕЦ с инсталирана мощност над 30 kWp до 200 kWp, въведени в експлоатация в периода от 01.01.2012 г. до 30.06.2012 г. са подадени от надлежни страни по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но са процесуално недопустими на основание чл. 159, т. 6 от АПК. Настоящият петчленен съдебен състав на Върховния административен съд - Първа колегия, в срока за произнасяне с решение по делото служебно установи, че по оспорването на раздел III т. 10 от Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране има влязло в сила съдебно решение, а именно: с Решение № 8733/17.06.2013 г. по адм. дело № 6086/2013 г. на петчленен състав на ВАС е оставено в сила решение № 4659/03.04.2013 г., постановено по адм. дело № 13239/2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, с което по жалба на "Итег" ООД е отменено Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което са определени, считано от 18.09.2012 г. временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, които да бъдат заплащани ежемесечно, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическата енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, В ЧАСТТА ПО РАЗДЕЛ III, Т. 10, а именно за фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-18/20.06.2011 г., с инсталирана мощност над 30 kWp до 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 01.01.2012-30.06.2012 г. При тези данни, спорът за законосъобразността на раздел III т. 10 от Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на ДКЕВР вече е разрешен с влязло в сила съдебно решение № 4659/03.04.2013 г., постановено по адм. дело № 13239/2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, като административният акт е отменен по жалба на друг жалбоподател. Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от АПК съдебното решение има сила за страните по делото, а ако оспореният акт бъде отменен, решението има действие по отношение на всички. По силата на цитираната норма конститутивното действие на решението за отмяна на административния акт, състоящо се в отпадането с обратна сила на разпоредените с него правни последици се разпростира не само по отношение на страните по делото, а важи за всички. Аргумент в тази насока е и новелата на чл. 297 от ГПК, приложим в настоящото производство по силата на препращащата норма на чл. 144 от АПК, съгласно която влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Следователно то е задължително и за настоящия състав в спора относно законосъобразността на същите решения. Формираната сила на присъдено нещо на решение № 4659/03.04.2013 г., постановено по адм. дело № 13239/2012 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение е абсолютна отрицателна процесуална предпоставка (процесуална пречка) за разглеждане по същество на жалбите на горните жалбоподатели против Решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в частта по раздел III т. 10. С оглед гореизложеното жалбите на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и "Чез Разпределение България" АД против решение № 6287 от 09.05.2013 г., постановено по адм. дело № 1227/2013 г. на Върховния административен съд, IV отделение в частта с която е отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 32, ал. 4, чл. 30, ал. 1, т. 13 и чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с § 197, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия, в ЧАСТТА по раздел III т. 10 - фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-018/20.06.2011 г., за ФЕЦ с инсталирана мощност над 30 kWp до 200 kWp, въведени в експлоатация в периода от 01.01.2012 г. до 30.06.2012 г. следва да бъдат оставени без разглеждане, а производството по адм. дело 10052/13 по описа на Върховният административен съд, в тази му част, прекратено. Касационните жалби В ЧАСТТА, в която се обжалва решение № 6287 от 09.05.2013 г., постановено по адм. дело № 1227/2013 г. на Върховния административен съд, IV отделение, с което е отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 32, ал. 4, чл. 30, ал. 1, т. 13 и чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с § 197, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия, в ЧАСТТА по раздел IV т. 1 - фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-018/28.06.2012 г., за покривни и фасадни ФЕЦ с инсталирана мощност до 30 kWp са подадени от надлежни страни по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо които постановеният съдебен акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими, а разгледани по същество СА НЕОСНОВАТЕЛНИ, по следните съображения: С обжалваното решение № 6287 от 09.05.2013 г., постановено по адм. дело № 1227/2013 г. на Върховния административен съд, IV отделение, по жалбите на "ЕН Вижън Енерджи" ЕООД и "Н-Висион Солар Фонд 1" ЕООД" е отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 32, ал. 4, чл. 30, ал. 1, т. 13 и чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с § 197, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия, в ЧАСТТА по раздел IV т. 1 - фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-018/28.06.2012 г., за покривни и фасадни ФЕЦ с инсталирана мощност до 30 kWp. За да постанови посочения резултат решаващият състав е приел, че жалбата, с която е сезиран е допустима и основателна, поради установени нарушения на изискванията на АПК за форма и съдържание на административния акт, изразяващи се в неизлагане на конкретни фактически и правни основания за издаване на акта при определяне на процесните временни цени, съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимите материалноправни норми. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, като при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изцяло изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Правилно тричленният съдебен състав е приел, че за "ЕН Вижън Енерджи" ЕООД и "Н-Висион Солар Фонд 1" ЕООД" е налице правен интерес от отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, за определяне считано от 18.09.2012 г., на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния системен оператор" ЕАД, "ЕВН България Електроразпределение" АД, "Енерго-Про Мрежи" АД и "ЧЕЗ Разпределение България" АД, ежемесечно заплащани, в зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени, в частта му по раздел IV т. 1. Предвид обстоятелството, че дружествата - жалбоподатели пред първоинстанционния съд са собственици на покривни и фасадни фотоволтаични цетрали с инсталирана мощност до 30 kWp и имат сключен договор за присъединяването им към електроразпределителната мрежа на заинтересованата страна, както и договор за изкупуване на електрическата енергия, произведена от възобновяем енергиен източник, определените с процесната част на административния акт, временни цени за достъп, пряко и непосредствено засягат неговите права и интереси. Наред с горното, тричленният състав правилно е установил, че административното производството пред ДКЕВР в относимата към спора част е започнало по заявление на "ЧЕЗ България Разпределение" АД с вх. № Е-13-31-18/13.09.2012 г., с което е поискано определяне на временни цени по чл. 32, ал. 4 ЗЕ, за достъп на производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, като част от условията за достъп, които да действат до утвърждаване на окончателни цени. Дружеството е мотивирало искането си с текстовете на чл. 84, ал. 2 ЗЕ и § 197, ал. 2 ПЗР ЗИДЗЕ и необходимостта от време за събиране на цялата информация в рамките на процедурата за утвърждаване на цени, визирана от Наредбата за регулиране на цените на електрическа енергия /НРЦЕЕ/. С протокол № 158/14.09.2012 г. от проведено закрито заседание ДКЕВР е приела процесното решение № Ц-33, с което в 18 раздела е определила различни цени, вариращи в зависимост от датата на присъединяване към съответната мрежа и вида на електроцентралата. Мотивите за издаване на решението са идентични с изложените в предхождащия го доклад на експерти и протокола от проведеното заседание и се свеждат до това, че цената на достъп подлежи на регулиране и отразява разходите, които произтичат от управление на мрежата и се отнасят към дейността по цялостното управление и администриране на електроенергийната система, включително разходи, свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитане, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение на съответната мрежа. Първоинстанционният съд е извършил цялостна преценка за законосъобразност на административния акт, при което отчел, че същият е издаден от компетентен орган, в кръга на законоустановените му правомощия. В мотивите на обжалваното съдебно решение, в съответствие с доказателствата по делото, е изведено заключение, че в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, административният орган не е изложил фактическите основания за издаване на акта за определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени и обосновка на определената с решението временна цена, което лишава съда от възможността да извърши контрол за законосъобразност. В случая ДКЕВР не е изискала от "ЧЕЗ Разпределение България" АД, а и дружеството не е представило доказателства в съдебното производство, за относимите към дейността разходи, обосноваващи определената цена. По делото не са ангажирани данни и относно начина на изчисляване на процесните временни цени, съответно източници, стойности, въз основа на които са определени цените за достъп до мрежите, нито данни за производители на електрическа енергия, които да не са сключили договори за достъп. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила е съществено, тъй като е довело до определяне на временна цена по произволен, необоснован и непрозрачен начин, в нарушение на принципите съгласно Закона за енергетиката. Тричленният съдебен състав задълбочено е анализирал действащата към момента на издаване на административния акт нормативна уредба за регулиране на цените, при което достигнал до обоснован извод, че определянето на временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи на енергийните предприятия следва да е основано на правилата и изискванията за определяне на окончателни цени, след като изрично не е предвидено такова изключение, нито са уредени специални правила при определяне на временни цени. Установено е, че оспореното решение е издадено в деня, следващ този на подаване на искането от заинтересованата страна, само на основание възможността по чл. 32, ал. 4 ЗЕ и без да са спазени административнопроизводствените правила и останалите законови изисквания във връзка с ценовото регулиране. Едно от основните условия при определяне на цените, които се дължат от потребители и производители на енергийните предприятия, въведено в чл. 31, т. 2 ЗЕ, е обвързването им с икономически обоснованите разходи за дейността на последните. В тази връзка е съобразено, че в текста на решението на ДКЕВР е вписано декларативно, че цените са "изчислени като относителен дял от определените от комисията преференциални цени за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, при съобразяване на размера и структурата на преференциалната цена и изменението на инвестиционните разходи", но в преписката липсват доказателства за размера на "относителния дял" от определените преференциални цени за производство на електрическа енергия, както и за "размера и структурата на преференциалните цени и изменението на инвестиционните разходи". Неспазването на общите принципи, регламентирани в чл. 23 и чл. 24 ЗЕ, както и принципите, приложими към ценовото регулиране по чл. 31 ЗЕ при определяне на временни цени по чл. 32, ал. 4 ЗЕ е обосновало правилния извод на съда, че оспореният административен акт е постановен и в противоречие с материалноправните разпоредби, без да е съобразена целта на ЗЕ. Обстоятелството, че са определени временни цени, по отношение на които законодателят е предвидил компенсаторни механизми при определянето на окончателните такива, не променя факта, че при постановяване на акта са допуснати съществени нарушения, а оттам и че последният като незаконосъобразен следва да бъде отменен. С оглед всичко гореизложено жалбите на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) и "Чез Разпределение България" АД против решение № 6287 от 09.05.2013 г., постановено по адм. дело № 1227/2013 г. на Върховния административен съд, IV отделение в частта с която е отменено Решение № Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 32, ал. 4, чл. 30, ал. 1, т. 13 и чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за енергетиката (ЗЕ), във връзка с § 197, ал. 2 от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката са определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежи за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени за количествата продадена електрическа енергия, в ЧАСТТА по раздел IV т. 1 - фотоволтаични централи, чиито преференциални цени са определени с решение № Ц-018/28.06.2012 г., за покривни и фасадни ФЕЦ с инсталирана мощност до 30 kWp, следва да бъдат оставени без уважение, а решение № 6287 от 09.05.2013 г., постановено по адм. дело № 1227/2013 г. на Върховния административен съд, IV отделение, в тази му част, оставено в сила. Водим от горното Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия