Решение № 2970 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13639/2012 г.

Решение № 2970 от 4.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13639/2012 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие"-Разплащателна агенция, подадена чрез процесуалния му представител юрисконсулт Темелкова, срещу решение № 4720 от 14.08.2012 г., постановено по адм. д. № 213 по описа за 2012 г. на Административен съд София-град. С обжалваното решение съдът е отменил издаденото от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" уведомително писмо, с което е отказано финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2010 г. и преписката е върната на административния орган при условията на чл. 173, ал. 2 АПК. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението като се релевира необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да се отмени, като бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Любка Димитрова Атанасова не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че неправилно съдът е приел процесното уведомително писмо за незаконосъобразно, тъй като ДФ "Земеделие" РА не е задължена да извършва проверки на място на всички заявления за подпомагане. Посочил е, че според чл. 30, т. 1 от Регламент 1122/2009 г. е предвидено такова задължение едва за 5% от всички земеделски производители, кандидатстващи за подпомагане. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт подлежащ на обжалване и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество тя е основателна, по следните съображения: От данните по делото се установява, че Любка Димитрова Атанасова е подала общо заявление за подпомагане за плащане на площ с дата 20.04.2010 г. за кампания 2010 г. То е регистрирано с Уникален регистрационен номер 10/250610/30071. След извършена административна проверка на основание чл. 37 ЗПЗП в Системата за администриране и контрол (ИСАК), създадена на основание чл. 30 ЗПЗП е установено, че за декларираните в общото заявление за подпомагане за 2010 г. площи по Схемата за единно плащане на площ (СЕПП), Схемите за национални доплащания на площ (СНДП) и Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони (НР2) са отказани изцяло за подпомагане. За отказа от финансово подпомагане за оторизираните суми по трите мерки Любка Димитрова Атанасова е получила уведомително писмо с изх. № 02-100-6500/4504 от 2.10.2011 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" РА, което е обжалвала в срок. Към него са приложени и таблици относно завените площи за подпомагане, извършените констатации при проверката и последиците й - причината за отказ от подпомагане. С обжалваното решение административният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - РА, в кръга на предоставените му правомощия. Съдът е посочил, че уведомителното писмо е крайния акт с който ДФ "Земеделие" РА признават и изчисляват сумите по заявените схеми и мерки или се намалява или отказва плащането им по различни причини, заложени в нормативната уредба. Относно процесното уведомително писмо, съдът е преценил, че е издадено, без да са посочени конкретни обстоятелства, относно приетите за недопустими за подпомагане площи. От приложените към административната преписка писмени доказателства, във връзка с установеното ДФ "Земеделие" РА наддеклариране съдът е приел, че административния орган е имал задължението да извърши проверка на място, тъй като установения процент е значителен (41,23%). Посочил е, че съобразно чл. 35 и чл. 36 от АПК, както и съобразно Общата селскостопанска политика, административния орган е следвало да изясни обстоятелствата преди постановяване на акта си, което не е направил. Поради това съдът е отменил уведомителното писмо и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне. Обжалваното решение е постановено в противоречие с приложимата материалноправна уредба. Първоинстанционният съд правилно е определил предмета на спора, но не съобразил правните си изводи с приложимото в случая правило на чл. 28 РЕГЛАМЕНТ (ЕО) № 1122/2009 на КОМИСИЯТА от 30 ноември 2009 г., регламентиращ кръстосани проверки, в глава II, наименована "Проверки, свързани с критериите за допустимост" от раздел I "Административни проверки". Съгласно чл. 28 цитирания регламент, административните проверки, посочени в чл. 20 от Регламент (ЕО) № 73/2009, позволяват установяването на нередности, по-специално автоматично откриване чрез компютърни средства, включително кръстосани проверки на правата на плащане, за да се провери наличието им и допустимостта за помощ, като данните за наличието на нередности, получени в резултат от провеждането на кръстосани проверки, могат да бъдат следвани от всякаква друга подходяща административна процедура и, ако това е целесъобразно, от проверка на място. От изложеното следва, че е незаконосъобразен решаващият извод съда за задължителност на теренната проверка по подаденото заявление. Горният извод следва и от чл. 30 от Регламент № 1122/2009 г. на Комисията, определящ че общият брой проверки на място, извършвани всяка година, трябва да обхваща поне 5% от всички земеделски производители, кандидатстващи съответно по схемата за единно плащане, схемата за единно плащане на площ или плащане, свързано с площ, по специфично подпомагане След като при дистанционната проверка е административния орган е констатирал, че площите заявени за подпомагане по трите мерки, за всяка по 2,98 ха, като от тях 0,87 ха не отговарят на условията за подпомагане е приложил чл. 58, абзац втори от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията, според който ако разликата е по-голяма от 20% от определената площ, не се отпуска помощ, свързана с площи, за въпросната група култури. От така изложените съображения следва, че уведомителното писмо на изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" РА е съответно на материалния закон или по същество, жалбата срещу него като неоснователна Касатора е направил искане за присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав на ВАС счита, че искането не следва да бъде уважавано, доколкото пред тази инстанция няма осъществено процесуално представителство от този касатор. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение