Решение № 3245 от 16.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6805/2016 г.

Решение № 3245 от 16.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6805/2016 г., V о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на К. Н. Т., от гр. С., срещу заповед № 108/23.02.2016 г. на министъра на околната среда и водите, с която служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради получена възможно най-ниска годишна оценка на изпълнението на длъжността. Иска се отмяната на административния акт като незаконосъобразен, като подробни доводи са изложени в жалбата и в съдебно заседание от пълномощника на жалбоподателката. Претендират се разноски. Ответникът оспорва жалбата като неоснователна в писмено становище и в съдебно заседание. За да се произнесе, съдът съобрази следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в срок и при наличие на правен интерес от съдебното оспорване. Разгледана по съществото е неоснователна. Ж. К. Т. е работила МОСВ в периода от 18.06.2007 г. до 23.02.2016 г. на длъжност, като считано от последната дата правоотношението й е прекратено като "Старши експерт", с ранг 3- младши в Главна дирекция Оперативна програма "Околна среда"", Отдел "Одити и нередности", след получена оценка "неприемливо изпълнение" съобразно разпоредбите на Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА, Наредбата), която е в сила от 1.07.2012 г. Като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съдът намира, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата се форма, при спазване на приложимите административнопроизводствените правила и материалноправни разпоредби. Съображенията за този извод са следните: Оценяваният период е от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. Видно от формуляра за оценка, приложение № 2 (л. 7), на 22.01.2015 г. е изготвен и съгласуван между оценяващия ръководител и служителя работен план съгласно чл. 9 и 10 от действащата към този момент наредба. По време на междинната среща, проведена на 15.06.2015 г. съгласно чл. 8, ал. 1, т. 2 и чл. 12 от НУРОИСДА, коментарът на оценяващия ръководител е, че като цяло служителят изпълнява в работния план цели с необходимата задълбоченост и компетентност. На 29.01.2016 г. е проведена заключителната среща, на която оценяващият ръководител е определил на Топалова оценка "неприемливо изпълнение", която се отнася за целия оценяван годишен период и е мотивирана съобразно изискванията на чл. 18, ал. 1 във вр. чл. 16 от Наредбата (л. 9). Контролиращият ръководител е подписал формуляра за оценка на 11.02.2016 г. В законоустановения срок по чл. 23, ал. 2 от НУРОИСДА оценяваният служител е подал Формуляр за възражение срещу годишна оценка на изпълнението на длъжността (л. 13), че не е съгласна с така определената й от оценяващия ръководител годишна оценка за изпълнение на длъжността, като е изложила подробни мотиви. Заявила е несъгласие с така определената й годишна оценка, като твърди, че е изпълнявала заложените в работния план цели с необходимата задълбоченост и компетентност и в този смисъл административният орган е допуснал нарушение на материалния закон. Контролиращият ръководител е потвърдил оценката на Топалова с Формуляр за корекция на годишна оценка на изпълнението на длъжността от 11.02.2016 г./ л. 22-23/, в който е изложил подробни мотиви. Приел е, че при изпълнението на задълженията си Топалова показва лоша комуникационна компетентност, не спазва сроковете, като не е показала необходимите знания и аналитична компетентност при изпълнение на служебните си задължения, определяйки окончателна обща оценка на индивидуалното изпълнение за периода "неприемливо изпълнение", съобразно чл. 24, ал. 2 от НУРОИСДА. Тази оценка е окончателна и след уведомяването на оценяващия ръководител и на оценявания служител на 12.02.2016 г., след предложение- доклад от Главен директор на ГД ОПОС министърът на околната среда и водите е издал процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение на К. Т., на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. Със заповед № 607/25.04.2016 г. на министъра на околната среда и водите заповед № 108/23.02.2016 г. е изменена само в буква а/чл. 61 от ЗДСл - обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на: думите "4 работни дни за 2016 г. " да се четат "7 работни дни за 2016 г. ". Основното възражение на жалбоподателката я е, че е нарушен материалния закон и процесуалните норми Твърди, че на междинната среща е оценена, че изпълнява заложените в работния план цели с необходимата задълбоченост и компетентност, а след шест месеца е определена оценка "неприемливо изпълнение", което счита за тенденциозно. Поддържа, че е следвало да бъде определена друга оценка, и в този смисъл не са взети предвид от административния орган направените от нея възражения във връзка с крайната оценка, че е налице припокриване на целите в индивидуалния работен план и длъжностната характеристика. Съдът счита, че така изложените доводи са неоснователни. Съгласно чл. 76, ал. 1 и ал. 5 от ЗДСл държавният служител се оценява ежегодно за изпълнението на длъжността, въз основа на постигането на предварително определени цели. Съгласно чл. 3, ал. 2 от НУРОИСДА процедурата по атестирането чрез ежегодно оценяване изпълнението на длъжността на всеки служител в държавната администрация се извършва от оценяващ ръководител под наблюдението и контрола на контролиращ ръководител и на синдикалната организация на работниците и служителите в администрацията, при посочена процедура в чл. 8 от НУРОИСДА. В случая процедурата е спазена. Отделните етапи са удостоверени с подписите на оценявания, оценяващия ръководител и контролиращия ръководител. В срока по чл. 12, ал. 1 от Наредбата е проведена междинна среща съгласно чл. 13, ал. 1, изр. 2 от Наредбата, като са спазени условията и реда по ал. 2, ал. 3 и ал. 4. В приложения формуляр оценяващият ръководител е изложил подробни мотиви по изпълнението на отделните цели, които са били заложени в работния план. Конкретно е посочено в какво се състои самото неизпълнение. В периода на оценяване Топалова е допуснала неизпълнение на преобладаващата част от целите и задачите от индивидуалния работен план за 2015 г., като във формуляра конкретно е посочено в какво се състои самото неизпълнение. На основание чл. 24, ал. 2 от Наредбата контролиращият ръководител е потвърдил определената от оценяващия ръководител оценка, като е разгледал всяка една от компетентностите на Топалова. Оценката е извършена обективно и безпристрастно въз основа на конкретните факти и изложените в обратната насока твърдения са неоснователни. Контролиращият ръководител е длъжен да даде крайна оценка на работата на служителя за целия период на действие на индивидуалния работен план. В случая контролиращият ръководител е разгледал възражението на Топалова, като в правомощията му е да потвърди годишната оценка или да я промени с една оценка, съгласно чл. 24, ал. 2 от Наредбата. С оглед на това и при липса на императивно правило оценката да може да бъде променяна само в полза на служителя, съдът счита, че това оплакване на жалбоподателката за нарушение на процедурата се явява неоснователно. Правилността на оценяването е въпрос на оперативна самостоятелност на оценяващия и контролния ръководител. С оглед на събраните по делото доказателства се налага извода, че процедурата по оценяване изпълнението на длъжността от Топалова е проведена без да са допуснати нарушения. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в съответната форма, срок и съдържа всички реквизити. Не се установяват допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и на материалните норми, които да опорочават определената обща оценка, послужила за прекратяване на служебното правоотношение на К. Т.. Предвид изложените съображения не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяна на издадената заповед и поради това жалбата подлежи на отхвърляне като неоснователна. С оглед изхода на спора жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, съобразно чл. 8, ал. 4 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 1, буква "а" от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, 420,00/четиристотин и двадесет/лева. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,