Решение № 5360 от 28.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6899/2016 г.

Решение № 5360 от 28.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6899/2016 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Б. е подала касационна жалба срещу решението от 8.04.2016 г. по адм. дело № 1517/2015 г. по описа на Административния съд - Б. в частта, в която е осъдена да заплати на Е. Д. Т. обезщетение в размер на 1200 лева за претърпените от него неимуществени вреди, представляващи обида, стрес, срам, и гняв от задържането му пред децата и злепоставянето му пред съседите, отвеждайки го до дома му за претърсване с белезници, причинени от заповед за задържане № 33/28.02.2013 г., издадена от старши полицай при Пето районно управление "Полиция" - Б., заедно със законната лихва върху главницата в размер на 133,93 лева за периода 1.07.2014 г. - 5.08.2015 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост и е поискано да бъде отменено в осъдителната част. Решението се обжалва и от Е. Д. Т. в частта, в която предявеният от него иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е бил отхвърлен за разликата над присъдения до пълния предявен размер от 2000 лева. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено в обжалваната му част с постановяването на друго, с което да се уважи изцяло предявения иск ведно със законната лихва и направените разноски в пълен размер. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно в осъдителната част и следва да се отмени с връщане на делото за ново разглеждане. В заключението се отбелязва, че Е. Д. Т. е обжалвал пред съда заповед № 34/28.02.2013 г., а задържането му е осъществено със заповед № 33/28.02.2013 г. на старши полицай при Пето районно полицейско управление - Б. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, прие следното: Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Е. Т. Д. срещу Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи - Б., с която е предявен иск за заплащане на обезщетение в размер на 2000 лева за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени отрицателни емоции от незаконното му задържане със заповед № 33/28.02.2013 г., издадена от старши полицай при Пето районно управление "Полиция" - Б., която била отменена от съда, както и иск за сумата 237,37 лева, представляваща законната лихва върху главницата, изтекла за периода от отмяната на заповедта за задържане с влязло в сила съдебно решение до предявяването на иска. В исковата молба се твърди, че вследствие незаконосъобразната заповед за задържане ищецът е претърпял вреди, изразяващи се в обида, стрес, неприятни емоционални преживявания, срам и гняв от злепоставянето му пред съседите и децата му при отвеждането му от дома му с белезници и недопускането на адвокат повече от осем часа. Административният съд установил, че със заповед № 33/28.02.2013 г., издадена от старши полицай в Пето районно управление "Полиция" - Б. Е. Д. Т. бил задържан за срок от 24 часа като заподозрян за извършване на кражба - престъпление по чл. 195, ал. 3 НК. Според заповедта за задържане, той бил задържан на 28.02.2013 г., около 9,30 часа и освободен на другия ден в 6,30 часа. Заповедта за задържане била отменена с решение № 1659/2.08.2013 г. по адм. дело № 712/2013 г. по описа на Административния съд - Б., влязло в сила на 1.07.2014 г. За доказване на понесените от ищеца вреди вследствие на незаконното задържане били разпитани двама свидетели. С. Д., с която ищецът живее на съпружески начала, разказала, че Е. Т. бил задържан рано сутринта. В този момент вкъщи били и двете им деца. По време на обиска, извършен по-късно същия ден, присъствали съседи, което притеснило ищеца. Според свидетелката, задържането причинило голям стрес за нея и децата. Малко след този случай, първо голямото, а после и малкото дете, получили астматичен пристъп. Съпругът й се чувствал потиснат и се срамувал от съседите. В къщи общуването също се променило, не било типичното и нормално общуване, каквото имали дотогава. Съпругът й престанал да говори, бил мълчалив, чудел се как той може да бъде обвинен и какво да каже на децата. Това състояние на съпругът траяло около 2-3 месеца, след толкова време и съседите спрели да обсъждат случая. С. К., адвокат на ищеца при задържането му, разказал, че към 10 часа отишъл в районното управление, за да осъществи среща с ищеца, но му отказали поради това, че ищецът бил на обиск или на преглед. Към 13,30 часа направил нов опит да се срещне с ищеца, но срещата не се осъществила, защото в стаята, която била предназначена за свиждане, се провеждало разпознаване. Едва към 16-16,30 часа се срещнал с ищеца, но от него не успял да разбере защо е задържан. От разследващия полицай разбрал, че предната вечер към 12.00 часа през нощта полицейски патрул проверил на подлеза на ул. "Я. К." и улица между кварталите "И." и "З." документите за самоличност на Е. Т. и на още едно лице. По-късно през нощта станала кражба в магазин в подлеза, близо до мястото, където била извършена проверка на самоличността на ищеца. Сутринта на оперативката било докладвано, че проверените две лица се намирали в района на мястото, където е извършена кражбата, и това била причината да се предположи, че имат съпричастност към нея. От правна страна съдът приел, че предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника са налице. Заповедта за задържането на ищеца била отменена като незаконосъобразна. В пряка причинна връзка с тази заповед ищецът понесъл неимуществени вреди. Той преживял емоционална травма-обида, стрес, срам и гняв от задържането му пред децата и злепоставянето му пред съседите, отвеждайки го до дома му за претърсване с белезници. Що се отнася до претенцията за вреди, произтичащи от несвоевременното провеждане на срещата на ищеца с адвокат, тя не била обоснована с конкретни твърдения и съответни доказателства. Административният съд посочил, че без твърдения и доказването им не би могло да се правят предположения как би се чувствал ищеца, ако не е бил наясно относно причината за задържането му, още повече, че това не било неговото първо задържане. В зависимост от вида на вредите, непродължителният период от време, през който били понасяни вредите - 2-3 месеца според показанията на свидетелката Данчева- и недоказването на част от твърдените вреди - обида, стрес, неприятни емоционални изживявания по причина на недопускане повече от 8 часа на адвокат, съдът присъдил обезщетение в размер на 1200 лева и отхвърлил иска в останалата част. Върху главницата съдът присъдил и изтеклата лихва в размер на 133,93 лева за периода от влизането в сила на решението за отмяна на незаконното задържане до предявяването на иска или от 1.07.2014 г. до 5.08.2015 г. Касационната инстанция намира, че административният съд е направил законосъобразна преценка за наличието на предпоставките за ангажиране на имуществената отговорност на ответника по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Във връзка със становището на представителя на прокуратурата следва да се отбележи, че макар Е. Т. да е обжалвал заповед № 34/28.02.2013 г., административният съд е отменил заповедта, с която фактически е било осъществено задържането му, а именно, заповед № 33/28.02.2013 г. на старши полицай при Пето районно полицейско управление - Б. П. това не може да се направи извод за отсъствие на законовите изисквания за присъждане на обезщетение за вреди. В пряка причинна връзка с отменения незаконосъобразен административен акт ищецът понесъл морални вреди, установени от показанията на свидетелката Данчева. В тази връзка следва да се отбележи, че някои от обстоятелствата, изнесени от свидетелката, не са част от съдържанието на исковата молба, поради което съдът не е следвало да ги взема предвид при определяне на дължимото обезщетение. Административният съд не е съобразил, че в исковата молба не се твърди период на вредите с продължителност два-три месеца, както и че някои от вредите, които е приел за установени, не са описани в исковата молба. Моралните вреди, изразяващи се в обида, срам и неудобство, реално са понесени от ищеца в рамките на не повече от час-два. При краткото време, през които ищецът е имал тези преживявания, и като се отчете обстоятелството, че той е бил задържан и друг път, което сочи на по-ниска интензивност на отрицателните психически преживявания вследствие на задържането му, обезщетението, присъдено от съда, се явява значително завишено. В касационната жалба на Е. Т. срещу отхвърлителната част на решението се оспорва извода на съда за недоказаност на някои от вредите. В тази връзка следва да се отбележи, че първоинстанционният съд правилно е разпределил доказателствената тежест и е дал указание, че ищецът следва да докаже причинените му от незаконното задържане неимуществени вреди. Както гласи чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. Не се доказват само онези факти, по отношение на които съществува установено със закон предположение. Съдът приема за установени или не определени обстоятелства, съобразно които определя размера на обезщетението. Що се отнася до разглеждания случай, липсват не само доказателства, но и обосноваващи исковата претенция твърдения за вреди, каквито се коментират в касационната жалба. В исковата молба се заявява, че поради задържането били нарушени правата на ищеца, "гарантирани и изрично уредени в Закона за Министерството на вътрешните работи". Поради задържането той не само бил лишен от свобода 24 часа, но и в продължение на целия ден нямал възможност да се срещне с ангажирания адвокат. Недопускането на адвокат обаче не може да се окачестви като вид морална вреда. Фактът се свързва със законността на действията на полицията, но не и с психо-емоционалното състояние на ищеца в резултат на лишаването му от свобода за срок от 24 часа. С молба от 13.08.2015 г. пълномощникът на ищеца е допълнил съдържанието на исковата молба, въвеждайки твърдения, че вследствие на задържането Е. Т. изживял обида, стрес, срам и гняв от злепоставянето му пред съседите при отвеждането му у дома му за претърсване. И в двете молби не се твърди, че ищецът изпитал такива чувства, тъй като бил задържан пред децата, нито че в продължение на месеци се срамувал от съседите си. От свидетелските показания не се доказва, че съседи са присъствали на обиска в дома на ищеца, за да изживее той чувства на срам поради тяхното присъствие. С. Д. отбелязва само, че съседи били разпитвани от полицията. След като ищецът не е направил твърдения за някои от вредите, с оглед на които съдът е определил размера на обезщетението, както и не се доказват вреди, за които са направени твърдения, неоснователно се поддържа, че при постановяване на решението в отхвърлителната му част съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Решението е неправилно в осъдителната му част поради присъдения от първоинстанционния съд, несъответен на фактите по делото и на критериите за справедливост, размер на обезщетението. Касационната инстанция намира, че обезщетението следва да се определи в размер на 200 лева в зависимост от вида на вредите, които се твърдят в исковата молба и за които са събрани доказателства, обстоятелствата, при които са настъпили, и времето, през което са понасяни. Сумата възмездява изживените от ищеца притеснения при задържането му за период от около час. Поради това решението следва да се отмени за разликата над 200 лева до присъдения от първоинстанционния съд размер от 1200 лева и предявеният иск да се отхвърли в тази част. С оглед редуцирането на размера на главницата решението следва да се отмени и в частта за законната лихва за разликата над 22,32 лева до присъдения размер от 133,93 лева, като в тази част искът се отхвърли. Съответно на посочения горе размер на дължимото обезщетение, решението следва да се отмени и в частта за присъдените на Е. Т. разноски за разликата над сумата 30,60 лева. В останалата част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд