Решение № 7568 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13371/2017 г.

Решение № 7568 от 7.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13371/2017 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Х. М. С. М. А., гражданин на Ислямска република Афганистан, против решение № 5460/26.09.2017 г. по адм. дело № 6118/2017 г. на Административен съд С.-град, първо отделение, 44-ти състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 9922/18.05.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при МС. Р. са доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Л. И. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че жалбоподателят не е бил принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като не са налице основателни опасения за сигурността и живота му, нито има данни да е бил обект на посегателства в родината си Афганистан. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалбата на М. Х. М. Аюбхан, гражданин на Ислямска република Афганистан, против решение № 9922/18.05.2017 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е събрал административната преписка и въз основа на съдържащите се в нея данни е приел за установени фактите, изложени в оспорения административен акт. Направил е правните си изводи за спазване, както на административнопроизводствените правила, уредени в ЗУБ, така и на материалния закон. Посочил е, че председателят на ДАБ е анализирал поотделно и в съвкупност изложените от жалбоподателя обстоятелства от бежанската му история и обосновано е приел, че причините за напускане на страната си по произход са от личен характер, като спрямо заявителя няма осъществено преследване, нито съществува риск от бъдещо такова, което да обуслови необходимостта от предоставяне на бежански статут по чл. 8 ЗУБ. На следващо място е обсъдил събраните писмени доказателства, релевантни към предоставяне на хуманитарен статут и е счел липса на основанията по чл. 9 от закона за предоставяне на такъв. В тази връзка съдът подробно е обсъдил приложимото европейско законодателство и практиката на СЕС. С. е утежнената обществено-политическа обстановка в Афганистан, но обосновано е приел, че положението не може да бъде определено, като безогледно насилие в случай на вътрешен конфликт. При липса на отменителните основания по чл. 146 АПК, е преценил подадената жалба, като неоснователна и я е отхвърлил. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се твърди, като процесуално нарушение от страна на съда, липсата на събрана надлежна информация за състоянието в Афганистан, тъй като анализът за обстановката в страната бил повърхностен. Възражението е неоснователно. Законът не определя източниците на информация, поради което справката, основана на международни доклади и публикувани общодостъпни материали, правилно е приета от съда, като доказателство. Отразените в нея конкретни факти и обстоятелства са взети предвид при обсъждане на основанията за предоставяне на хуманитарен статут. Неоснователно се твърди и липса на обсъждане на личната бежанска история. Жалбоподателят нелегално е напуснал Афганистан и заедно със семейството си е преминал границата на Р. Б., като желанието им било да стигнат до Федерална република Германия. С чужденеца са проведени две интервюта на 08.02.2017 г. и на 27.03.2017 г., като от предоставената информация се установяват съществени противоречия, дискредитиращи достоверността на бежанската му история. Заявителят обяснява сам, че не е имал каквито и да било проблеми, свързани с етническата му принадлежност и религиозни убеждения. Не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход или в друга държава, и не се занимава с политическа дейност. Посочил е, че е работил в болница и след това в строителна фирма. В първото интервю жалбоподателят твърди, че е бил заплашван от талибаните, които го били ударили с приклада на автомат "Калашников", тъй като работел във фирма, която е в сътрудничество с Министерство на отбраната и МВР, а във второто интервю заявява, че е бил заплашван по телефона и е получил заплашително писмо. Писмото е представено по делото в превод на български език, при което правилно съдът установил, че отправената заплаха е насочена към всички служители на фирмата, а не конкретно и лично към жалбоподателя. Всички тези изложени от него противоречиви елементи от личната му бежанска история, показват липсата на условията по чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. В касационната жалба се акцентира на тежкото положение в Ислямска република Афганистан. Във връзка с тези доводи, в касационното производство е представена Справка от 05.04.2018 г. Тя е изготвена в съответствие с "Методология на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход". В основата й са залегнали публично достъпни външни източници и информация, изрично посочени в документа. От тях се установяват няколко основни и съществени за конкретния случай факта: Първият е, че наличният конфликт в Афганистан е с нисък интензитет, тъй като ескалира спорадично и в отделни провинции. Вторият е от икономическо естество и е свързан със спадане на процента на инфлацията и обосновани очаквания от балансиран бюджет. Третият е свързан със засилващото се разселване на лица, завръщащи се в Афганистан и получили някаква форма на хуманитарна защита. Четвъртият е предприемане от страна на правителството на мерки за предотвратяване на цивилните жертви и ратификация на Конвенцията от 1980 г., относно някои инструменти за конвенционално оръжие. Петият е провеждане на операции за прочистване на терористите в някои провинции. Последният, но особено важен, е насрочването на парламентарни и областни избори, подкрепяни от ООН и широката международна общност. Така отразените данни сочат липса на висока степен на безогледно насилие, изискуема за търсене на субсидиарна закрила. Във връзка с така установената обществено-политическа и икономическа обстановка в страната по произход, настоящата съдебна инстанция прилага основното правило, въведено в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07 (анализирано, както от ДАБ, така и от първоинстанционния съд). То въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Следователно, като е приел решението на председателя на ДАБ за законосъобразно и е отхвърлил подадената срещу него жалба като неоснователна, административният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение