Решение № 13407 от 10.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7610/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Братя Тихолови" ООД, приподписана от упълномощен адвокат А. Черпоков, против решение 557 от 20.04.2024 г., постановено от Административен съд - Смолян, по адм. д. 309/2023 г. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Твърди се, че при определяне на размера на финансовата корекция административният орган изцяло се е позовал на мотивите на решение 7330 от 04.07.2023 г. по адм. дело 2530/2023 г. по описа на Върховния административен съд и на решение 4 от 06.01.2023 г. по адм. дело 111/2022 г. по описа на Административен съд - Смолян, както и на съдебно-икономическата експертиза кредитирана в тези производства, в които обаче не са били определяни стойности на частични финансови корекции. Счита, че определеният размер на финансова корекция в оспорения акт се явява недоказан, тъй като процесуалният представител на органа не е поискал от решаващия съд да назначи съдебно-икономическа експертиза, която да го потвърди, а съдът е иззел функциите на вещо лице, като е правил изчисления на средно аритметични стойности на изпълнение на заложените в бизнес плана показатели. Касационният жалбоподател поддържа, че е изтекъл четиригодишният давностен срок въведен в чл. 3, § 1 от Регламент /ЕО/ 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, тъй като нередностите, които органът твърди, са извършени през 2016 г., 2017 г. и 2018 г., следователно началото на срока за налагане на мярка по чл. 4 от регламента е 01.01.2019 г. Поради това поддържа, че четиригодишният срок по чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95 е изтекъл на 01.01.2023 г., а административното производство, приключило с отмяна на решението за налагане на финансова корекция от 22.03.2022 г., не може да има за последица прекъсване на приложимата давност. Според жалбоподателя органът неправилно тълкува постановеното от ВАС решение 7330/04.07.2023 г. по адм. дело 2530/2023 г., в което е прието, че процентът на изпълнение на бизнес плана за брой заети лица за периода 2016 г. - 2018г. по трудови и граждански правоотношения е изчислен общо на 84,80 %, което означава липса на нарушение при изпълнение на параметрите за устойчива заетост. От своя страна първостепенният съд в настоящото производство бил възпроизвел в мотивите си неправилната интерпретация на административния орган относно твърдяното неизпълнение на заложените в бизнес плана параметри за заетост. На последно място се акцентира на обстоятелството, че заявената инвестиция е изпълнена, къщата за гости е напълно функционираща и през целия период от изграждането й има реализирани нощувки, което не е било съобразено от административния орган. Жалбоподателят счита, че в обжалваното решение от една страна не са съобразени правнорелевантни обстоятелства изключващи ангажираната отговорност, а от друга - не е отчетена липсата на умисъл в действията му при реализирането на твърдените нарушения. Касаторът претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго решение по същество, с което да бъде отменено като незаконосъобразно издаденото решение за налагане на финансова корекция. Прави искане за присъждане на разноски за производството пред двете съдебни инстанции. Ответникът - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/, с писмено становище от 11.11.2024 г., депозирано чрез упълномощения юрисконсулт З. Захариева, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски, а при условията на евентуалност и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във връзка с чл. 144 АПК прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото административният орган се е произнесъл след отмяната на предходно решение за налагане на финансова корекция, при спазване указанията на ВАС, след като е бил изследван в пълнота доказателствения материал. Според участващия по делото прокурор изводите на органа за установеното изпълнение са потвърдени от приложената по делото съдебно-икономическа експертиза, като непостигането на заложените прогнозни стойности в инвестиционното намерение представлява неизпълнение на одобрените индикатори. Поддържа, че административният орган е определил финансовата корекция законосъобразно, а първоинстанционният съд правилно приел, че изтичането на мониторинговия период преклудира единствено възможността на ДФЗ да извършва проверки за изпълнение на сключения договор, но не и правомощието му да издаде решение за налагане на финансова корекция при наличие на предпоставките на чл. 70, ал. 1, т. 7 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕФСУ/. Като прецени правнорелевантните факти, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на "Братя Тихолови" ООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 557 от 20.04.2024 г. е отхвърлена жалбата на "Братя Тихолови" ООД срещу решение 31/3/3121417/3/01/04/03 за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директора на ДФЗ с изх. 01-2600/6506#29 от 26.09.2023 г.; "Братя Тихолови" ООД е осъдено да заплати на ДФЗ разноски от 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд Смолян е приел, че жалбоподателят е ползвател по сключен с ДФЗ договор 31/3/3121417 от 17.10.2014 г. за отпускане на финансова помощ по мярка 4.1 Прилагане на стратегии за местно развитие от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /ПРСР/, подкрепени от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони /ЕЗФРСР/, сключен при условията Наредба 23 от 18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Прилагане на стратегии за местно развитие" и по мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г. /Наредба 23 от 18.12.2009 г./. и при условията на Наредба 29 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба 29 от 11.08.2008 г./. Предмет на сключения договор е осъществяването на проект ИД 31/3/3121417 с обект на инвестицията Къща за гости със семинарна зала и шест стаи за почивка в [населено място], община Чепеларе, като размерът на безвъзмездната финансова помощ според т. 2.1 на договора 249 464,58 лв., съгласно таблицата за одобрените инвестиционни разходи /Приложение 1 към договора), а срокът за извършване на инвестицията е договорен не по-късно от 30.05.2015 г. С Анекс I от 09.01.2015 г. срокът за изпълнение на инвестицията предмет на договор е удължен до 15.08.2015 г., с последващи Анекси II от 26.06.2015 г. и III от 12.08.2015 г. е било направено изменение на одобрените разходи, съобразно количествено-стойностна сметка без промяна в размера на одобрената субсидия. В мотивите на съдебното решение е отразено, че във връзка с последващото изпълнение на сключения договор на оспорващото дружество са били извършени две проверки след плащане. Първата е възложена по заповеди за извършване проверка на място 374046 и 374046 от 21.06.2019 г. на ДФЗ за периода от 24.06.2019 г. 26.06.2019 г. Резултатите от проверката са документирани в приложените към преписката Доклад за проверка, заключителен контролен лист за контролна проверка от 27.06.2019 г и обобщени в Докладна записка изх. 05-2-092/58 от 28.06.2019 г. според която не са реализирани заложените в бизнес плана параметри. Втората проверка на място е възложена по заповеди с 374427 и 374427 от 08.07.2019 г. на ДФЗ за периода от 08.07.2019 г. 24.07.2019 г., като резултатите от тази проверка на място на обекта са обобщени в Докладна записка и оформени в заключителен контролен лист за контролна проверка от 17.07.2019 г. С контролния лист е запознат управителя, след което на дружество е изпратено копие от него, ведно с Уведомително писмо от 24.07.2019 г. за констатирани несъответствия. Според установеното от първостепенния съд въз основа на извършена проверка на място в периода 09.07.2019 г. 17.07.2019 г. и допълнителни административни проверки е установено неспазване на договорни клаузи и недопустими разход за финансиране, в резултат на което е бил издаден Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 31/3/3121417/301/04/01 с изх. 01-2600/6506 от 08.07.2021 г. на заместник-изпълнителен директор на ДФЗ, с който е определено окончателно подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 249 464,58 лева. По жалба на дружеството, с решение 340 от 12.11.2021 г., постановено по адм.д. 220/2021 г. по описа на Административен съд Смолян, издаденият АУПДВ е отменен по съображения, че при констатиране на нередност по определението на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) 1303/2013, на основание чл. 27, ал. 6 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ /понастоящем ЗУСЕФСУ/, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон. В изпълнение на посоченото съдебно решение с писмо изх. 01-2600/6506#13/14.01.2022 г. на ДФЗ е било открито производство по налагане на финансова корекция, приключило с издаването на Решение за налагане на финансова корекция /РФК/ 31/3/3121417/30/1/04/02 с изх. 01-2600/6506#17 от 22.03.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с което корекцията е определена в размер на 100% от отпусната субсидия от 249 464,58 лв. Това РФК е отменено с решение 4 от 06.01.2023 г., постановено по адм.д. 111/2022 г. по описа на Административен съд Смолян, оставено в сила с решение 7370 от 04.07.2023 г., постановено по адм.д. 2530/2023 г. на Върховния административен съд. Оспореното в настоящото производство решение за налагане на финансова корекция 31/3/3121417/3/01/04/03 с изх. 01-2600/6506#29 от 26.09.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ е издадено в изпълнение на постановения от ВАС съдебен акт, като с него е определена окончателна финансова корекция в размер на 15% от предоставената финансова помощ, или 37 419,69 лева. След приспадане на събраната от НАП сума в размер на 2 717,82 лева е определен остатък за възстановяване 34 701,87 лева. При описание на нарушението по т. 1 административният орган се е позовал на решение 7370/04.07.2023 г. по адм.д. 2530/2023г. по описа на ВАС и констатациите на съдебно-икономическата експертиза по адм.дело 111/2022 г. на Административен съд Смолян, според които вещото лице е установило реализирани приходи за 2016 г. - 11 764,84 лева, което представлява 27,16 % изпълнение на прогнозираните приходи; за 2017 г. - 6 907,98 лева, което е 13,22 % изпълнение и за 2018 г. - 21 613,26 лева, което представлява 29,15 % изпълнение. Общо за трите години са реализирани 40 286,08 лева приходи, което изпълнение на показателите на бизнес плана в процентно изражение е 23,74%, т.е. изпълнение над 20%. Реализираните по-високи приходи на дружеството за проверявания период са признати въз основа на мотивите в решение 7370/04.07.2023 г. по адм.д. 2530/2023г. на ВАС досежно включването на фактура 38 от 16.08.2018 г. в изчисленията за реализираните приходи, както и съобразените от вещото лице приходи от недекларирани нощувки за 2016 г. и 2017 г., за които дружеството е получило покана за декларирането им по чл. 103 ДОПК. За това нарушение финансовата корекция е определена като попадаща в обхвата на т. 30, предложение първо от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г. /Правилата/. Подлежащата на възстановяване сума е 15% от предоставената финансова помощ по договора или сума в размер на 37 419,69 лева. При описанието на второто констатирано нарушение, свързано с параметри по отношение на устойчива заетост е възприета констатацията на съдебно-икономическата експертиза /СИЕ/ по адм.дело 111/2022 г. на Административен съд Смолян, при която са били зачетени заетите лица по граждански договори през 2017 г. и 2018 г. и изчисленото изпълнение както следва: за 2016 г. - 40.00%; за 2017 г.- 88.80%; за 2018 г.- 126.00%; среден процент изпълнение за трите години 84.80%. Това заключение обаче е мотивирало органа да приеме, че е налице неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост за период от 2 финансови години - за 2016 г. и 2017 г., за които е налице среден процент изпълнение 64,4 %, в нарушение на поетите договорни ангажименти по точки 4.17 и 4.25.3 от сключения договор 31/3/3121417 от 17.10.2014 г. За това нарушение е приложена т.18, предложение първо от Приложение към раздел I "Общи положения" към Правилата, като размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 5 % от предоставената финансова помощ по договора, съответно определената с т.2 на РФК сума за възстановяване е 12 473.23 лева. Окончателният размер на наложената е финансова корекция е определен при спазване на чл. 3, ал.1 от Правилата и е 15 % от безвъзмездната финансова помощ или сума в размер на 37 419,69 лева. На основание събраните по делото писмени доказателства и приетата експертиза първостепенният съд е преценил, че атакуваният административен акт е издаден от компетентен орган, съответства на изискването за форма, подробно е мотивиран и съдържа фактически и правни основания за неговото издаване, като е изведено заключение, че актът е постановен при спазване на всички съществени административнопроизводствени правила и в съответствие с относимите материалноправни норми. По възраженията за нищожност на акта на основание чл. 177, ал. 2 АПК съдът е преценил, че със съдебното решение по адм.д. 111/2022 г. по описа на АС-Смолян, оставено в сила с решението по адм.д. 2530/2023 г. по описа на ВАС, РФК 31/3/3121417/30/1/04/02 е отменено поради неправилна интерпретация на фактическата установеност по делото, свързана с изчисленията на вещото лице размер по изпълнение на двата пункта на РФК. Според съда след като с оспореното в настоящото производство РФК е прието частично неизпълнение и съответния по-нисък размер на подлежаща на възстановяване финансова помощ, липсва идентичност с установеното при отмененото РФК, следователно не е налице твърдяната нищожност на оспорения акт на основание чл. 177, ал. 2 АПК. В мотивите на обжалваното съдебно решение е отразено, че фактите по делото досежно възприетото нарушение по т. 1 от РФК не се оспорват и действително е налице изпълнение в размер на 23,74 % от приходите, заложени в бизнес плана за периода 2016-2018 г., в който смисъл са и изводите на ВАС в решение 7330/4.07.2023г. по адм.дело 2530/2023 г. по същия случай и за същия период. Съдът е възприел изцяло мотивите на оспорения административен акт относно нарушението по т. 2, тъй като органът е възприел констатациите на съда при отмяната на предходното РФК, съобразил е сключените граждански договори 2017 г. и за 2018 г., и е приел неизпълнение на задълженията по точки 4.17 и 4.25.3 от договора за финансиране, но за период от две години - 2016 г. и 2017 г., при средно изпълнение по този показател 64,4%. Съдът е изложил подробни съображения защо счита, че не е изтекла погасителната давност за налагане на финансовата корекция, при съобразяване на член 3, § 1 от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане на правнорелевантните факти и обстоятелства и на аргументите на страните, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Административният съд точно е констатирал, че касационният жалбоподател е ползвател по сключен с ДФЗ договор за подпомагане 31/3/3121417 от 17.10.2014 г., по мярка 312 "Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия" от ПРСР 2007-2013 г., с предмет на инвестицията "Изграждане на къща за гости със семинарна зала и шест стаи за почивка", [населено място], община Чепеларе, като за посочената мярка са приложими съответно Наредба 23 от 18.12.2009 г. и Наредба 29 от 11.08.2008 г. Оспореното РФК е издадено при съобразяване на мотивите на влязлото в сила решение 7370/04.07.2023 г. по адм.д. 2530/2023 г. на ВАС, при което е безспорно установено нарушението по т. 1 - неизпълнение на финансовите нива на одобрения бизнес план, което представлява нарушение на поети основни задължения с договора, а именно на т. 4.25.3 вр. т. 9. 1, б. "г" от договора, както и на чл. 55, ал. 1, т. 1 от Наредба 23 от 18.12.2009 г. вр. чл. 16, ал. 2 от Наредба 29 от 11.08.2008 г. Съдът обосновано е кредитирал констатациите на административния орган досежно изпълнението в тази му част, които са основани на заключението на вещото лице по назначената в хода на производството по адм.д. 111/2022 г. по описа на Административен съд Смолян СИЕ и които са както следва: реализирани приходи за 2016 г. - 11 764,84 лева, което представлява 27,16 % изпълнение на прогнозираните приходи; за 2017 г. - 6 907,98 лева, което е 13,22 % изпълнение и за 2018 г. - 21 613,26 лева, което представлява 29,15 % изпълнение. Съобразявайки посочените стойности, приходите от дейността общо за трите години възлизат на 40 286,08 лева, което представлява 23,74% изпълнение на показателите на бизнес плана в процентно изражение е 23,74% /изпълнение над 20%/. Настоящият съдебен състав приема за законосъобразни изводите на решаващия съд и по отношение на нарушението по т. 2 от решението за налагане на финансова корекция, а именно неизпълнение на параметрите за устойчива заетост за две поредни финансови години. Не е спорно по делото, че в таблица 5 от бизнес плана е залегнало разкриване на 2, 5 работни места един администратор и една камериерка и 1/2 работник по поддръжката. След извършена административна проверка в регистрите на НАП и НОИ е установено наличието на едно заето лице на трудов договор, а впоследствие, във връзка с изпълнението на този показател, са отчетени констатациите на двете съдебни инстанции за сключени гражданските договори, които свидетелстват за по-висока реална трудова заетост. Законосъобразността на определената финансова корекция в частта по т. 2 от оспорения акт основателно е преценявана с оглед заключението на приетата по адм. дело 111/2022 г. по описа на по описа на Административен съд Смолян СИЕ, според което изпълнението на параметрите по отношение на устойчива заетост за 2016 г. възлизат на 40,00 %, за 2017 г. - 88.80%, а за 2018 г .- 126.00%. Последната година не е била взета предвид при определяне на средния процент на изпълнение, който за двете последователни години /2016 г. и 2017 г./ възлиза на 64,4 % и представлява нарушение на поетите договорни ангажименти по точки 4.17 и 4.25.3 от сключения договор 31/3/3121417 от 17.10.2014 г. Неоснователно касационният жалбоподател счита, че определеният размер на финансова корекция се явява недоказан, тъй като процесуалният представител на органа не е поискал от решаващия съд да назначи съдебно-икономическа експертиза, която да го потвърди, а съдът е иззел функциите на вещо лице, като е правил изчисления на средно аритметични стойности на изпълнение на заложените в бизнес плана показатели. Административният орган не само има възможността да се ползва от изводите на вещото лице досежно конкретните стойности на изпълнението, но и има задължението да съобрази заключението на СИЕ по адм. дело 111/2022 г. на Административен съд - Смолян, след като не е била оспорена по предвидения за това ред и констатациите ѝ са били възприети от касационната инстанция при разглеждане на предходното РФК. Вярно е, че органът не е посочил изрично средният процент на изпълнение за двете последователни години 2016 г. и 2017 г., но е изложил относими мотиви защо допуснатото нарушение попада в хипотезата на т.18, предложение първо от Приложение към раздел I "Общи положения" към Правилата. Тази хипотеза предвижда санкция в размер на 5 %, когато ползвателят не е спазил параметрите, заложени в одобрения бизнес план по отношение на устойчива заетост - не е разкрил нови и/или не е запазил броя съществуващите работни места и това неизпълнение е равно или по-малко от 50% спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост и времетраенето на нарушението е до две финансови години. Изчисляването на средно аритметичния процент изпълнение действително е направено от първостепенния съд, но след като конкретните стойности за всяка от годините са подробно описани в РФК, изложеното не представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното решение. Настоящата касационна инстанция не дължи произнасяне по доводите на жалбоподателя за изтекъл четиригодишният давностен срок, предвиден в чл. 3, § 1 от Регламент /ЕО/ 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Това оплакване е било подробно разгледано и обсъдено в производството по обжалване на решение 31/3/3121417/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх. 01-2600/6506# 17 от 22.03.2022 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие". В постановеното от ВАС окончателно решение 7370/04.07.2023 г. по адм.д. 2530/2023 г. е прието, че както проверката при която са установени нарушенията, така и самите нарушения са извършени в рамките на мониторинговия период от 5 години, който е изтекъл на 17.10.2019 г. Тричленният състав на ВАС изрично е отбелязал, че обстоятелството, че административното производство по ЗУСЕФСУ е образувано след изтичане на периода на мониторинг, е без значение, тъй като единствената предпоставка, относима към възможността на органа да потърси възстановяване на недължимо платената финансова помощ, е въведеният в чл. 3, § 1 от Регламент /ЕО/ 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, четиригодишен срок на давност, който в случaя не е изтекъл. Произнасянето на ВАС по въпросa за давността се ползва със силата на пресъдено нещо и не може да бъде пререшаван от настоящата касационна инстанция, само защото касаторът не е съгласен с изводите на съда в тази насока. Неоснователно касационният жалбоподател се позовава на съдебно решение на ВАС, с което обосновава дължима от органа преценка на правнорелевантни обстоятелства, изключващи ангажираната отговорност, както и липсата на умисъл в действията му при реализирането на твърдените нарушения. Цитираното решение е постановено в производство при различна фактическа обстановка, при съобразяване на изпълнението в друг случай, и за друг проект, а субективният елемент е обсъждан във връзка наличието на свързаност между лицата, участващи в сходни инвестиционни проекти и умишлената координация между тези лица. С оглед всичко изложено касационният съдебен състав намира, че с обжалваното съдебно решение безспорно е установено, че ползвателят на помощта е нарушил договорните и нормативните си задължения, поради което за административния орган е възникнало правото да поиска връщане на вече изплатените суми, ведно със законната лихва. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, което налага отхвърляне на касационното оспорване като неоснователно. С оглед изхода на спора претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на сторените по делото разноски се оставя без уважение. На основание чл. 143, ал. 3 АПК касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,