Решение № 946 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10427/2008 г.

Решение № 946 от 22.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10427/2008 г., II о., докладчик председателят Георги Ангелов РЕШЕНИЕТО от 12.06.2008 г. по адм. д. № 2493/07 г. на Варненския административен съд, с което е отменена заповед от 19.06.2007 г. на изпълнителния директор на АГКК за одобряване на кадастър на поземлен имот и преписката му е върната за решаване, е обжалвано от "ДИГА-2" АД, посочено като собственик на имота, и от физическите лица, оспорили заповедта - в частта, в която преписката е върната. ПРОИЗВОДСТВОТО е по чл. 208 и сл. АПК. АДМИНИСТРАТИВНИЯТ орган не е взел становище по касационните жалби, останалите страни ги оспорват съответно, прокурорът дава заключение, че касационната жалба на посочения като собственик на имота е неоснователна, а другата е частично основателна. КАСАЦИОННИТЕ жалби са допустими. 1. Касационната жалба на "ДИГА-2" АД е неоснователна. Регистър към предходен план, на какъвто се позовава касаторът, може да бъде годен източник на данни за носителите на вещни права върху имот по чл. 41, ал. 2, т. 1 ЗКИР само ако записването по него е основано на акт, който ги удостоверява, без какъвто не може да се противопостави и на други актове за имота - арг. чл. 47, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. МРРБ. Установено е, че дружеството, макар и записано като собственик на имота по предходен кадастър, не притежава акт за собственост, докато такъв - придружено със скица реституционно решение, притежават оспорилите заповедта физически лица. Законосъобразно при тези обстоятелства съдът е отменил оспореното записване на имота на името дружеството, а касационните оплаквания в обратен смисъл са неоснователни. 2. Касационната жалба на физическите лица е частично основателна. След като е отменил заповедта, съдът не е могъл сам извърши новото записване, затова законосъобразно е върнал преписката на органа по кадастъра - чл. 173, ал. 2, предл. 3 АПК. Той, обаче, неправилно му е указал, че следва да изчака решаване на спора за собственост по исков ред. Щом записването по предходния план не е могло да се противопостави на реституционното решение, имотът е следвало да бъде записан на физическите лица само въз основа на последното - чл. 41, ал. 2, т. 2 ЗКИР, а касационното оплакване в тази насока е основателно. Следва решението в отменителната си част и в тази за връщане на преписката на органа да остане в сила, а да бъде отменено само в частта за задължителните указания, воден от което и на осн. чл. 222, ал. 1 вр. чл. 218 и чл. 174 АПК Върховният административен съд