Решение № 3393 от 16.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14392/2017 г.

Решение № 3393 от 16.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14392/2017 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 17, ал. 1, предл. трето от Закона за физическото възпитание и спорта /ЗФВС/. Образувано е по жалба на сдружение "Ш. Ф. Б." представлявано от председателя М. С., със седалище и адрес на управление гр. С., пл. "Б." ..№..., ниво - 2, срещу Заповед № РД-10-62/23.11.2017 г. на Министъра на физическото възпитание и спорта, с която на жалбоподателя е отказано издаване на спортна лицензия. Твърди се допуснато нарушение на административно-производствените правила и материална незаконосъобразност на административния акт - основания за оспорване на акта по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Иска се отмяната му и решаване на въпроса по същество. Претендират се разноски, за които е представен списък. Ответната страна - министъра на физическото възпитание и спорта, изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения подробно изложени в депозираните по делото писмени бележки. Настоящият състав на Върховния административен съд, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 168, ал. 1 АПК събраните и приети по делото писмени доказателства и законосъобразността на оспорвания административен акт, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Административното производство е започнало по подадено от жалбоподателя заявление за издаване на спортна лицензия, с вх. № 09-00-3957/19.10.2017 г. на Министерство на младежта и спорта и приложени към него документи по опис към посочения входящ номер. Допълнително са представени документи под опис с писмо вх. № 09-00-3957/2 от 15.11.2017 г. С. З. № РД-09-339/29.05.2017 г., изменена със Заповед № РД-09-577/04.10.2017 г., министърът на младежта и спорта е назначил комисия по чл. 4 от Наредбата за реда за лицензиране на спортните организации в Р. Б. /Наредбата/. Комисията е провела редовно заседание за разглеждане на представените от заявителят документи и даване на становище по искането за издаване на лиценз, като с т. 2.1. от Протокол № 14 от 22.11.2017 г., помощният орган е установил, че сдружението не представя списък на спортните съоръжения и обекти, които се използват за тренировъчна и състезателна дейност от спортните клубове и федерацията, изискуем по силата на чл. 6, ал. 1, т. 10 от Наредбата. Комисията констатира, че във формуляра за кандидатстване е посочено, че такъв списък е приложен, но в действителност липсва сред приложенията. Успоредно с това, помощният орган установява, че във връзка с изискването на чл. 6, ал. 1, т. 13 от Наредбата, заявителят е представил документ озаглавен "Декларация по чл. 16, ал. 4 от ЗМИП", подписана от председателя на сдружението, в която той декларира в свободен текст, че е запознат с вътрешните правила за контрол и предотвратяване изпирането на пари и финансиране на тероризма на Шахматна федерация България и се задължава да ги спазва, както и изискванията на ЗМИП, ППЗМИП и ЗМФТ, но от текста на декларацията не става ясно пред кого и за каква цел е следва да послужи тази декларация, като не са представени цитираните Вътрешни правила, нито доказателства, че същите са утвърдени от председателя на ДАНС. На същото свое заседание, с т. 2.2. от Протокол № 14 от 22.11.2017 г., комисията взима решение да предложи на министъра да издаде спортна лицензия на друг заявител "Б. Ф. ПО Ш." 1928. Посоченото решение, комисията използва като основание да предложи на министъра да откаже издаване на лицензия на жалбоподателя, на основание чл. 17, ал. 4 ЗФВС, тъй като по силата на посочената норма, спортна лицензия може да се издаде само на една спортна федерация по определен или сходни видове спорт и една многоспортова федерация, изградена по съответния обединяващ признак. На посоченото основание, комисията решава, че въпреки установените нередовности в заявлението, на жалбоподателят не следва да се предоставя срок за отстраняването им, като прави предложение до министъра за постановяване на отказ по съществото на заявлението. Въз основа на така направените фактически констатации, възпроизведени и в обжалваната заповед, министърът постановява отказ. От правна страна актът е мотивиран с разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и чл. 17а, ал. 3, т. 1, предл. 2-ро ЗФВС във връзка с чл. 6, ал. 1, т. 10 и т. 13 от Наредбата. При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира от правна страна следното: От представената по делото товарителница № 21218065 /л. 43 от делото/ се установява, че оспорваната заповед е получена от федерацията на 29.11.2017 г. Жалбата подадена на 04.12.2017 г., е депозирана в законоустановения срок от надлежна страна с правен интерес от оспорването, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. О. З. № РД-09-577/04.10.2017 г. е издадена от компетентен орган - министър на младежта и спорта в съответствие с чл. 17, ал. 1, предл. трето ЗФВС, в предвидената от закона форма, съдържа правни и фактически основания, но при постановяването му са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушения на материалния закон. Съгласно чл. 17а, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗФВС, министърът на младежта и спорта отказва издаване на спортна лицензия, когато спортната организация не е спазила определения с наредбата по чл. 17, ал. 1 ред за подаване на заявление и документи към него. В съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 10 и т. 13 от Наредбата, спортните федерации по един или по сходни видове спорт прилагат към заявлението си следните документи: списък на спортните обекти и съоръжения, които се използват за тренировъчна и състезателна дейност от спортните клубове и федерацията и подадена в Държавна агенция "Национална сигурност" декларация по чл. 16, ал. 4 от Закона за мерките срещу изпирането на пари; Жалбоподателят сдружение "Ш. Ф. Б." е подал заявление за издаване на спортна лицензия по спорта шахмат, с вх. № 09-00-3957/19.10.2017 г. в деловодството на Министерството на младежта и спорта. Три седмици по-късно, с вх. № 09-00-4060/08.11.2017 г., заявление за издаване на спортна лицензия за спорта шахмат е подало и сдружение "Б. Ф. ПО Ш. 1928". По силата на чл. 9, ал. 5 от Наредбата, комисията следва да разгледа заявленията за издаване на спортна лицензия и приложените документи по реда на подаването им. Въпреки императивната разпоредба на чл. 9, ал. 5 от Наредбата, комисията е решила да разгледа първо по ред, постъпилото второ по време заявление, с което също е мотивирала отказа си да предостави на жалбоподателя допълнително възможност с указания за отстраняване на констатираните нередовности, така както повелява нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата. Посоченото нарушение представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което от своя страна е довело до нарушение на материалния закон. Приложимата нормативна база ясно и последователно предвижда заявленията да се разглеждат по реда на постъпването им, като при констатирани нередовности, на заявителя се дават указания за отстраняването им, в определен от комисията срок. Обстоятелството, че комисията не е разгледала заявленията по реда на постъпването им, е довело и до неправилния извод, че не се дължи предоставяне на срок за отстраняване на нередовност на жалбоподателя, тъй като по силата на чл. 17, ал. 4 ЗФВС спортна лицензия може да се издаде само на една спортна федерация по определен или сходни видове спорт и една многоспортова федерация, изградена по съответния обединяващ признак. Ако посоченият факт от хипотезата на горецитираната норма беше в действителност налице, то комисията следваше изобщо да остави без разглеждане заявлението по същество, като ограничи преценката си до наличие на посочения отрицателен законов факт. Нещо повече, фактът че комисията е взела решение да предложи на министъра издаване на лицензия за спортна федерация, сам по себе си не обосновава приложението на чл. 17, ал. 4 ЗФВС, защото все още на този етап липсва акт за издаване на лицензия и заявлението е във фазата на все още висящо административно производство. Предложенията на комисията до министъра в хипотезата на чл. 9, ал. 6 от Наредбата нямат нито правопораждащ, нито конститутивен ефект, какъвто имат заповедите на министъра по чл. 17, ал. 1 ЗФВС, което е последващо съображения за незаконосъборазност на административния акт. Административният орган е постановил обжалваната заповед в нарушение на чл. 9, ал. 2 от Наредбата, повеляваща по недвусмислен начин предоставяне на срок за отстраняване на нередовности в заявленията на участниците, каквато възможност в случая не е предоставена на жалбоподателя. Посоченото нарушение с още по-голяма степен обосновава отмяната на процесния акт поради факта, че комисията сама констатира, че представеният от заявителя списък по чл. 6, ал. 1, т. 10 от Наредбата е изрично посочен в заявлението и приложенията към него. По аналогичен начин стои и въпросът с наличието на съответствие на заявлението на сдружение "Ш. Ф. Б." с изискването по чл. 6, ал. 1, т. 13 от Наредбата. В протокол № 14 от 22.11.2017 г., комисията е установила, че председателят на сдружението е представил декларация по чл. 16, ал. 4 ЗМИП, като същата е в свободен текст и в нея не е отбелязано до кого и за каква цел се подава. Нормата на чл. 6, ал. 1, т. 13 от Наредбата изисква такава декларация да бъде подадена до Държавна агенция "Национална сигурност", като заявителят е представил декларация в производството по чл. 17 ЗФВС и доказателства, че същата е подадена в ДАНС, с което са спазени нормативните изисквания. Въпреки това и след като в рамките на своите компетенции помощният орган счита за съществено прецизиране на посочените съображения, то би следвало да даде подходящи указания до участника, с цел тяхното отстраняване. По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че Заповед № РД-09-577/04.10.2017 г. на министъра на младежта и спорта следва да се отмени, а преписката да се върне на административния орган, като производството продължи от етап - разглеждане на заявление за издаване на спортна лицензия на сдружение "Ш. Ф. Б." с вх. № 09-00-3957/19.10.2017 г. При този изход на спора и своевременно направеното от жалбоподателя искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, придружено с представен списък на разноските и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, настоящият състав счита, че ответникът следва да бъде осъден да заплати съдебни разноски в общ размер от 1250 /хиляда двеста и петдесет/ лева, от които 50 /петдесет/ лева платена държавна такса и 1200 /хиляда и двеста/ лева платен адвокатски хонорар за осъществено процесуално представителство по делото. С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение: