Решение № 1502 от 17.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5360/2007 г.

Решение № 1502 от 17.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5360/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Катя Щерева Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.), във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. община - район "М" против решение от 25.06.2007 г. по гр.д. № 2078/2005 г. на Софийски градски съд, с което е отменено първоинстационното по гр.д. № 6130/2006 г. на Софийски районен съд и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на С. община - район "М", че Р. "М" е собственик на недвижим имот: постройка, включваща два магазина, със застроена площ 157.30 кв. м., находяща се в гр. С., кв. "Г", ул. "П" № 24, разположена в югоизточната част на имот пл. № 75 от кадастрален лист № 672, по кадастралния план на гр. С. О. са за неправилност, поради допуснато нарушение на материалния закон, процесуални нарушения и необоснованост на обжалваното решение - касационно основание по чл. 218б, ал. 1 б. "в" ГПК (отм.). Ответникът по касация РПК"М", представлявана от председателя на УС Д. М., ч. пълномощника си адв. Я, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1, ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на касационната жалба по реда на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.), с оглед заявените касационни основания, съдът приема за установено следното: "РПК "М" - София е предявила иск по чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) за сграда с обособени два магазина - за продажба на безалкохолни напитки и за хранителни стоки със застроена площ общо от 157.30 кв. м., находящи се в гр. С., югоизточната част на имот пл. № 75 от к.л. 672 по КП на град С., при условията на евентуалност относно основанието на придобиване - на основание чл. 2, ал. 3 ЗОС (отм.) или по давностно владение. За да отхвърли иска, първоинстационният съд е приел, че РПК"М" не е правоприемник на Р. "Д", построила процесната сграда преди 1991 г., поради което не са налице предпоставките на чл. 2, ал. 3 (отм.) от ЗОС, като не е обсъдил второто основание на което се твърди придобито право на собственост - давност. От протокол № 3 от събрание на кооперация "Д", състояло се на 20.02.1987 г. се установява, че е взето решение дейността на кооперацията в кв. Горубляне и магазините на територията на квартала да бъдат прехвърлени безвъзмездно на РПК"М". От приложения като доказателство по делото протокол и списък към него се установява, че въз основа на решения на общите събрания на РПК"Д" и РПК"М" е извършено приемане-предаване на дейността на обектите в кв. Горубляне, включително процесните два магазина. С решение по протокол № 8/7.07.1987 г. ЦКС е одобрил решенията на общите събрания на двете кооперации за отделяне и безвъзмездно прехвърляне на недвижимо имущество. От заключението на вещото лице, по допусната съдебно-техническа експертиза, се установява, че постройката не е преместваемо съоръжение, а строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ЗУT и че е заснета в кадастралния план. От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че магазините са включени като дълготраен материален актив в имуществото на кооперацията от 1987 г. и че тя е правила разходи за поддръжка на обекта от 1990 г. Събрани са и доказателства, че кооперацията-ищец е плащала данък сгради и такса смет за постройката. При така установената фактическа обстановка, въззивната инстанция е отменила първоинстанционното решение и е уважила предявения иск, като е приела, че кооперацията е придобила право на собственост върху процесните два магазина по давност. При установената по делото фактическа обстановка правилни и законосъобразни са изводите на въззивния съд за основателност на предявения иск. В чл. 79 от ЗС е предвиденото, че правото на собственост върху недвижим имот се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на десет години. Съгласно тази разпоредба признаването на правото на собственост върху един имот е в зависимост от пълното и пряко доказване на упражняването за срок от повече от десет години на фактическа власт, като се демонстрира поведение на пълноправен собственик. В настоящият случай с ангажираните по делото доказателства ищецът е доказал, че е владял процесната сграда повече от десет години - от 1987 г., като е упражнявал фактическа власт и е демонстрирал поведение на пълноправен собственик. Сградата отделно от земята може да бъде придобита не само въз основа на отстъпено вещно право на строеж, но и по давност, като в този случай е оборена презумпцията на чл. 92 от ЗС. Абсолютна забрана за придобиване право на собственост по давност върху вещи"социалистическа собственост" се съдържа в чл. 86 от ЗС, но само в редакцията му преди изменението с ДВ, бр.31 от 1990 г. Тази разпоредба не е забранявала придобиване по давност, когато давността се е упражнявала не от граждани, а от кооперативни организации /Р № 2145/2005 от 24.01.2006 г. на ВКС по гр.д. № 1368/2004 г., IV г.о./. Или следва да се приеме, че в случая придобивна давност е изтекла преди завежданeто на делото към 2000, 2001 г. По отношение на процесната постройка са били налице и предпоставките на чл. 2, ал. 3 (отм.) от Закона за общинската собственост, според която не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации, чието строителство е извършено от тях до 13.07.1991 г. В случая безспорно е установено, че РПК "Д" е изградила магазините през 1987 г. със свои средства, поради което същата не е общинска собственост. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че оспорването на иска придава на владението характер на обезпокоявано - придобивната давност е изтекла преди това. В настоящето производство се прави довод, че постройката е незаконна, изградена без строителни книжа, поради което липсва обект който да бъде придобит по давност. Този довод се прави за първи път в касационната жалба и с оглед характера на касационното производство не следва да бъде обсъждан. РПК "М", ч. пълномощника си адв. Я, е претендирала разноски, каквито с оглед на изхода от делото следва да бъдат присъдени в размер на 1000 лева - адвокатско възнаграждение, за тази инстанция. По искането за присъждане на разноски в останалата част е следвало да се произнесе въззивният съд. По изложените съображения настоящият състав на ВКС, четвърто гражданско отделение