Решение № 3418 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10433/2013 г.

Решение № 3418 от 11.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10433/2013 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Областния управител на Област с административен център, гр. Благоевград, подадена против решение № 899 от 23.05.2013 г., постановено от Административен съд - Благоевград по адм. д. № 260/2013 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд относно законосъобразността на процесните решения на Общински съвет - Хаджидимово и твърди, че решението е постановено при неправилно приложение на материалния и процесуалния закон и е необосновано. Моли Върховния административен съд да отмени постановеното съдебно решение и вместо него да постанови друго, с което да отмени оспореното решение на Общински съвет - Хаджидимово. Ответникът Общински съвет - Хаджидимово, с писмено възражение и писмено становище, подадени чрез юрк. Мейзинева, оспорва касационната жалба и пледира за отхвърлянето й като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за законосъобразност на постановеното съдебно решение, тъй като обжалваното решение на Общинския съвет (ОбС) е постановено при спазване на материалния и в съответствие с административнопроизводствените правила при издаването му. Изложил е, че процесния имот не е сред определените за обезщетение на земеделски имоти от Общинския поземлен фонд, както и че дължимото обезщетение на правоимащите лица по ЗСПЗЗ в община Хаджидимово възлиза на 2 248.035 дка, а ОбС е предоставил за обезщетение 2 613.257 дка, като съдът е обсъдил и взел предвид издаденото удостоверение от Общинска служба "Земеделие и гори" - Хаджидимово, според което в службата няма данни за реституционни претенции по отношение на процесния имот, с оглед на което оспореното решение е законосъобразно - прието при съблюдаване изискванията на § 27, ал. 2 ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ и чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Неоснователно е твърдението в писменото възражение на ответника за недопустимост на касационната жалба. Независимо, че в нея се съдържат твърдения за незаконосъобразност на решенията на Общинския съвет, от съдържанието й могат да бъдат изведени и възражения за наличие на касационни основания по чл. 209 от АПК за отмяна на съдебното решение. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 899 от 23.05.2013 г. е отхвърлено оспорването на Областния управител на Област с административен център - гр. Благоевград, обективирано в Заповед № АО-АК-165/22.03.2013 г., против Решение № 298 от Протокол № 16/31.01.2013 г., ведно с потвърдително Решение № 319 от Протокол № 17/28.02.2013 г. на Общински съвет - Хаджидимово. За да достигне до този резултат, административният съд, от фактическа страна е установил, че с Решение № 298 от Протокол № 16/31.01.2013 г. на Общински съвет - Хаджидимово е взето решение да се проведе публичен търг с явно наддаване за продажба на имоти частна общинска собственост, между които процесния имот - нива с площ 1.518 дка, осма категория, находяща се в местността "Реката", в землището на с. Абланица, общ. Хаджидимово, представляващ имот № 214001 по КВС. Със Заповед № ОА-АК-95/14.02.2013 г. на Областния управител на Област Благоевград, Решение № 298 от Протокол № 16/31.01.2013 г. на Общинския съвет е върнато за ново обсъждане, по причина че няма данни за образувани и приключили производства за обезщетяване по чл. 10б от ЗСПЗЗ. На основание чл. 45, ал. 9 от ЗМСМА, с Решение № 319 от Протокол № 17/28.02.2013 г., Общинския съвет повторно е приел Решение № 298 от Протокол № 16/31.01.2013 г. От правна страна съдът установил, че оспорените решения на Общински съвет - Хаджидимово са издадени от компетентен орган по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, в предвидената от закона форма и при изискуемото мнозинство. Приел е, че те са взети при спазване на § 27, ал. 1 ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ (ДВ, бр. 62 от 2010 г.) и са мотивирани с оглед представените пред общинския съвет писмени документи. Изложил е, че макар законът да не установява изрична забрана за разпореждане със земеделска земя по чл. 19, ал. 1, изр. 2 от ЗСПЗЗ, разпореждането ще е законосъобразно само ако не съществуват претенции за възстановяване на земеделска земя или за обезщетяване с такава. В тази връзка се е позовал на удостоверение на Общинската служба по земеделие и гори - Хаджидимово на л. 43 по адм. д. № 260/2013 г., съдържащо, според съда, данни за липса на реституционни претенции по отношение на процесния имот. Позовал се и на приложен към преписката Протокол № 2 на Общинската служба по земеделие и гори - Хаджидимово, в който са посочени имотите, по землища, определени за обезщетяване със земя от Общинския поземлен фонд и Държавния поземлен фонд, като е изложил, че процесния имот не е сред определените за обезщетение имоти. От представеното по делото становище на Общинската служба по земеделие и гори - Хаджидимово съдът е установил, че дължимото обезщетение на правоимащите лица за община Хаджидимово възлиза на 2 248.035 дка, като за тази цел за обезщетение на правоимащите лица Общинският съвет е предоставил 2 613.257 дка. В заключение е изложил, че решенията на ОбС са приети в съответствие с изискванията на § 27, ал. 1 ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ и чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответстващо на приложимите материалноправни разпоредби. Съдебният акт е правилен и при постановяването му не са осъществени нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа обстановка и след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото административният съд точно е установил, че по делото са налице доказателства, установяващи липсата на реституционни претенции по отношение на процесния имот. Възражението в касационната жалба в обратния смисъл е неоснователно. Съдът правилно се е позовал на удостоверение на Общинската служба по земеделие и гори - Хаджидимово изх. № РД-05-017 от 15.01.2013 г., според което за процесния имот няма данни за влезли в сила окончателни решения за възстановяване на собственост, включително извършено идентифициране във връзка с признато, но невъзстановено право на собственост, преди вземане на оспорените решения на ОбС. В подкрепа на изведения от съда извод е и Протокол № 2 от 15.11.2012 г. на Общинската служба по земеделие и гори - Хаджидимово на л. 56 от адм. д. № 260/2013 г., в който са посочени имотите, по землища, определени за обезщетяване със земя от Общинския поземлен фонд и Държавния поземлен фонд, видно от който, процесният имот не е сред определените за обезщетение имоти. Представено е и становище на Общинската служба по земеделие и гори - Хаджидимово изх. № РД-05-287 от 28.08.2012 г., от което се установява, че размера на дължимото обезщетение на правоимащите лица съгласно чл. 10б ЗСПЗЗ за община Хаджидимово възлиза на 2 248.035 дка, като за тази цел Общинският съвет е предоставил 2 613.257 дка. С оглед на тези данни, административният съд е извел законосъобразен извод, че решенията на ОбС са взети в съответствие с изискванията на § 27, ал. 1 ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, вр. чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, като преди гласуване на оспорените решения, ОбС е събрал достатъчно доказателства относно гарантиране правото на обезщетение на собствениците, чиято собственост не може да бъде възстановена, както и за липса на решения за признато за възстановяване право на собственост. Разпоредбата на § 27, ал. 1 ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ цели защита на интересите на собствениците на земи, които не подлежат на възстановяване и следва да бъдат обезщетени, или за които производствата по възстановяване не са приключили. Законосъобразен е изводът на съда, че законът да не съдържа изрична забрана за разпореждане със земеделска земя по чл. 19, ал. 1, изр. 2 от ЗСПЗЗ и разпореждането ще е законосъобразно тогава, когато не съществуват претенции за възстановяване на земеделска земя или за обезщетяване с такава. Оспорените решения на Общински съвет - Хаджидимово за разпореждане със земеделски земи са взети при съобразяване с условията, регламентирани в § 27, ал. 1 ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ, при наличие на безспорни данни за отсъствие на реституционни претенции по отношение на процесния имот, както и при наличието на доказателства за гарантиране правото на обезщетение на собственици, чиято собственост не може да бъде възстановена. Относно възражението в касационната жалба, че решенията на Общински съвет - Хаджидимово противоречат на чл. 41, ал. 2, вр. чл. 22, ал. 3 от ЗОС, следва да се посочи, че такова възражение не е релевирано пред първостепенния съд, а се заявява за първи път пред касационната инстанция. По същество е налице твърдение за това, че в конкретния случай пазарната цена на процесния имот е неправилно определена, като не е спазен нормативно установения ред за това. Разпоредбата на чл. 220 от АПК, установява забрана за нови фактически установявания, като посочва, че Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Пазарната оценка на имота и начинът на определянето й не са били предмет на изследване и установяване от страна на административния съд, поради което сега нововъведените в този смисъл възражения не следва да бъдат обсъждани. Само за пълнота на изложението, настоящият касационен състав преценява, че в случая не е осъществено нарушение на изискванията на ЗОС. Съгласно чл. 41, ал. 2 от ЗОС, разпоредителните сделки с имоти или с вещни права върху имоти - общинска собственост, се извършват по пазарни цени, но не по - ниски от данъчната им оценка. Пазарните цени на имотите и на вещните права се определят от общинския съвет въз основа на пазарни оценки, изготвени от оценители, определени по реда на чл. 22, ал. 3 от ЗОС, освен ако в закон е предвидено друго. Началните цени при провеждане на търгове или конкурси за разпореждане с имоти или с вещни права върху имоти - общинска собственост, не могат да бъдат по - ниски от цените, определени от общинския съвет. В конкретния случай е безспорно, че на л. 44 от адм. д. № 260/2013 г. за процесния имот е изготвена и приложена Оценка на земеделска земя, изготвена от лицензиран оценител на земеделска земя, като в оценката е посочено, че тя е изготвена по Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделски земи, съгласно ПМС 118/26.05.98 г. (ДВ, бр. 64/1998 г.) и за процесния имот е определена текуща пазарна цена. При това положение липсва основание да се приеме, че не е спазен предвидения в чл. 22, ал. 3 от ЗОС механизъм за определяне на пазарните цени на имотите по сделки, страна по които е общината. Твърдението в касационната жалба, че Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделски земи, сега Наредба за реда за определяне цени на земеделски земи, е неприложима по отношение на земите на общинския поземлен фонд, земите по чл. 25 от ЗСПЗЗ и земите по чл. 19 от ЗСПЗЗ, не намира нормативна опора. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й като неоснователна. Страните не претендират разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение