Решение № 17272 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13195/2011 г.

Решение № 17272 от 29.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13195/2011 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2008 от 28.04.2011 г., постановено по адм. д. № 9416/10 г. Административен съд - София град, първо отделение, 3-ти състав, е отменил по жалба на Ваньо Георгиев Ангелов заповед рег. № 3 - 11807 от 16.07.2009 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Красимир Койчев в качеството му на пълномощник на директора на Столична дирекция на вътрешните работи. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - София град е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - София град и вместо него да постанови друго такова, с което да остави в сила обжалваната заповед рег. № 3 - 11807 от 16.07.2009 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи. Ответникът по касационната жалба Ваньо Георгиев Ангелов чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си административният съд е отменил заповед рег. № 3 - 11807 от 16.07.2009 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която на жалбоподателя Ваньо Георгиев Ангелов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Производството се е развило по реда на чл. 226 от АПК, след отмяна на първоначалното решение № 3 от 25.01.2010 г. на Административен съд - София град по адм. д. № 5871/2009 г. с решение № 14908 от 07.12.2010 г. на Върховния административен съд, постановено по адм. д. № 4838/2010 г. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Съдът е описал много подробно установената фактическа обстановка по издаване на оспорената заповед, както и събраните в хода на съдебното производство доказателства, след което е престъпил към изграждане на своите правни изводи. В тази насока е прието, че тя е издадена от компетентен орган - чл. 228, т. 3 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма, има предвиденото в чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР съдържание, като при издаването й административният орган не е допуснал нарушение на административно-производствените правила. Съдът е изградил извод, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. В тази насока е прието, че даденото описание в заповедта на извършеното от служителя дисциплинарно нарушение е обосновано изцяло със събраните в дисциплинарното производство сведения от пострадалите лица, според които те са разпознали като един от участниците в побоя полицай Ваньо Ангелов, която констатация не намира подкрепа от събраните многобройни писмени и гласни доказателства. Изложени са мотиви, че при извършеното посещение на адрес от полицейски патрул след обаждане на пострадалите Ваньо Ангелов не е бил установен на мястото на извършване на деянието. Посочено е още, че по делото са налице противоречиви показания относно участието на лицето в побоя, като от една страна това са показанията на пострадалите лица, които по време на инцидента са били употребили алкохол и са били във видимо нетрезво състояние, а от друга страна са свидетели, които заявяват, че Ангелов не е участвал в същия. Съдът е посочил, че това противоречие не е обсъдено от дисциплинарно-разследващия орган и не са събрани допълнително доказателства, които по категоричен начин да доказват извършването на твърдяното нарушение. Като аргумент в тази насока е отбелязано и това, че за въпросния побой е образувано досъдебно наказателно производство № ЗМ-4079/2008 г. по описа на 07 РУ на СДВР, което с постановление на прокурор от Софийска районна прокуратура е спряно на осн. чл. 244, ал. 1, т. 2 от НПК поради липса на достатъчно доказателства за привличане към наказателна отговорност на определено лице. На база на изложеното е направен краен извод относно това, че в хода на проведеното дисциплинарно производство не е доказано по безспорен начин извършването на тежко дисциплинарно нарушение на служебната дисциплина от жалбоподателя /сега ответник по касация/, поради което издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание уволнение следва да бъде отменена поради нарушение на материалния закон. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания на касационния жалбоподател са за допуснати нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се доводи, че извършеното от служителя дисциплинарно нарушение е доказано в хода на дисциплинарно производство, че с поведението си същият е нарушил т. 7 и 8 от Етичния кодекс на поведение на държавните служители в МВР, поради което обстоятелството на какъв етап се намира образуваното досъдебно наказателно производство и дали извършеното покрива и признаци на престъпление са неотносими към спора. Направените оплаквания са неоснователни. На практика оплакванията за допуснато нарушение на материалния закон се изразяват в възпроизвеждане на констатациите на дисциплинарно-разследващия орган, без да се сочи конкретно какво точно нарушение е допуснал административния съд. От данните по делото е видно, че оспорената заповед е издадена за това, че на 27.10.2008 г. полицай Ваньо Ангелов е участвал в извършването на побой над шестима младежи в Студентски град, бл. 61, вх. В, ст. 206, с което е извършил тежко нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неправомерна употреба на сила и помощни средства, с което виновно е нарушил т. 7 и 8 от Етичния кодекс, които задължават държавния служител да пази доброто име на институцията, която представлява и насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си. При обсъждане на въпроса дали заповедта е издадена в съответствие с материалния закон - чл. 146, т. 4 от АПК, административният съд е установил, че фактическите основания, на които е издадена заповедта, се позовават на констатациите на дисциплинарно-разследващия орган, които от своя страна са основани единствено и само на показанията на пострадалите лица, без да бъде извършен анализ и на останалите събрани в хода на производството доказателства. Анализирайки всички събрани по делото доказателства първоинстанционният съд е стигнал до извод, че в хода на дисциплинарното разследване не е установено по несъмнен и категоричен начин участието на служителя в извършването на побоя. Този извод е логически обоснован и е изграден на база на обстоен анализ на всички събрани по делото доказателства. Обстоятелството, че образуваното за същия побой досъдебно наказателно производство е спряно поради липса на доказателства за привличане на определено лице към наказателно производство, е посочено като допълнително такова, подкрепящо изводите на съда за липса на категорични доказателства за извършване на нарушението на служебната дисциплина от страна на служителя. Този аргумент на решаващия съд не може да бъде разглеждан като необоснованост на решението, каквито оплаквания са развити в жалбата. Вярно е, че дисциплинарното и наказателното производство имат самостоятелно съществуване, но когато извършеното деяние покрива и признаци на престъпление, то констатациите на органите на досъдебното производство по отношение на авторството не могат да бъдат игнорирани и се явяват вид косвено доказателство в спора за законосъобразността на издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Това е така, тъй като и в дисциплинарното и в досъдебното наказателно производство основният спорен въпрос е един и същ - извършил ли е служителят хулигански действия, изразяващи се в извършване на побой над няколко лица, което деяния нарушава както норми на Етичния кодекс, определящ поведението на МВР служителите в обществото, така и норми на Наказателния кодекс. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - София град не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,