Решение № 474 от 27.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 509/2009 г.

Решение № 474 от 27.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 509/2009 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е трето по ред и е образувано по протест на Военно-апелативната прокуратура срещу решение № П-66/26.06.2009 г. по внохд № П-50/2009 г. на Военно-апелативния съд. Твърди се, че съдебният акт е постановен при допуснато нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и се иска да бъде отменен и делото върнато за ново разглеждане. В съдебно заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста и предлага решението да бъде оставено в сила. Защитата на подсъдимия моли протестът да бъде оставен без уважение по съображения, изложени в писменото възражение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите по чл. 347 от НПК установи следното: С присъда № П-106/ 31.01.2008 г. по нохд № П-106/07 г. Софийският военен съд признал подсъдимия К. Т. А. за невинен в това, че за периода 19.07.2001 г. - 26.07.2001 г., при продължавано престъпление, в качеството си на старши граничен полицай не изпълнил задълженията си по служба и от това последвали тежки вредни последици, поради което го оправдал по обвинението по чл. 387, ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 26 от НК. С присъда № П-72/02.06.2008 г. по внохд № П-59/08 г. Военно апелативният съд отменил присъдата и признал подсъдимия А за виновен по обвинението и го осъдил на четири години лишаване от свобода. С решение № 386/15.10.2008 г. по к.д. № 342/08 г. ВКС, II н.о. отменил въззивната присъда и върнал делото за ново разглеждане. С присъда № П-137/03.11.2008 г. по внохд № П-131/08 г. друг състав на Военно-апелативния съд отново признал подсъдимия за виновен по чл. 387, ал. 2 от НК и го осъдил на четири години лишаване от свобода. С решение № 40/08.04.2009 г. по к.д. № 655/08 г. ВКС, II н.о. отменил тази въззивна присъда и върнал делото за ново разглеждане. С атакувания по настоящото производство съдебен акт, Военно- апелативния съд потвърдил първоинстанционната присъда. Протестът е неоснователен. В него се прави довод за нарушение на закона и е релевирано касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, но развитите съображения очевидно не отговарят на негово съдържание. Това е така, защото в подкрепа на оплакването се поддържа, че фактическите изводи на въззивната инстанция не кореспондират с доказателствата по делото. Според прокурора Военно-апелативният съд неправилно е интерпретирал съдържанието на писмо № 692/03.12.2001 г. и не е взел предвид показанията на част от свидетелите. Всъщност, доводите в касационния протест имат отношение към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, което не е релевирано, а отсъстват такива по приложението на материалния закон. Настоящият касационен състав намери изложените от прокурора аргументи за лишени от фактическо основание. Въззивният съд е извършил проверка на всички събрани по делото доказателства, включително и на тези, посочени в касационния протест. Анализирал ги е поотделно и в съвкупност и е изложил подробни съображения защо намира фактическата обстановка за правилно изяснена от първоинстанционния съд. В дейността на съда по проверка и оценка на доказателствената съвкупност не е допуснато превратно тълкуване на нейното съдържание, нито логически грешки при направените изводи. Военно-апелативният съд е обсъдил приложеното по делото писмо № 692/03.12.2001 г. на директора на Регионалната ветеринарно медицинска служба гр. Б. и е приел, че трите товарни автомобила са преминали през задължителна дезинфекция без да платят дължимата такса, но поради липса на отбелязване на точния час е намерил за неустановено дали това е станало по време на дежурството на подсъдимия. Този извод е в пълно съответствие със съдържанието на писмото и с показанията на св. К. Нещо повече, видно от протокола от съдебното заседание на 4.01.2007 г. свидетелят К признава, че е възможно товарните камиони, управлявани от шофьорите Ц. и Т. да са минали за проверка, както през подсъдимия, така и през трасе, контролирано от друг дежурен граничен полицай. Що се отнася до камиона, управляван от св. К, анализирайки писмените доказателства по делото - отметката в международния паспорт на свидетеля с дата 20.07.2001 г. и граничен печат № 0* които не съответстват нито на датата на дежурство на подсъдимия, нито на личния му печат № 011 съдът е стигнал до единствения възможен извод за неустановеност на авторството и в този случай. Затова настоящият състав намери, че искането на прокурора да се даде друга оценка на посочените доказателствени източници е недопустимо, защото има отношение към обосноваността на атакувания съдебен акт, която е извън обхвата на касационната проверка. Върховният касационен съд не може да подлага на преоценка вътрешното съдийско убеждение на контролираната инстанция, когато то е формирано при стриктно спазване на процесуалните изисквания по чл. 13 и чл. 14 от НПК, както е по настоящия казус. Върховният касационен съд споделя напълно правните съображения на Военно-апелативния съд, срещу които не се правят никакви възражения в касационния протест. Липсата на пряка причинна връзка между инкриминираните нарушения на служебните задължения на подсъдимия А твърдяните значителни вреди за държавата от незаплатени акцизи и ДДС сочи на несъставомерност на деянието по чл. 387 от НК. Действията или бездействията на граничния полицай нямат пряко и непосредствено отношение към дейността по облагане на преминаващите през границата стоки с акциз или данък добавена стойност, която съгласно митническото законодателство се осъществява от митническите служители. Затова и инкриминираните вреди за държавата обективно не могат да са следствие от работата на подсъдимия като граничен полицай. Искането на прокуратурата за отмяна на решението като незаконосъобразно е неоснователно. При тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение