Решение № 593 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10469/2010 г.

Решение № 593 от 13.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10469/2010 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на лечебното заведение "ТДКЦ" ("Транспортен диагностично-консултативен център") ЕООД - гр. Бургас, клон Русе, подадена от неговия управител д-р Цветан Лилов, срещу решение № 33 от 21.07.2010 г. по адм. дело № 197 от 2010 г. на Административния съд - гр. Русе. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване, и е допустима. Разгледана по същество, e неоснователна. С посоченото решение Русенският административен съд е отхвърлил жалбата на лечебното заведение срещу писмена покана изх. № 29-04-312 от 19.04.2010 г. на директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) - гр. Русе, за сумата 990,55 лв., изплатена от РЗОК по назначени от лечебното заведение специализирани медицински дейности (СМД) и медико-диагностични дейности (МДД) над определените му регулативни стандарти за второто тримесечие на 2009 г. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че оспорената пред него писмена покана е валиден, издаден от компетентния орган административен акт, в изискуемата форма, съдържаща фактически и правни основания, и при нейното издаване не са били допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Това решение е правилно. Със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2009 г. са определени финансовите параметри на нейната дейност. Средствата, с които НЗОК ще разполага през 2009 г. за заплащане на специализирани медицински дейности и на медико-диагностични дейности, са определени с чл. 1, ал. 2, ред 1.5.2 и чл. 3, ал. 2 за посочените там специализирани медицински дейности и с чл. 1, ал. 2, ред 1.5.4 и чл. 3, ал. 4 на изброените медико-диагностични дейности. С тези средства разполага НЗОК за 2009 г. и тяхното превишаване е недопустимо. Затова с чл. 4 от цитирания закон на НЗОК е възложено да определя за всяко тримесечие броя на назначаваните от изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности в съответствие с разполагаемите за тях средства. Не се спори между страните по делото, че лечебното заведение - касационен жалбоподател, е превишило допустимия (определен от НЗОК) брой на назначаваните от него СМД и МДД, в резултат на което РЗОК - гр. Русе, е заплатила 990,55 лв. повече от това, което е определила за това лечебно заведение за посоченото тримесечие. Налице е щета за РЗОК (НЗОК), която е пряка и непосредствена последица на допуснатото недопустимо превишаване на регулативните стандарти за второто тримесечие на 2009 г. Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Вината се предполага до доказване на противното, а в случая такова доказване не е направено. Инвокираните с касационната жалба доводи са неоснователни. При допуснато от изпълнител на доболнична медицинска помощ превишаване на определените му регулативни стандарти е възможно това превишаване да не е нарушение на индивидуалния договор, за което да се следва съответна санкция по този договор. Затова липсата на санкция за допуснатото превишаване на регулативните стандарти не е пречка за събиране на сумата, изплатена в повече от допустимия размер за съответното лечебно заведение, и поради това не съставлява порок на издадената за събирането на тази сума писмена покана. Констатациите на финансовите ревизори не подлежат на проверка от арбитражната комисия. Достатъчно е на лечебното заведение - изпълнител на доболнична медицинска помощ, да бъде предоставена възможност да направи възражение пред директора на РЗОК по тези констатации. В процесния случай такава възможност е била предоставена и лечебното заведение - касационният жалбоподател, е упражнило правото си на възражение. Законосъобразен е крайният извод на Русенския административен съд, че при издаването на оспорената пред него покана не са били допуснати нарушения на материалния закон и на административнопроизводствените правила, поради което това решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложените мотиви, Върховният административен съд - шесто отделение,