Решение № 578 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12483/2019 г.

Решение № 578 от 18.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12483/2019 г., III о., докладчик председателят Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на С. Чапанов, чрез пълномощника си адв. Димов срещу решение № 4798/9.07.2019 г., постановено по адм. дело № 1478/2019 г. от Административен съд София - град.

В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебния акт и отмяна на Заповед № РТР17-РД-56-100/18.04.2017 г., издаден от Кмета на район "Триадица" – Столична община. Претендира присъждане на направените съдебни разноски и за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - кметът на Столична община (СО) – район "Триадица", в съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрк. Георгиев изразява становище за неоснователност по депозираната жалба. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Етажна собственост /ЕТС 550/2010 г., представлявано от А. Кендеров не изразява становище по жалбата.

Ответникът - Д. Стайкова не изразява становище по жалбата.

Ответникът - Н. Воздолски, представляван от неговия баща О. Воздолски изразява становище за неоснователност на жалбата и счита решението за правилно.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав на трето отделение, намери, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, решението е валидно, допустимо и правилно.

С Решение № 5514/2.10.2017 г., постановено по адм. д. № 6230/2017 г. по описа на Административен съд София - град по жалбата на С. Чапанов е отменена Заповед № РТР17-РД56-100/18.04.2017 г., издадена от кмета на Район "Триадица"-СО. По реда на инстанционния контрол решението е отменено с Решение № 1491/5.02.2019 г. по адм. д. № 14468/2017 г. по описа на Върховния административен съд и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Дадените задължителни указания са при новото разглеждане на делото да бъде попълнена административната преписка с Решение № 94-И-157/21.01.2016 г., както и да бъде изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза по въпроса касае ли се за "неотложен ремонт" по смисъла на Закона за управление на етажната собственост /ЗУЕС/.

С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил жалбата на С. Чапанов срещу Заповед № РТР17-РД-56-100/18.04.2017 г., издаден от Кмета на район "Триадица" – Столична община и го е осъдил да заплати разноски в размер на 100 лв.

За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорваният административен акт е издаден от компетентния административен орган, в кръга на правомощията му, в преписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон.

Основният спорен момент по делото е какъв е характерът на ремонта, за който е издадена оспорваната заповед от кмета на общината.

Законът за управление на етажната собственост прави разграничение межди "необходим ремонт" и "неотложен ремонт" като редът за извършването им е уреден, съответно, в чл. 48 и чл. 49 от ЗУЕС:

• "Необходим ремонт" по смисъла на § 1, т. 8 от ЗР на ЗУЕС е дейност за привеждане на сградата, на общи части, инсталации или части от тях в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност на сградата и инсталациите, включително и покривите, с оглед отстраняване на създадени пречки или неудобства за нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в нея.

• "Неотложен ремонт" по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУЕС е дейност за предотвратяване разрушаването на сградата, на нейни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях, както и за отстраняване на значителни повреди и деформации, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, ползвателите, обитателите и други лица, до нанасяне на увреждане на околната среда и на близкостоящи сгради.

В зависимост от характера на ремонта в ЗУЕС е разписана и процедурата за отстраняване на повредите в общите части на етажната собственост. Когато ремонтните работи във връзка със състоянието на сградата и нейните конструктивни части са неотложни е необходимо да бъде проведена процедурата по чл. 49, ал. 1 и ал. 2 от ЗУЕС. Съгласно ал. 3 на същия член, когато общото събрание не бъде свикано или не вземе решение за набиране на средства за извършване на ремонта, тогава възниква правото за уведомяване на кмета на общината и иницииране на производство по проверка на конкретните обстоятелства, за които се твърди, че налага произнасяне със заповед, респ. издаване на заповед.

Съдът е установил от приетите по делото доказателства – двете конструктивни становища, протоколите на комисията по чл. 196, ал. 1 ЗУТ и заключението на вещото лице, че е налице дефектирал канал за отпадни води – част от вертикалния щранг на канализационната тръба, обслужваща баните на ап. 1, 3, 5 и 7 в жилищната сграда, заключена между ап. 3 и ап. 1. Налице е теч от камениновата тръба, от която е изпълнен вертикалният щранг, вследствие на който се констатира овлажняване на стените, паднала мазилка от стените, постоянно увреждане на тавани и стени от влагата, което състояние влошава качеството на живот и застрашава здравето на собствениците на ап. 3. В този смисъл е налице значителна деформация на канализационната тръба в резултат на естественото износване на материалите и продължителната експлоатация /каналът е в този вид и без промяна от 1940 г. /. Влошаването на битовите условия в ап. 3 вследствие на тази деформация предвид непрестанния теч и овлажняване, освен неестетичния вид, водят до създаване на вредни условия на живот в санитарно-хигиенно отношение, което застрашава здравето на обитателите на ап. 3, както и до опасност от конструктивни нарушения при непрекъснатото овлажняване на стените. Съдът е заключил, че това от своя страна определя ремонта като неотложен по см. на § 1, т. 9 ДР ЗУЕС. Предвид липсата на доказателства за решение на Общото събрание за извършването му и сезиране на ответника за това, съдът е установил, че от последния е издадена оспорената заповед с правно основание чл. 49, ал. 4 ЗУЕС.

Допълнил е, че процесната вертикална канализация представлява обща част на сградата, съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за собствеността /ЗС/, съответно чл. 41 от същия закон установява задължение за собствениците в Етажната собственост да участват съразмерно с дела си в общите части, в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването на общите части.

Съдът е изяснил отделно от това, че специалният закон – ЗУЕС, в чл. 6, ал. 1 регламентира задълженията на собствениците в етажната собственост, едно от които е да осигуряват достъп в своя самостоятелен обект или в част от него за извършване на необходимите проучвателни, проектни, измервателни, строителни и монтажни работи, свързани с поддържане, ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт или основно обновяване на общи части или на други помещения и за проверка на състоянието на инсталациите и на конструктивните елементи на сградата.

Съдът е изяснил в съответствие с доказателствата по делото - двете конструктивни становища, протоколите на комисията по чл. 196, ал. 1 ЗУТ и заключението на назначената СТЕ, че, в случая са касае за "неотложен ремонт" по смисъла на § 1, т. 9 ЗУЕС, поради което е приложима разпоредбата на чл. 49, ал. 4 ЗУЕС. От доказателствата по делото е установил, че е налице дефектирал канал за отпадни води, съставляващ част от вертикалния щранг на канализационната тръба, вследствие на което са налице овлажняване на стените, постоянно увреждане на тавани и стени от влагата, водещо до влошава качеството на живот и застрашаващо здравето на собствениците на ап. 3. Съдът е приел, че в конкретния случай са налице предпоставките за издаване на заповед по чл. 49, ал. 4 ЗУЕС, тъй като ремонтът е "неотложен ремонт" смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУЕС, според който това е дейност за предотвратяване разрушаването на сградата, на нейни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях, както и за отстраняване на значителни повреди и деформации, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, ползвателите, обитателите и други лица, до нанасяне на увреждане на околната среда и на близкостоящи сгради. Предписаният от комисията по чл. 196, ал. 1 ЗУТ ремонт не е извършен в указания срок и ОС на ЕС не е изпълнило задължението си по чл. 49, ал. 2 ЗУЕС, поради което кметът на СО - район "Триадица" е пристъпил към изпълнение на правомощията си по чл. 49, ал. 4 от ЗУЕС като е възприел констатациите на комисията по вече извършена проверка с оглед образуване на производство за издаване на заповед по чл. 195 ЗУТ. Съдът е посочил, че процесната вертикална канализация представлява обща част на сградата, съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС като разпоредбата на чл. 41 от същия закон установява задължение за собствениците в Етажната собственост да участват съразмерно с дела си в общите части, в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването на общите части и адресати на заповедта на кмета са собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост, включително и касаторът, като собственик на такъв обект. Една от тези цели е ЗУЕС е да даде правила, които да помогнат на гражданите самостоятелно да регулират отношенията помежду си. Когато това не може да бъде осъществено, то в предвидените от закона случаи допустимо да се осъществи намеса от административни органи, както е и в случая, за да се отстранят значителни повреди, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, ползвателите, обитателите и други лица. Съдът е приел, че се касае за "неотложен ремонт" по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУЕС, поради което са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 49 ЗУЕС за издаване на заповед на кмета на общината.

Правилни и обосновани са изводите за законосъобразно приложение на разпоредбата на чл. 49, ал. 4 ЗУЕС от административния орган – кмет на СО – район "Триадица". Както правилно е посочено в мотивите на съдебното решение, ролята на техническата експертиза е да установи съществуването на посочените в хипотезата на правната норма на § 1, т. 9 от ДР на ЗУЕС фактически обстоятелства, свързани със съществуване на състояние, водещо до разрушаване на сградата, на нейни конструктивни елементи, на общи нейни части, на инсталации или на части от тях, на повреди или деформации от същите. Административният орган – кмет на община или кмет на район е оправомощен да предприеме действията, предписани от закона с цел изменение съществуващото състояние на сградата, за да се не се допусне настъпването на вредните последици, посочени в разпоредбата на закона. Тези действия се определят от закона като дейност по предотвратяване разрушаване на сградата или на части от нея, по отстраняване на значителни повреди и деформации от същата и тя е насочена към предотвратяване на вредните последици за живота, здравето на собствениците и ползвателите на обекти в същата сграда или на съседни сгради. С оглед на очертаните в хипотезата на правната норма на чл. 49, ал. 4 вр. § 1, т. 9 ЗУЕС нейни обективни предели, правилно съдът е възложил извършването на съдебно-техническата експертиза на специалист по промишлено и гражданско строителство, доколкото в неговата компетентност е даване на експертно мнение за въздействието на установената повреда във ВиК инсталацията върху състоянието на сградата и нейните конструктивни елементи. Тесен специалист по ВиК инсталации не би могъл да даде отговор на въпроса за отражението на установената повреда върху състоянието на констурктивните елементи на сградата, върху общите части на същата. В тази връзка неоснователни са оплакванията в касационната жалба, свързани с кредитиране и възприемане от съда на заключението на вещото лице – специалист ПГС и обосноваване на правните изводи с това експертно заключение.

Неоснователни са оплакванията за нарушение на съдопроизводствените правила, свързани с отхвърляне на искането за допускане на нова съдебно-техническа експертиза, в състава на която да участва специалист по ВиК, доколкото участието на подобен специалист не може да даде различно становище за установеното състояние на общите части на сградата, засегнати от повредата на вертикалната инсталация. От доказателствата по делото се установява, че е налице дефектирал канал за отпадни води, съставляващ част от вертикалния щранг на канализационната тръба, вследствие на което са налице овлажняване на стените, постоянно увреждане на тавани и стени от влагата, водещо до влошава качеството на живот и застрашаващо здравето на собствениците на ап. 3. Правилно съдът е приел, че в конкретния случай са налице предпоставките за издаване на заповед по чл. 49, ал. 4 ЗУЕС, тъй като ремонтът е "неотложен ремонт" смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗУЕС, според който това е дейност за предотвратяване разрушаването на сградата, на нейни конструктивни елементи, общи части, инсталации или части от тях, както и за отстраняване на значителни повреди и деформации, водещи до опасност за живота и здравето на собствениците, ползвателите, обитателите и други лица, до нанасяне на увреждане на околната среда и на близкостоящи сгради. Безспорно по делото е, че предписаният от комисията по чл. 196, ал. 1 ЗУТ ремонт не е извършен в указания срок и ОС на ЕС не е изпълнило задължението си по чл. 49, ал. 2 ЗУЕС, поради което кметът на СО - район "Триадица" законосъобразно е пристъпил към изпълнение на правомощията си по чл. 49, ал. 4 от ЗУЕС като е възприел констатациите на комисията по вече извършена проверка с оглед образуване на производство за издаване на заповед по чл. 195 ЗУТ. Правилно съдът е посочил, че процесната вертикална канализация представлява обща част на сградата, съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС като разпоредбата на чл. 41 от същия закон установява задължение за собствениците в Етажната собственост да участват съразмерно с дела си в общите части, в разноските, необходими за поддържането или за възстановяването на общите части и адресати на заповедта на кмета са собствениците на самостоятелни обекти в етажната собственост, включително и касаторът, като собственик на такъв обект. По изложените съображения считам, че не са налице касационни основания за отмяна на решението и същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Върховният административен съд