Решение № 7140 от 28.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл.160, ал.7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба подадена от Джамби груп 999 ООД, чрез адв. Пълова, със съдебен адрес: гр. София, ул. Лавеле, 19, ет.5, офис 3, срещу решение 1321от 14.11.2022 г. постановено по адм.д.518 по описа на Административен съд гр. Бургас за 2022 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт Р-02000221003169-091-001/22.12.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с решение 32 от 09.03.2022 г. издадено от Директора на Дирекция ОДОП гр. Бургас. Касаторът поддържа, че при постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на съдебно-производствените правила и на материалния закон, касационни основания по чл.209, т.3 АПК. Възразява се срещу изводите на съда, че не е налице непреодолима сила и събитието възникнало в ресторант Чевермето, е било предвидимо макар и трудно. Съдът се е позовал на пожаро-техническата експертиза /ПТЕ/ изслушана по делото, която е в противоречие с останалите доказателства. От изслушаните по делото свидетелски показания се установява, че пожарът не е възникнал поради небрежни действия от страна на служителите на ревизираното лице. Бързото развитие на пожара от всички страни на обекта свидетелства за извършване на умишлени действия. Ако причината за пожара е била небрежни действия: неизгасена цигара, то тогава пламъкът няма да обхване цялото заведение от всички страни. От заключението на експертизата не може да бъде изяснено как от тлеещите в камината въглени може да се разрасне пожар, който да обхване и четирите края на заведението. Вещото лице е посочило, че вероятната причина за пожар е неправилно боравене с открит огън. Този извод обаче е в противоречие със свидетелските показания и останалите доказателства събрани по делото. Вещото лице е дало своето заключение в противоречие с констатациите на експертизите от досъдебното производство и установеното от експерта на застрахователя при определяне на щетите. Оглед на място не е направен, тъй като към момента на изготвяне на заключението за нуждите на съдебното производство заведението е било ремонтирано изцяло. В експертизата относно вероятността за умишлен палеж се разсъждава за наличието мотив и личен интерес, както и за липса на сигнали от охранителите за наличие на хора и движение около заведението. Излагането на такива съображения е извън предмета на поставените към експерта въпроси. Не са обсъдени обаче констатациите, че заведението е горяло от всички страни с висок пламък. Първоинстанционният съд неправилно е интерпретирал и възприел фактите и доказателствата по делото, тълкувал ги е превратно, поради което е достигнал до неправилни изводи. При постановяване на решението е допуснато и съществено процесуално нарушение, тъй като не е допусната тройна експертиза, която да преодолее различията в заключенията на експертите от досъдебното производство и застрахователната преписка. Неправилно и в противоречие с доказателствата по делото съдът е приел, че пожарът в ресторант Чевермето е възникнал в резултат на умишлени действия на трети лица, представляващи непреодолима сила и настоящият случай попада в приложното поле на чл.80, ал.2, т.1 ЗДДС. Пожарът в ресторант Чевермето е събитие, което отговаря на понятието непреодолима сила. От събраните по делото доказателства не се установява виновно поведение на търговеца, т.е. пожарът не се дължи на причини, за които жалбоподателят отговаря. Касаторът не е имал практическа възможност да предотврати събитието, нито да редуцира, нито да елиминира щетите. Пожарът е избухнал и изпепелил ресторанта, стоката и материални активи изключително бързо. Това обуславя извод за изключителен характер на събитието. Загубите на ревизираното лице са пряко свързани със събитието и са причинени от него. Моли, решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде уважена жалбата на дружеството. Алтернативно се прави искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира се присъждане на разноски и заплатеното адвокатско възнаграждение, съгласно приложен списък на същите. Ответникът Директор на дирекция ОДОП гр. Бургас, в приложен по делото писмен отговор по касационната жалба я оспорва. Изразява становище, че касаторът неоснователно се позовава на свидетелските показания, за да подкрепи тезата си , че се касае за непреодолима сила. Не всеки пожар представлява непреодолима сила по смисъла на приложената от данъчната администрация правна норма. Обстоятелството , че пожарът има локален характер е установено от доказателствата по делото и ПТЕ. Не е налице непреодолима сила, когато съответното събитие е могло да бъда предотвратено, макар предвиждането му да е било трудно. Правилно съдът се е позовал на документ издаден от компетентен орган началник ОД ПБЗН гр.Бургас, в който е посочено, че предполагаемата причина за пожара е небрежност при боравене с открит огън. Необосновано е твърдението в касационната жалба, че заключението на вещото лице е изолирано. Съвкупният анализ на доказателствата правилно и обосновано е навел решаващия състав на извод, че възникналият пожар не отговаря на горепосоченото определение за непреодолима сила. Моли, решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски в размер на 3013 лв. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира подадената касационна жалба за процесуално допустима и основателна. Обосновано касаторът твърди, че при постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело до неизясняване на относимите по делото факти и обстоятелства. Това нарушение е довело до формиране на неправилни правни изводи за законосъобразност на ревизионния акт. Предлага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, след извършена преценка относно допустимостта на жалбата, правилността на решението и наведените касационни основания и след служебна проверка по чл.218, ал.2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на обжалване пред административен съд гр. Бургас е бил ревизионен акт Р-02000221003169-091-001 от 22.12.2021 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Бургас, потвърден с решение 32/09.03.2022 г. на Директора на Дирекция ОДОП Бургас, с който на Джамби 999 ООД са определени задължения по ЗДДС за данъчен период м.04.2021 г. в размер на 27 928.21 лв. и лихви в размер на 1 607.20 лв. По делото е установено, че на 28.04.2021 г. в ресторант Чевермето, находящ се в гр. Несебър възникнал пожар. Изгоряла е сградата на ресторанта, машини, обзавеждане, касови апарати, налична стока и архива на фирмата до 2019 г. За доказване възникването на пожара задълженото лице представило удостоверение с изх.164/17.05.2021 г. от РПУ-Несебър. От съдържанието му е видно, че според заявлението на лицето, същото е пострадало от престъпление, при което на 28.04.2021 г. около 02.00 ч. неизвестно лице е запалило сградата на ресторанта. При извършване на ревизията от органите по приходите е изискана информация от Областна дирекция Пожарна безопасност и защита на населението гр. Бургас. Съгласно полученото писмо изх.92-04-1962-1 от 23.08.2021 г. предполагаема причина/в процес на установяване/ - небрежност при боравене с открит огън. Ревизираното лице е осчетоводило по дебитна сметка 609/2 Други разходи брак при пожар, разходи краткотрайни и дълготрайни активи общо на стойност 154 075.07 лв. Били са бракувани стоки на стойност 130 577.79 лв. и ДМА с остатъчна стойност съгласно ДАП в размер на 23 497.28 лв. при придобиването на които дружеството е упражнило право на пълен данъчен кредит, но след пожара не е извършило корекция на същия по реда на чл.79, ал.1 и ал.3 от ЗДДС, както е приело, че попада в изключенията по чл.80, ал.2, т.1 ЗДДС. При извършената проверка на ревизионния акт, съдът е приел, че е издаден от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия, в предвидената от закона форма, съгласно чл.113 от ДОПК и съдържа реквизитите по чл.120 ДОПК. В ревизионния акт са посочени фактическите и правни основания за издаването му, а ревизиращия орган е извършил анализ на доказателствата относими към облагането на жалбоподателя с данък върху добавената стойност за процесния период. Спазени са законоустановените срокове за съставяне на ревизионния доклад и ревизионния акт. По тези съображения съдът е намерил, че не са налице съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издавен на ревизионния акт, които да са самостоятелно основание за неговата отмяна. При извършената проверка на акта относно съответствието му с материалния закон е прието следното: Между страните по делото няма спор относно обстоятелството, че при закупуване на процесните стоки дружеството е упражнило право на данъчен кредит. Предвиденото в чл.79, ал.3 ЗДДС ограничение не е приложено, тъй като според дружеството са налице изключенията по чл.80, ал.2,т.1 ЗДДС. Органите по приходите в ревизионния акт са посочили, че не е налице непреодолима сила и са извършили корекция за м.04.2021 г. на ползваното право на данъчен кредит. Съдът е посочил, че чл.79, ал.3 ЗДДС следва да бъде съобразявана само когато се установи наличие на хипотезата по чл.80, ал.2, т.1 ЗДДС, която предвижда, че не се прилага корекционен механизъм когато е налице унищожаване липса или брак, причинени от непреодолима сила. Понятието за непреодолима сила е дефинирано в чл.306, ал.2 ТЗ. За да бъде квалифицирано едно събитие като непреодолима сила, същото трябва да има извънреден характер. Не е налице събитие с такъв характер в конкретния случай. Няма доказателства, че някой от свидетелите е предприел действия за загасване на камината, а пожарът според вещото лице е възникнал около мястото на камината. При това положение пожарът е бил предвидим, макар и трудно. Ревизираното лице е могло да предприеме елементарни действия по полагане на дължимата грижа - да загаси камината, които биха препятствали възникването на пожара, защото отговаря за спазването на противопожарните правила в обекта. По тази причина решаващият състав не е възприел тезата поддържана от касатора, че възникналия пожар е бил напълно непредвидим и непредотвратим. Ревизираното лице не е доказало наличието на изключението по чл.80, ал.2, т.1 ЗДДС за неприлагане на чл.79, ал.3 ЗДДС . Налице е липса на процесните стоки и ДМА, за които дружеството е ползвало данъчен кредит и за погиването им не е доказало наличие на непреодолима сила по смисъла на разпоредбата. По тази причина правилно е прието, че дължи ДДС на основание чл.79, т.3 ЗДДС. Въз основа на горните мотиви е направен краен извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и неоснователност на подадената срещу него жалба. Решението на е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са твърденията на касатора за неправилност на първоинстанционното решение, поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Принципното несъгласие или недоволство от решението на съда и най-вече от тълкуването и прилагането на норми /ТЗ, ЗДДС /, в резултат на което съдът е стигнал до извод за законосъобразно установяване на данъчни задължения за ревизираното лице не съставляват касационни основания. Несподелимо е твърдението на касатора, че при постановяване на съдебния акт са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила изразяващи се в недопускане на тройна пожаро-техническа експертиза и необсъждане на доказателствата по делото в тяхната съвкупност. Съществено е това нарушение на съдопроизводствените правила, което ако не е било допуснато, би могло да доведе до изводи различни от направените от решаващия състав. Ето защо, само по себе си недопускането на тройна експертиза не е основание да се приеме, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Правилна е преценката на решаващия състав, че не са налице основания да бъде изслушана експертиза изготвена от други вещи лица. Изготвянето на тройна ПТЕ, за отстраняване на противоречията с експертизите в досъдебното производство и приложената експертиза от инж. Колев не е необходимо. За установяване характера на пожара и причините довели до него по делото е изслушана експертиза. Сравняването й с изготвените експертизи в хода на досъдебното производството и за нуждите на застрахователя не оборва нейната доказателствена тежест, тъй като това не са доказателства изготвени за нуждите на съдебното производство. ПТЕ изслушана пред съда, обсъдена заедно с другите доказателства и кредитирането й от решаващия състав, при условие, че е била оспорена не е основание да се приеме, че е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Основните аргументи на обжалването са свързани с това, че неправилно според касатора са преценени събраните доказателства по делото и това е довело до краен извод, че не е неприложимо изключението по чл.80, ал.1, т.2 ЗДДС, според което корекциите по чл. 79 от с.з. не се извършват в случаите на унищожаване, липса или брак, причинени от непреодолима сила, както и в случаите на унищожаване на акцизни стоки под административен контрол по реда на Закона за акцизите и данъчните складове. Мотивите на първоинстанционният съд, съгласно които не е налице основание за прилагане на чл.80, ал.2, т.1 ЗДДС, са основани на фактите по делото. Експертизите, на които се позовава касаторът, макар да касаят пожара възникнал в ресторант Чевермето на 28.04.2021 г. не могат да бъдат кредитирани, тъй като не са изготвени в хода на настоящото производство. Не е налице противоречие между изразените становище на експертите. Единствено в експертното заключение на инж. Колев е посочена причина умишлен палеж. Това твърдение е изолирано и не е подкрепено от събраните доказателства, както в хода на ревизионното производство, така и пред съда. Правилно съдът е обосновал своите изводи на изслушаната по делото ПТЕ и свидетелските показания. С оглед на доказателствата събрани непосредствено пред него, решаващият състав е направил тълкуване на понятието "непреодолима сила" във връзка с чл. 306, ал. 2 ТЗ. Според тази норма "непреодолима сила" е непредвидимо или непредотвратимо събитие от извънреден характер. Понятието е свързано с настъпването на природни събития от извънреден характер - земетресения, наводнения, силен снеговалеж, буря, както и събития и явления от обществения живот-епидемии, стачки, военни действия, правителствени забрани и т.н. Определящ белег за понятието непреодолима сила е това, че събитието настъпва внезапно и е вън и независимо от волята на дадения субект да го предвиди. Това е и причината всеки конкретен случай да бъде преценяван с оглед установените факти във връзка с извънредното събитие. Такава преценка е извършена от съда. Споделят се аргументите му, че не всеки пожар, представлява непреодолима сила, когато съответното събитие може да бъде предвидено, макар и трудно. Свидетелските показания обсъдени от АС гр. Бургас, също не установяват категорично, че причината за възникване на пожар в заведението е свързана с умишлен палеж. Категорични показания, че са предприети всички мерки след използване на камината, огънят в нея да бъде загасен няма. Нито един от свидетелите, не е посочил, че лично е изгасил камината и в нея не е останала тлееща жар. Напротив, посочено е, че в камината са горени съчки и други дребни неща, като тя сама е загаснала. Не без значение е и фактът, че свидетелите не отричат, че са пушили на мястото. При тези показания, правилно съдът е посочил, че не е опровергана версията за небрежност. Както бе посочено по-горе, че в съдебната практика не се приема еднозначно, че пожарът във всички случаи съставлява непреодолима сила по смисъла на чл. 80, ал. 2, т. 1 ЗДДС във вр. с чл. 306, ал. 2 ТЗ, а се съблюдават белезите на пожара и останалите факти по делото. Изцяло в тежест на ревизираното лице е да докаже, че погиването на ДМА и материални запаси е именно в резултат на тази непреодолима сила, като представи доказателства за това, че е предприел всички мерки за осигуряване на безопасни условия за работа и е предотвратил всички предвидими възможности за възникване на пожар. Това не е установено по делото, въпреки разпита на свидетелите, които са били в заведението преди 2-3 часа преди възникването на пожара. В този смисъл са решения на ВАС постановени по адм. д. 1739/2016 г.; по адм.д.12666/2016 г.; адм.д.6553/2019 г. и др., в която е направено тълкуване и прилагане на закона, аналогично на настоящия казус. Касаторът в подкрепа на своите твърдения се позовава на решение 6915 от 09.06.2016 г., постановено по адм.д.2299/2015 г. на ВАС, с което е оставено в сила решение 2831/18.12.2014 г., постановено по адм.д.857/2014 г. на АС гр. Пловдив. Видно от мотивите цитираното първоинстанционното решение, още в ревизионното производство е било прието, че се касае за "умишлен палеж" от трети лица. В това се състои разликата с настоящото производство, при което при изследване причините за възникване на пожара е прието, че се касае за небрежност при боравене с открит огън. При наличието на тази разлика във фактическите установявания по двете дела, мотивите на съдебния състав постановил решение 6915 от 09.06.2016 г., постановено по адм.д.2299/2015 г. на ВАС не могат да бъдат отнесени към настоящия случай. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на издадения ревизионен акт и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд - гр. Бургас е постановил правилно съдебно решение, което не страда от пороците на касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора в полза на данъчната администрация следва да бъдат присъдени сторените разноски по делото за настоящата инстанция, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 3013 лв., така както е предвидено в чл.7, ал.2 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Мотивиран така, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,