Решение № 6077 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1387/2019 г.

Решение № 6077 от 22.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1387/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационнa жалбa на директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София против Решение № 7400 от 06.12.2018 г., постановено по адм. д. № 12040 от 2017 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е прогласен за нищожен Ревизионен акт № Р-22220215010917-091-001/12.05.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София, мълчаливо потвърден от Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. София. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Иска се отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Принтекс-арт" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Георгиева в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението, с което е прогласена нищожността на РА. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: За да прогласи за нищожен Ревизионен акт № Р-22220215010917-091-001/12.05.2016 г., първоинстанционният съд е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 155, ал. 5 ДОПК. До този извод съдът е достигнал след като от установените факти е приел, че първото ревизионното производство, образувано със Заповед за възлагане на ревизия/ЗВР/ № 1405399/07.07.2014 г., в рамките на което е извършена ревизия на "Принтекс – арт - Димитров, Георгиева и с-ие" СД за корпоративен данък през периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2011 г. и за ДДС през периода 01.12.2008 г. до 31.12.2011 г., е прекратено със Заповед на началник сектор на осн. чл. 36, ал. 1 от ДОПК, поради това, че считано от 10.02.2015 г. ревизирания субект е заличен в търговския регистър. От вписаното в Търговския регистър на Агенция по вписванията е приел, че ревизираното дружество е било преобразувано чрез промяна на правната форма от СД в ООД, след което е било образувано второ ревизионно производство със ЗВР № Р-22220215001921-020-001/24.03.2015 г., изменена на 30.06.2015 г., за извършването на ревизия на "Принтекс – арт" ООД в качеството на правоприемник на "Принтекс – арт - Димитров, Георгиева и с-ие" СД със същия времеви и материален обхват, както първата ревизия. Приел е, че РА, с който е приключило ревизионното производство е обявен за нищожен, което е довело до възлагане на трето ревизионно производство на същото дружество, в хода на ревизията преобразувано в ЕООД, със същия времеви и материален обхват както предходните две ревизии. Посочил е, че и трите ревизии, с оглед наличието на универсално правоприемство на ревизирания субект, са с предмет задълженията на едно и също лице, за един и същи период и материален обхват, събирани са едни и същи доказателства, обсъдени и анализирани в ревизионните доклади. Въз основа на горното е формирал извод за проведено единно ревизионно производство, включващо трите ревизии, приключили с актовете, посочени в чл. 119, ал. 2 ДОПК, по отношение на което следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 155, ал. 5 ДОПК. Посочил е, че неспазването на забрана за повторно връщане на преписката за нова ревизия, води до нищожност, поради липса на правомощие, на всички актове, свързани с възлагането, извършването и приключването на тази трета по ред ревизия, съответно нищожен е и оспореният РА. Така мотивиран съдът е обявил неговата нищожност. Обжалваното решение е неправилно, поради което следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане и постановяване на решение по съществото на спора поради следното: Неправилно административния съд е приел, че ревизионният акт е нищожен, тъй като е издаден в резултат на проведена трета по ред ревизия на едно и също дружество, за един и същи времеви и материален обхват. Съгласно чл. 119 от ДОПК ревизионното производство приключва алтернативно с два акта - ревизионен акт или заповед за прекратяване на производството. В настоящия случай, първата във времето започнала проверка на "Принтекс – арт - Димитров, Георгиева и с-ие" СД е приключила със Заповед за прекратяване на производството по възложената ревизия, на осн. чл. 36, ал. 1 от ДОПК, поради това, че считано от 10.02.2015 г. ревизирания субект е заличен в търговския регистър. Тази заповед не е била обжалвана, влязла е в законна сила и по представлява изричен отказ от издаване на РА по чл. 36, ал. 2 ДОПК, както и слага край на първото ревизионно производство. ЗВР № Р-22220215001921-020-001/24.03.2015 г., изменена на 30.06.2015 г., за извършването на ревизия на "Принтекс – арт" ООД в качеството на правоприемник на "Принтекс – арт - Димитров, Георгиева и с-ие" СД макар и със същия времеви и предметен обхват, поставя началото на ново, самостоятелно ревизионно производство, което не е продължение на предходното и не е образувано в резултат на отмяна на РА и връщане на преписката по смисъла на чл. 155, ал. 4 ДОПК. Така установените и от първоинстанционият съд факи, обосновават заключение, че в конкретния случай не е налице повторно връщане на преписката, съответно неправилно съдът е приел, че е нарушена забраната на чл. 155, ал. 5 ДОПК. Допълнително, настоящата инстанция счита, че чл. 155, ал. 5 ДОПК не намира приложения в настоящия случай и по още една причина. Съгласно разпоредбата на чл. 155, ал. 4 ДОПК ревизионният акт се отменя изцяло или отчасти и преписката се връща на органа, издал заповедта за възлагане на ревизията, със задължителни указания за издаване на нов ревизионен акт в случаите на: 1. непълнота на доказателствата, когато решаващият орган не може да ги събере в хода на производството по обжалването, или 2. допуснати съществени нарушения на процесуални правила при извършване на ревизията, които не могат да се отстранят в производството по обжалването. Алинея 5 от цитирания текст съдържа забрана за повторно връщане на преписката за нова ревизия. Настоящият касационен състав на осмо отделение счита, че ал. 5 е относима към хипотеза, различна от процесната, а именно когато ревизионния акт е отменен и преписката е върната на органа, издал ЗВР. Този извод следва от хипотезите, предвидени в чл. 155, ал. 4, т. 1 и т. 2 ДОПК при които преписката се връща със задължителни указания, а решаващият орган разглежда жалбата и се произнася по същество, съгласно регламентацията в чл. 155, ал. 1 ДОПК. Когато отмени акта и върне преписката директорът на решаващият орган дава задължителни указания за издаване на нов РА. В обсъждания казус съдът е обявил нищожността на РА, без да разпореди връщане на преписката. Очевидно текстът на чл. 155, ал. 5 ДОПК притежава дисциплиниращ характер спрямо приходната администрация, но доколкото се касае за данъчна норма, същата трябва да бъде тълкувана и прилагана стриктно, а не разширително. Поради гореизложеното съставът на ВАС, осмо отделение счита, че РА Р-22220215010917-091-001/12.05.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. София не е нищожен поради противоречие с разпоредбата на чл. 155 ДОПК. Съдебното решение е неправилно, същото трябва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. На основание чл. 226, ал. 3 АПК вр. § 2 ДР ДОПК при новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за производството пред ВАС. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,