Решение № 119 от 4.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9027/2018 г.

Решение № 119 от 4.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9027/2018 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началник група в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Пазарджик, срещу решение № 340 от 30.05.2018 г. по адм. д. № 252/2018 г. на Административен съд – Пазарджик, с което е отменена издадената от него заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-1006-000128 от 26.02.2018 г. Счита решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага доводи, че наложената ПАМ съответства на целта на закона, тъй като водачът на МПС е употребил алкохол в 12.30 ч. и шофира в населено място. Поради това счита, че са били налице основанията за прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство за единадесет месеца, предвид тежестта на нарушението, поради което не са налице нарушения на административнопроизводствените правила. Ответната страна – С. Гаргов, не е взел становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е процесуално допустима, подадена от надлежна страна и в законоопределения срок. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е изложил фактическите обстоятелства – при извършена проверка от служители на сектор "Пътна полиция" – Пазарджик на 25.02.2018 г. около 12.30 ч. в [населено място], [улица], е установено, че С. Гаргов управлявал собствения си лек автомобил БМВ Х5 с регистрационен номер [рег. номер на МПС], като е бил изпробван с алкотест дрегер ARDM-0195, който отчел 0,55 промила. Издаден му е талон за медицинско изследване, получен от нарушителя, но при явяването си в лечебното заведение, лекарите отказали извършване на изследването, тъй като било отразено, че трябва да се яви до 14. 00 часа, а Гаргов е влязъл в лекарския кабинет в 14.17 ч. За да отмени оспорения акт съдът е посочил, че административният орган не е изяснил всички обстоятелства и факти от значение за спора в нарушение на чл. 35 от АПК, чл. 4, ал. 2 и чл. 9, ал. 2 от АПК, тъй като освен отчетените показания от техническото средство, което показва наличието на алкохол в кръвта, е следвало да се отчетат резултатите от медицинското изследване, ако такова е направено от водача. С оглед на това, административният орган не е извършил проверка дали е извършено медицинското изследване и какъв е резултатът от него, като не е изложил и мотиви по този въпрос в оспорената заповед. Освен изложеното първоинстанционният съд е приел, че липсват мотиви и относно продължителността на срока, за който е наложено наказанието, тъй като съгласно чл. 171, т. 2а от ЗДвП времевият период, за който се налага прекратяване на регистрацията на ППС, е от 6 месеца до 12 месеца. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърлящ тази произтичаща от преследвана от закона цел. Разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП установява срок до една година за налагане на тази мярка и административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил максималния срок. Решението е правилно. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган. Посочил е, че по делото са представени заповед № 8121 з-48 от 16.01.2015 г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 312 з-74 от 18.01.2017 г. на директора на ОД на МВР – Пазарджик за оправомощените да издават заповеди за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, 5, б. "а" и т. 6 и т. 7 от ЗДвП, с които са определени длъжностните лица от РУ при ОДМВР – Пазарджик, които да издават съответните актове, като началник група в сектор "Пътна полиция" при ОДМВР – Пазарджик фигурира в оправомощените лица. Безспорно е установено пред съда, че на посочената дата 25.02.2018 г., водачът на моторното превозно средство, като е управлявал собствения си автомобил, е извършил нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП, в редакцията в сила от 03.01.2018 г., действаща към момента на издаване на акта, се прекратява регистрация на пътно превозно средство на собственик, с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. Няма спор, че нарушението е с висока степен на обществена опасност и че за него може да се определи максималния срок, предвиден в закона, както и наложеният на Гаргов срок от единадесет месеца, за прилагане на административната мярка – прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство. Но законът във всички хипотези на чл. 171, т. 2а от ЗДвП е предвидил, че мярката се налага за срок от 6 месеца до една година, поради което за всеки конкретен случай административният орган следва да извърши преценка за срока, за който да бъде наложена принудителната административна мярка и да изложи мотиви за определяне на срок над минимално определения в закона, в случая – за единадесет месеца. Различният срок от 6 месеца и до една година, за който може да се наложи мярката води до съществено различие на мярката и правилно е прието от съда, че налагането на мярка за почти максимален срок, предвиден в закона, следва да бъде обосновано от органа с необходимостта от превантивен ефект за този период за конкретния случай, при спазване на принципите за съразмерност по чл. 6 от АПК, след като в закона за определен вид нарушение не е определен конкретен срок за налагане на принудителната административна мярка. Освен изложеното е допуснато и нарушение на чл. 35 от АПК от страна на административния орган, тъй като не е изследвал всички обстоятелства, които са от значение за изясняване на случая. Не е проследен резултата от издадения талон за медицинско изследване на кръв и съпоставянето на този резултат с резултата, показан от алкотеста. Изложеното опровергава извода, че нарушението, за което е наложена ПАМ, е установено по безспорен начин, още повече, че резултатът е от техническото средство е граничен. С оглед горното, правилно съдът е приел, че липсата на мотиви за определяне на почти максималния срок за налагане на принудителната административна мярка и неизясняването на фактите и обстоятелствата от значение за случая, е нарушение на административнопроизводствените правила, което ако не е извършено може да доведе до издаване на различен акт, поради което е основание за отмяна на оспорения пред съда административен акт. Водим от горното, Върховният административен съд, шесто отделение,