Решение № 345 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10548/2011 г.

ВАСVI отделение09.01.2012 г.докладчик Николай Гунчев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 73/06.07.2011 г. по административно дело № 95/2011 г. на Административен съд - Габрово. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 345 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10548/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 73/06.07.2011 г. по административно дело № 95/2011 г., Административен съд - Габрово е отменил решение № 21 от 13.04.2011 г. на директора на ТП на НОИ (Териториално поделение на Националния осигурителен институт) - Габрово, както и потвърденото с него разпореждане № 298-1 от 22.02.2011 г. на началник отдел "КПК" при ТП на НОИ - РУ "СО" (Районно управление "Социално осигуряване") - Габрово. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - РУ "СО" - Габрово. Касаторът моли за отмяна на съдебното решение на основание чл. 209, т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК - нищожност, недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон. В проведеното по делото съдебно заседание юрк. Кръстева, процесуален представител на касатора, поддържа касационната жалба и развива съображения в подкрепа на заявеното с нея искане. Ответниците по касация Яким Михов Якимов от с. Кръвеник, общ. Севлиево, Владимир Венелинов Николов от гр. Севлиево, Виктор Виталиев Шеверня от гр. Севлиево, Найден Колев Сърдъмов от гр. Севлиево и Амиде Шукриева Хасанова от гр. Севлиево, в писмен отговор чрез повереника си адв. Иванова молят касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение да бъде потвърдено. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваното с нея решение е постановено при правилно изяснена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. С влязло в сила решение № 168/14.12.2010 г., постановено по административно дело № 187 по описа за 2010 г. на Административен съд - Габрово, е отменено решение № 52 от 27.07.2010 г. на директора на РУ "СО" - Габрово, както и потвърденото с него разпореждане № 298/15.06.2010 г. на началник отдел "КПК" в РУ "СО" - Габрово, а преписката е върната на РУ "СО" - Габрово (началник отдел "КПК") за издаване на нов административен акт при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. В последните съдът е приел, че: не е налице причинна връзка между отмяната на експертно решение № 1891/20.10.2008 г. на ТЕЛК за общи заболявания към МБАЛ "д-р Стойчо Христов" ЕООД - гр. Севлиево, членове на която комисия са ответниците по касация, и понесените от ДОО щети в пълния им общ размер от 1985.17 лева, представляващи изплатена без правно основание пенсия за инвалидност на лицето Тодорка Стоянова Петкова и лихви; отговорността на членовете на ТЕЛК следва да се ограничи единствено до предвидимите размери - изплатените пенсии за срока, в който НЕЛК е следвало да се произнесе и връчи съобщение за решението си в предвидените в нормативните актове срокове, макар тези срокове да са инструктивни. В тази връзка са и дадените указания за издаване на новия административен акт след установяване датата на постъпване на жалбата на медицинската комисия при РУ "СО" - Габрово срещу ЕР на ТЕЛК № 1891 от 20.10.2008 г. в НЕЛК, спазването на срока за произнасяне от НЕЛК съгласно действащата към онзи момент нормативна уредба, както и спазването на срока за съобщаване на ЕР на НЕЛК на заинтересованите лица, които обстоятелства са от значение за установяване на причинната връзка между претърпените от ДОО щети в определен размер (главница и съответстващата й лихва) и действията на лекарите от състава на ТЕЛК, издала отмененото ЕР. След връщане на административната преписка, на основание чл. 110, ал. 1 от КСО и цитираното по-горе съдебно решение № 168/14.12.2010 г., е издадено разпореждане № 298-1 от 22.02.2011 г. на началник отдел "КПК" в РУ "СО" - Габрово за събиране на сумата по ревизионен акт с вх. № 791 от 02.06.2010 г. - общо 719.17 лв., от които 546.25 лв. главница и 172.92 лв. лихва, дължими солидарно от членовете на ТЕЛК. Последните по реда на чл. 117 от КСО са обжалвали разпореждането пред директора на РУ "СО" - Габрово, който с решение № 21 от 13.04.2011 г. е отменил разпореждането в частта за сумата на начет, изменяйки размера й общо на 707 лв., от които 537 лв. главница и 170 лв. лихва, а в останалата част разпореждането е потвърдено. За да измени размера на подлежащата на събиране сума, директорът на РУ "СО" - Габрово е установил, че датата на започване на административното производство пред НЕЛК по оспорване на ЕР на ТЕЛК № 1891/20.10.2008 г. по жалба на медицинската комисия при РУ "СО" - Габрово не е 19.01.2009 г., а 16.01.2009 г., и, че срокът по чл. 45, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза на работоспособността и на РКМЕ, в който НЕЛК е следвало да се произнесе по жалбата, е изтекъл на 16.04.2009 г., а съгласно чл. 61, ал. 1 от АПК постановеното решение е следвало да бъде съобщено на заинтересованите страни до 19.04.2009 г. Т. е. директорът на РУ "СО" - Габрово при издаване на своето решение е изпълнил указанията, дадени в мотивите на влязлото в сила решение № 168/14.12.2010 г. по административно дело № 187/2010 г. на Административен съд - Габрово, които указания съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 3 от АПК са задължителни за органа. За да отмени въпреки това новопостановените решение № 21 от 13.04.2011 г. на директора на ТП на НОИ - Габрово и разпореждане № 298-1 от 22.02.2011 г. на началник отдел "КПК" при ТП на НОИ - РУ "СО" - Габрово, в подложеното на касация пред настоящия съдебен състав съдебно решение от 06.07.2011 г., Габровският административен съд е посочил, че административният орган не се е съобразил с обстоятелството, че е настъпила законодателна промяна, в сила от 31.07.2010 г. - разпоредбата на чл. 110, ал. 1 от КСО е изменена, като съгласно изменената редакция на текста, действаща към момента на издаване както на решението на директора на РУ "СО" - Габрово, така и към момента на издаване на измененото разпореждане на началник отдел "КПК", контролните органи на Националния осигурителен институт съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи и от издадени документи с невярно съдържание, т. е. отпаднала е възможността за съставянето на такива актове в случаите на отменени актове на медицинската експертиза, към която хипотеза се числи настоящият казус. Хронологичният преглед на разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО от момента на приемане на посоченото основание през 2003 г. до изменението в ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., води на извода за отпаднало основание, а не на нова редакция на разпоредбата, налагаща преценка дали процесният случай не попада в някое от така редактираните основания. Атакуваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Проверяваният съдебен акт не страда и от пороци, които биха обусловили наличието на касационното основание по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК. Решението на Габровския административен съд, с което жалбата до него е уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване в приложимата за казуса редакция. В случая административният орган не се е съобразил с влязлото в сила в хода на административното производство изменение на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО (ДВ, бр. 59/2010 г., в сила от 31.07.2010 г.), съгласно което от редакцията на разпоредбата са премахнати думите "или от отменени актове на медицинската експертиза и др.", поради което щетите на държавното обществено осигуряване не могат да бъдат свързвани с отмяната на актове на медицинската експертиза. Доколкото още преди издаването на разпореждането за събиране на сумите по акта за начет, и на потвърдилото го решение на директора на РУСО, горецитираната законодателна промяна е била влязла в сила, първоинстанционният съд е формулирал правилен извод за материална незаконосъобразност на издадените след това процесни административни актове, защото е отпаднала възможността за търсене на отговорност на лицата, съставили отменения акт на медицинската експертиза, а в КСО не е предвидено започналите производства да се довършват по досегашния ред. Както прецизно е отбелязано в мотивите на проверяваното съдебно решение, административните органи в лицето на началник отдел "КПК" и директора на РУ "СО" - Габрово е следвало да се съобразят с това обстоятелство и да преценят, че не е налице материалноправно основание за издаване на процесните актове. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Не се установява наличие на юридически факти, на които да е придадено обратно действие, имащи значение за законосъобразността на актовете, и които поради тези причини да следва да бъдат преценявани на основание чл. 142, ал. 2 от АПК. Извън горното, всяко изменение на закона, което води и до промяна на неговата цел, е обстоятелство, което следва да бъде взето предвид при преценката за законосъобразността на административния акт, основан на този закон. Административните актове се издават за целите, установени от закона (чл. 4, ал. 2 от АПК), което означава, че отпадането на целта или нейното изменение, води до несъответствие на административния акт с актуалната цел на закона. При отпаднала на 31.07.2010 г. отговорност за щети, причинени на ДОО от отменени актове на медицинската експертиза (освен когато са документи с невярно съдържание), отказът на администрацията след тази дата да приложи правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК очевидно е материално незаконосъобразен. С оглед на това, процесните разпореждане на началник отдел "КПК" и решение на директора на ТП на НОИ, ако и да са постановени в изпълнение на указания, дадени в мотивите на влязъл в сила съдебен акт, като издадени при отсъствие на валидно материалноправно основание, правилно са отменени от първоинстанционния съд. По изложените съображения Върховният административен съд счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение на Административен съд - Габрово, което като правилно следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

Цитирани разпоредби

1