Решение № 7607 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4153/2009 г.

Решение № 7607 от 10.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4153/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мариника Чернева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Димитър Борисов Димитров от гр. Благоевград срещу Решение № 12685/24.11.2008 год. , постановено по адм. д. № 11334/2007 год. по описа на Върховния административен съд, III отделение, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № К-5723 от 28.09.2007 год. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР за тежко нарушение на служебната дисциплина - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР - т. 7 и т. 33 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което е уронен престижът на службата, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание е прекратено служебното му правоотношение с МВР в качеството му на държавен служител в МВР, категория Г-III степен, полицейски инспектор VI степен в отдел "Опазване на обществения ред и превенция" към Областна дирекция "Полиция" Благоевград при Национална служба "Полиция". Макар и неправилно формулирани касационните оплаквания, тъй като за да се приеме, че решението е неправилно, то трябва да се посочат кои от отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК са налице, от изложението й може да се направи извод, че се релевират оплаквания на всички посочени основания в чл. 209, т. 3 АПК, водещи до неправилност на решението - нарушение при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. В голямата си част пък касационната жалба е насочена срещу индивидуалният административен акт, който е обжалван пред първоинстанционния съд, а не срещу решението на същия съд, тъй като касационната инстанция извършва проверка за правилността на решението на първата съдебна инстанция. Твърди, че предходната инстанция не е обсъдила възражението му за разминаване между фактически и правни основания за издаване на административния акт, което според касатора определя наличието на самостоятелно основание за отмяна на решението. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Богацевски, който представя и писмени бележки. Ответникът по касационната жалба министъра на вътрешните работи чрез процесуалния си представител юриск. Йовчева оспорва жалбата и моли да се остави в сила обжалваното решение по подробни съображения, представени в писмени бележки. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да отхвърли жалбата на Димитър Борисов Димитров от гр. Благоевград срещу Заповед № К-5723 от 28.09.2007 год. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10, вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР за тежко нарушение на служебната дисциплина - деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР - т. 7 и т. 33 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, с което е уронен престижът на службата, му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание е прекратено служебното му правоотношение с МВР в качеството му на държавен служител в МВР, категория Г-III степен, полицейски инспектор VI степен в отдел "Опазване на обществения ред и превенция" към Областна дирекция "Полиция" Благоевград при Национална служба "Полиция", ВАС, III отделение е приел, че заповедта е издадена в предписаната в чл. 269 и чл. 246, ал. 1 ППЗМВР писмена форма и съдържаща всички реквизити, както и е приел, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По същество съдът е обсъдил доказателствата по делото и е направил извод за законосъобразност на дисциплинарното уволнение, наложено на жалбоподателя. Съдът е обсъдил и фактическите и правните основания, като последните са по чл. 224, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 ППЗМВР - нарушение на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР - т. 7 и т. 33 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Изложени са мотиви в обжалваното решение за спазване на процедурата по чл. 234, ал. 1 ППЗМВР, включително и запознаване на Димитров със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, както и разясняването му на правата по чл. 230, ал. 4 ЗМВР и чл. 234, ал. 1 ППЗМВР - да дава обяснения и представя доказателства. Не отговаря на истината оплакването на касатора, че съдът не е обсъдил всичките му възражения относно допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като с подробни мотиви съдът е установил спазването на предписаната от закона форма за налагане на дисциплинарното наказание, съдържащите се в заповедта за уволнение реквизити, начинът на образуване на дисциплинарното производство и развитието му в отделните фази, съобразно правилата, съдържащи се в ЗМВР и ППЗМВР. Съдът подробно е обсъдил всички доказателства по делото и е направил обоснован извод за установеност на деянието, описано подробно в решението му, които представляват тежко нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР във връзка с нарушение на нормите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Освен това касаторът нито пред административно-наказващият орган, нито пред съда е представил доказателства, с които да опровергае събраните доказателства за осъщественото от него деяние, което са несъвместими с длъжността, която заема. Извършеното от него безспорно е основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание - "уволнение". Длъжността на касатора при всички случаи изисква стриктно изпълнение на професионалните му задължения, които предполагат противодействие на престъпността при стриктно спазване на закона, както и да притежава чувство за дълг, отговорност, честност и почтеност при изпълнението на тези задължения, а с извършеното от него деяние той е демонстрирал именно липсата на тези качества. В тази връзка не е допуснато нарушение на материалния закон нито от наказващият орган, нито от първоинстанционния съд, извършил проверка за материална законосъобразност на заповедта за уволнение. Неоснователни са оплакванията за липса на доказателства, които да установяват фактическата обстановка за дисциплинарното нарушение. Дадените противоречиви обяснения от Димитров установяват нарушенията на т. 7 и 33 от Етичния кодекс на служителите от Министерството на вътрешните работи. Спорният по делото въпрос е дали жалбоподателят е извършил вмененото му с оспорената заповед действие, определено от наказващия орган като дисциплинарно нарушение и квалифицирано от него като тежко такова, доколкото представлява нарушение на т. 7 и чл. 33 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Безспорно по делото е установено, че на 09.11.2006 год. лицето Санде Ружински от гр. Благоевград, по настояване на неговия син Ангел Сандев Ружински е закупил на лизинг от магазин "Техномаркет" гр. Благоевград видеокамера "Панасоник" на стойност 539 лв. и я е предал на жалбоподателя Димитър Димитров. На 11.11.2006 год., по искане на жалбоподателя, видеокамерата е била заменена с друга - модел "Сони", след доплащане на допълнителна сума от 60 лв., част от която е била заплатена от жалбоподателя. Новата видеокамера също е била предадена на жалбоподателя. Същият, както в хода на дисциплинарното, така и в хода на съдебното производство твърди, че камерата му е дадена вместо изпълнение по предоставен от него на лицето Ангел Ружински паричен заем, който последният не е бил в състояние да върне. По отношение наличие на договорни отношения за предоставен заем на пари от жалбоподателя на лицето Ангел Ружински в хода на дисциплинарното производство са събрани писмени сведения от самото лице Ангел Ружински и неговия баща Санде Ружински, които твърдят, че не са получавали от жалбоподателя в заем парични средства. Твърдяното от тези лица обстоятелство - липса на договорни отношения по договор за заем е отрицателен факт, който не подлежи на доказване. Жалбоподателят, който твърди, че са налице такива отношения, е следвало да докаже наличието им, като установи юридическия факт - договор за заем, било като представи писмен договор, било като докаже с други допустими доказателствени средства съществените елементи от фактическия състав на договора за заем. Гласните доказателства, ангажирани от жалбоподателя - показанията на свидетелите Филипов и Сърбински също не установяват относимите за спора факти относно елементите на договора за заем. Същите са косвени по отношение на релевантния за спора въпрос. Въз основа на изложеното се налага извода, че твърдението на жалбоподателя видеокамерата е дадена вместо изпълнение чрез връщане паричен заем от лицето Ружински, е недоказано. При това положение получаването на видеокамерата от лицето Санде Ружински се явява без основание. Приемайки камерата без правно основание, жалбоподателят е нарушил изискването на т. 33 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от МВР, която изисква държавният служител да не допуска да бъде поставен във финансова или друга зависимост от отделни лица и организации, които могат да повлияят на изпълнението на служебните му задължения или да нарушат професионалния му подход по определени въпроси. Действията му са станали известни на широк кръг от лица, привлечени в хода на производството да дадат сведения, поради което следва да се приеме, че е налице и вторият елемент от фактическия състав на нарушението - деянието да уронва престижа на службата. Правилно е приложен чл. 227, ал. 1, т. 10 ЗМВР и правилно тричленният състав на ВАС е приел, че заповедта е законосъобразна. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,