Решение № 9118 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2636/2019 г.

Решение № 9118 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2636/2019 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на инспектор ПНП ППС в "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД ("ОДПГ" ЕООД), срещу решение № 413 от 15.10.2018 г., постановено по адм. д. № 169/2018 г. на Административен съд – Велико Търново, с което е прогласена за нищожна приложената на С. Гаврилов принудителна административна мярка (ПАМ), обективирана в Констативен протокол (КП) № 615/20.02.2018 г. Касаторът излага съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизвоствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът е тълкувал превратно закона и доказателствата. Сочи, че със Заповед № РД 22-1490/17.09.2014 г. на кмета на община Велико Търново, на основание чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 167, ал. 2, т. 1 и 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), във връзка с решение № 141/7.06.2000 г. на Общински съвет Велико Търново, "ОДПГ" ЕООД е определено за служба за контрол. Със Заповед № РД 22-1688/04.10.2017 г., кмета на община Велико Търново е възложил на служители в "ОДПГ" ЕООД, в качеството им на длъжностни лица да прилагат, или да нареждат прилагането на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "а" и б. "б" ЗДвП. Излага, че инспекторите ПНП ППС при "ОДПГ" ЕООД отговарят на легалната дефиниция за "длъжностно лице", посочена в чл. 93, ал. 1, т. 1 от Наказателния кодекс, поради което могат да бъдат натоварени с административни правомощия за осъществяване на контрол за спазване на правилата за движение по ЗДвП. Иска обжалваното решение да бъде отменено, а оспорената ПАМ потвърдена или алтернативно, делото да бъде върнато на АС Велико Търново за ново разглеждане. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – С. Гаврилов, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е обявил за нищожна приложената от инспектор ПНП ППС в "ОДПГ"ЕООД, принудителна административна мярка (ПАМ), обективирана в КП № 615/20.02.2018 г. За да постанови този резултат съдът е установил, че съгласно КП № 615/20.02.2018 г. на инспектор ПНП ППС при "ОДПГ" ЕООД в качеството му на служител в общинско дружество "Организация на движението, паркинги и гаражи" ЕООД, на същата дата в 17, 08 часа е създадена организация за натоварване на специализиран автомобил на лек автомобил, марка "ФОЛСВАГЕН" с ДК [рег. номер на МПС], паркиран при наличие на неподвижен знак В-28 с допълнителна табела Т-17 в зона за платено паркиране № 14. Констативният протокол е издаден на основание чл. 168, ал. 1, вр. чл. 171, т. 5, б. "а" и б. "б" и б. "г" ЗДвП, във вр. с глава трета от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на територията на гр. Велико Търново. Посочено е, че със Заповед № РД 22 - 1688/04.10.2017 година, на основание чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 171, т. 5, б. "а" и б. "б" и б. "г" ЗДвП и писмо с вх. № 5300 - 744 - 75/29.09.2017 година на управителя на "ОДПГ" ЕООД от Кмета на Община Велико Търново е възложено на четирима служители в дружеството, сред които и инспектор Гаджев, в качеството им длъжностни лица да прилагат или нареждат прилагането на принудителна административна мярка - преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано правилно, но обстоятелствата налагат неговото преместване, е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението, или е паркирано и не е заплатена дължимата цена по чл. 99, ал. 3 от ЗДвП и в случаите по чл. 167, ал. 2, т. 2 от същия закон след изтичане на време за паркиране, указано на неподвижен пътен знак, като извършват всички необходими действия съгласно чл. 171, т. 5, б. "а" и б. "б" и б. "г" ЗДвП. При така установената фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че компетентността за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП е уредена в чл. 168, ал. 1 ЗДвП и принадлежи на определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. Посочено е, че същевременно, с разпоредбата на чл. 167, ал. 2, т. 1 ЗДвП законодателят предоставя на кмета на общината правото да определи служба за контрол, която да контролира спазването на правилата за паркиране от водачите на пътни превозни средства, като чрез тази норма законът дава възможност на кмета да определи със заповед както службата за контрол, така и конкретните длъжностни лица от състава на същата, които да прилагат ПАМ. Съдът излага, че съгласно чл. 19, ал. 1 от Закона за пътищата, републиканските пътища се управляват от Агенция "Пътна инфраструктура", общинските пътища от кметовете на съответните общини, частните пътища от техните собственици. Въз основа на посоченото е приел, че самият контрол на организацията на движението по силата на чл. 9, ал. 6 от Закона за пътищата се осъществява от оправомощени длъжностни лица от службите за контрол на министерството на вътрешните работи и на собственика на пътя и на администрацията управляваща пътя, в съответствие с изискванията, определени с наредбата по чл. 3, ал. 3 ЗДвП. Направен е извод, че под "служба за контрол на администрацията", законодателят има предвид структурно звено на общинската администрация. В този смисъл АС Велико Търново е приел, че дружеството с общинско участие, каквото е "ОДПГ" ЕООД, не представлява звено на общинската администрация, независимо от обстоятелството, че едноличен собственик на капитала на същото е община Велико Търново и лицата, работници и служители в същото, не могат да бъдат определени като длъжностни лица от службите за контрол по смисъла на чл. 168, ал. 1 ЗДвП. По тези съображения съдът е приел, че в случая е налице липсата на компетентност на издателя на оспорения акт, която води до нищожността му. Посочил е, че дори да се приеме, че "ОДПГ" ЕООД може да бъде определено като "служба за контрол" по смисъла на чл. 167, ал. 2 ЗДвП, то издадената ПАМ въпреки това отново е нищожна, тъй като от доказателствата по делото не се установява лицето Гаджев, заемащо длъжността "инспектор ПНП ППС" да е "длъжностно лице" по смисъла на чл. 168, ал. 1 ЗДвП. Решението е неправилно. Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП, службите за контрол, определени от кметовете на общините, използват техническо средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото средство. Според чл. 168, ал. 1 ЗДвП определените от министъра на вътрешните работи длъжностни лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя могат да преместват или да нареждат преместване на паркирано ППС на отговорно пазене на предварително оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. По силата на сочената разпоредба в кръга на лицата, които могат да прилагат мярка на административна принуда по чл. 171, т. 5, б. "б" ЗДвП са включени и длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя. От анализа на цитираните норми следва, че законодателят е оправомощил не само министърът на вътрешните работи да определя длъжностни лица, които да налагат ПАМ "преместване на пътно превозно средство", но е предоставил това право и на собственика на пътя и на администрацията, която управлява пътя. За всеки един от тези правни субекти съществува правната възможност да определи и оправомощи съответните длъжностни лица, които да прилагат ПАМ от вида на процесната. В тази връзка законодателят не е въвел ограничения или изисквания досежно собственика на пътя, респ. всеки собственик на път по смисъла на § 6, т. 1 ДР на ЗДвП има законовата възможност да оправомощи лица, които да прилагат принудителната мярка, но те следва да бъдат изрично определени и оправомощени. По този начин собственикът на пътя упражнява организационно-управленско правомощие, като делегира изрично предоставена му материална компетентност за прилагане на ПАМ от посочения вид, към която се добавя допълнителна персонална компетентност по косвен начин чрез конкретизация на титуляра на правомощието. Точният смисъл и правилното приложение на разпоредбата на чл. 168, ал. 1 ЗДвП не изисква титулярът на правомощието да има качеството "длъжностно лице" по смисъла на чл. 93, т. 1 НК, тъй като липсва изрична препратка към тази разпоредба. Действащата нормативна уредба не съдържа изискване службата за контрол да бъде част от структурата на общинската администрация, нито съдържа ограничения досежно правноорганизационната форма на правния субект, който кмета на общината ще определи за служба за контрол, респ. липсва изискване длъжностното лице по чл. 168, ал. 1 ЗДвП да бъде в структурата на общинската администрация или да се намира в каквато и да било йерархическа зависимост от кмета. Под "длъжностни лица" в случая следва да се разбират лицата, на които е възложена материална и персонална компетентност от собственика на пътя да преместват ППС по чл. 168, ал. 1 ЗДвП и с това се изчерпват условията за валидност на учредената компетенция. Следователно се явява неправилен изводът на съда за липса на материална компетентност на издателя на процесната ПАМ, тъй като със заповед № РД 22-1688/04.10.2017 г. на кмета на община Велико Търново са овластени с правомощията по чл. 171, ал. 1, т. 5, б. "а" и "б" ЗДвП поименно четирима инспектори в "ОДПГ"ЕООД, т. е. налице е изрично възлагане на правомощията по чл. 168, ал. 1 и чл. 171, т. 5, б. "а" и "б", което сочи на незаконосъобразност на решаващият правен извод на съда за нищожност на процесната ПАМ, още повече, че е безспорно обстоятелството, че ПАМ е приложена на улица в града-общинска собственост. Съдът, като не е тълкувал и приложил правилно разпоредбите на чл. 167, ал. 2 и чл. 168, ал. 1 ЗДвП, е постановил неправилно съдебно решение, което следва да бъде отменено. Обявяването на нищожността на акта при липса на каквито и да било правни изводи на съда по съществото на спора, препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. Това налага решението да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи конкретни съображения относно законосъобразността на оспорения пред него административен акт на всички основания по чл. 146 АПК. Тъй като съдът връща делото за ново разглеждане от друг състав, с оглед на чл. 226, ал. 3 АПК, по искането за разноски на страните ще се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 АПК вр. с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,