Решение № 11072 от 16.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13940/2018 г.

Решение № 11072 от 16.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13940/2018 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК, в редакцията на разпоредбите преди изменението, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.), във вр. с пар. 149, ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК, публ. в ДВ бр. 77 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г. Образувано е по подадена касационна жалба от "К. Киров" ЕООД, с ЕИК 201119803, чрез управителя К. Киров, срещу Решение № 5595 от 4.10.2018 г., постановено по адм. д. № 3498 по описа на Административен съд София - град (АССГ) за 2018 г. С него е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск срещу Столична община за осъждането й да му заплати обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 2000, 00 лв. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно. Без основание съдът е приел, че не били доказани всички елементи на фактическия състав на иска по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) – настъпване на твърдените имуществени вреди (по причина, че витрините са собственост на трети лица) и периода, през който дружеството не могло да ги ползва. Неправилен бил и изводът на съда, че хладилните витрини не били индивидуализирани, доколкото всички те имат инвентарни номера, вписани в приемо – предавателни протоколи. Инвентарните номера били вписани и в заключението на вещото лице с оглед индивидуализацията на вещите. Неправилно съдът приел също така, че неустановеният период на държане на витрините от "К. Киров" ЕООД не изключвало недоброто стопанисване от него. По така изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното съдебно решение. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател се представлява от упълномощен адвокат, който от негово име поддържа жалбата. По същество моли да бъде уважена. Ответникът – Столична община не представя писмен отговор на касационната жалба. В съдебно заседание пред настоящия съд не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка за валидността и допустимостта на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна, но по причини, свързани с допустимостта на съдебното решение. Въз основа на установеното по делото от фактическа страна, съдът направил извод за неоснователност на предявената от настоящия касационен жалбоподател искова претенция. Приел, че тя е за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 2000, 00 лв., настъпили във връзка с неправомерно изземване на вещи за търговско обзавеждане като следствие на прекратено административнонаказателно производство, образувано с Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 16-26 Т-054 от 20.09.2016 г. От правна страна приел, че исковата претенция, с която е сезиран е такава с правна квалификация чл. 204, ал. 4, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Посочил, че доколкото не е налице отменен акт на администрацията на Столична община във връзка с образуваното срещу касационния жалбоподател административнонаказателно производство (прекратено по инициатива и с акт на административнонаказващия орган), основание за предявения иск са незаконосъобразни действия на служители на Столична община, за които отговорност следва да носи юридическото лице. Направил извод, че е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността на Столична община по ЗОДОВ – незаконосъобразни действия по изземване на вещи, от ползването на които настоящият касационен жалбоподател е бил лишен. Приел, че с прекратяване на административнонаказателното производство с резолюция на заместник – кмета на Столична община от 3.11.2016 г. с обратна сила отпадат основанията за съставяне на АУАН, както и другите действия и актове, извършени от служители на ответника към датата на установеното нарушение. Посочил обаче, че не е налице втората предпоставка от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ – причинени на "К. Киров" ЕООД вреди. За този извод се мотивирал с това, че лицето, "санкционирано с прилагането на действия в изпълнение на разпоредбата на чл. 41... " от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) е К. Киров, а не юридическото лице. Предвид това направил извод, че на дружеството не са причинени вреди с изземването на вещите, тъй като то не е било субект на административнонаказателна отговорност. Допълнително се обосновал като приел, че доколкото хладилните витрини са собственост на трети лица, то "К. Киров" ЕООД не търпи вреди, тъй като не е засегната негова собственост, а имуществените вреди от лошо съхранение са за собственика на вещта. Съобразил също така, че не се установява към дружеството да са отправяни искови претенции от доставчиците на витрините, не е установен периодът, през който витрините на са ползвани от него, не било установено и в какво се изразява лишаването от право да се ползват витрините – липса на място за съхранение на стоки, развала на такива, неустойка от доставчика на витрината, а и не се твърдят пропуснати ползи от невъзможността да се ползват предоставените от дистрибуторите витрини за конкретен период. Не бил установен и начинът, по който витрините са върнати, а в тежест на търсещия обезщетение било да установи, че са върнати вещи с явни недостатъци – повреди в сравнение със състоянието им към времето на изземване. В заключение посочил, че по реда на пълното доказване не са установени вреди в патримониума на "К. Киров" ЕООД и доколкото не е налице имуществено разместване "... в отрицателна посока... ", за него не са настъпили вреди. На последно място съдът приел, че не се установило и доказало наличието на причинна връзка между претендираните вреди и незаконосъобразните действия, от които се твърди, че те са възникнали. Позовал се на това, че периодът на държане на вещите от служители на Столична община бил неустановен и липсвала идентификация на увредените хладилни витрини, предмет на изземване. Решението е валидно, но е недопустимо като постановено по нередовна искова молба. Установява се, че производството в АССГ е образувано във връзка с Определение от 28.03.2018 г., постановено по адм. д. № 2814 по описа на АССГ за 2018 г., с което е разделено производството по изпратената въз основа на Определение № 329822 от 2.02.2018 г., постановено по гр. д. № 52 по описа на Софийския районен съд за 2018 г. искова молба, с която "К. Киров" ЕООД е предявил искове за репариране на претърпени вреди. Съгласно предявената пред СРС искова молба и направеното уточнение по т. 3 от молба от 30.01.2018 г., "К. Киров" ЕООД е предявил иск за осъждането на Столична община да му заплати сумата от 2000, 00 лв., представляваща обезщетение за причинена вреда от лишаването на дружеството от ползване на два броя фризери хладилници. Наред с това било въведено твърдение, че "К. Киров" ЕООД било принудено да изхвърли стоки на стойност около 1000, 00 лв., които били във фризерите. С Разпореждане от 5.04.2018 г. съставът на АССГ оставил така уточнената искова молба без движение, като дал на "К. Киров" ЕООД указания за изпълнение в насока да уточни какви са фризерите по модел и да представи доказателства за собствеността им; да посочи доказателства за унищожената стока, която се намирала във фризерите - протокол за бракуване; да уточни и представи доказателства кога са върнати фризерите - приемо - предавателен протокол, съставен от ищцовото дружество и Столична община; да определи характера на търсеното обезщетение - за имуществени или неимуществени вреди и в какво се изразяват тези вреди; да уточни в какво се изразява лишаването на дружеството да ползва два броя фризери (по какъв начин е било ограничено правото му на разпореждане), както и да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 50, 00 лв. по сметката на АССГ. Указал също последиците при неизпълнение на указанията. В изпълнение на така дадените указания по делото постъпила молба от "К. Киров" ЕООД, с която те не били изпълнени в цялост. Били представени приемо - предавателни протоколи с доставчик, както и фактури с номера и марки на фризери - хладилници. Уточнено било, че те са върнати на дружеството през м. декември 2017 г. без протокол. Повече от 15 месеца били на открито. Бил приложен документ за внесена държавна такса в размер на 50, 00 лв. По т. 3 от молбата било заявено, че "по отношение на претендираната сума за стоката във фризерите и хладилниците" искът се оттегля. Като намерил, че нередовностите били отстранени, с Разпореждане от 24.04.2018 г. първоинстанционният съд конституирал страните и насрочил делото в открито съдебно заседание. В първото по делото съдебно заседание съдът докладвал "жалбата" и "административната преписка". По искане на "К. Киров" ЕООД допуснал и назначил съдебно - техническа експертиза със задачи след като извърши оглед на два броя хладилни витрини, намиращи се на съхранение при дружеството, да даде заключение за степента на амортизация за периода, през който същите са били неправомерно отнети, какви са пораженията, понесени за самите вещи и може ли да се установи неправилно тяхно съхранение. След като приел експертизата, съдът дал ход по същество на делото. Процесуалният представител на "К. Киров" ЕООД направил искане за уважаване на предявената искова претенция, като бъде присъдено на дружеството обезщетение "... за лишаване от ползването на два броя хладилници в размер на 2000 лв. " Било постановено обжалваното решение. При така констатираните обстоятелства, според настоящия състав на Върховния административен съд, решението предмет на касационна проверка се явява недопустимо като постановено по нередовна искова молба. Въпреки дадените от съда с Разпореждането от 05.04.2018 г. указания, нейните нередовности не са били отстранени, доколкото то не е изпълнено в цялост, а и поради това, че съдът не е констатирал, че нито в исковата молба, нито в последващата уточнителна такава се съдържа волеизявление, от което да стане ясно кой е конкретният отменен, нищожен или оттеглен акт, респективно незаконосъобразно действие и/или бездействие, във връзка с което се твърди, че са настъпили вредите. Правилно съдът с посоченото Разпореждане от 5.04.2018 г. е изискал от "К. Киров" ЕООД да определи какъв е характерът на търсеното обезщетение - за имуществени или неимуществени вреди и в какво се изразяват тези вреди. По този въпрос в исковата молба и в уточнителната такава не се съдържа никаква конкретика. Въпреки това обаче съдът не е констатирал, че в молбата от 23.04.2018 г. не се съдържа волеизявление във връзка с така даденото указание. Макар указанията, дадени с Разпореждането от 5.04.2018 г. да са насочени към уточнение на обстоятелствата във връзка с предявения иск, практически даденият отговор на съдебното разпореждане не води до яснота относно тях. Като не е констатирал това, съдът се е произнесъл по искова молба, която не съдържа ясно изложение на обстоятелствата, на които се основава предявеният иск, конкретизация какви именно вреди "К. Киров" ЕООД твърди, че е претърпяло и иска да бъдат обезщетени, кога именно ги е претърпяло (кога е настъпило увреждането) и резултат на кой отменен като незаконосъобразен акт, нищожен или оттеглен акт, действие и/или бездействие са тези вреди. Последното съдът не може да предполага на база приложените по делото доказателства, нито да замести ищеца при извършване на конкретизацията в тази насока. Наред с това, във връзка с изявлението, че се оттегля искът, свързан с претендирана сума "... за стоката за фризерите и хладилниците", съдът не е извършил никакво процесуално действие. Не е посочил дали приема, че такъв иск е бил предявен. Ако е приел, че това е така, следвало е да пристъпи към прекратяване на производство по делото в тази част. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че съдът не е съобразил процесуалното си поведение с разпоредбата на чл. 129, ал. 1 и 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), приложима в производството съгласно чл. 144 АПК. Като е оставил исковата молба без движение, дължимо от съда е било даването на указания в изпълнение на задължението му да напъти "К. Киров" ЕООД във връзка с надлежното упражняване на правото на иск, като му даде указания за отстраняване на нередовностите на исковата молба, посочени в предходния абзац. Исковата молба следва да съдържа твърдение за причинените вреди, изложение в какво се изразяват те, от кой конкретно незаконосъобразен, нищожен или оттеглен акт, съответно действие или бездействие произтичат, периода, за който се претендират. С исковата молба се индивидуализира предмета на делото - спорното материално субективно право като основание и петитум, който определя, както предмета на доказване, така и границите на решаващата дейност на съда. Изложените в обстоятелствената част фактически твърдения трябва да са ясни, конкретни и логически свързани, а петитумът, който е иманентна част от исковата молба, е необходимо логически да следва от изложените фактически твърдения. Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че е налице касационно основание за обезсилване на обжалваното решение по чл. 209, т. 2 АПК, за което съдът следи служебно по аргумент от чл. 218, ал. 2 АПК. Констатираното налага, на основание чл. 221, ал. 3 АПК, обжалваното решение да бъде обезсилено като недопустимо поради постановяването му при нередовно упражнено право на иск. Делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав на АССГ. При това на първо място съдът следва да извърши дължимите процесуални действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба, посочени по-горе, в изпълнение на чл. 129, ал. 2 ГПК. Съдът следва да даде възможност на "К. Киров" ЕООД в определен срок да уточни ясно и конкретно обстоятелствата, на които основава иска си, да конкретизира какви именно вреди твърди, че са настъпили за него и кога, да ги опише подробно, да посочи за какъв период претендира присъждането на обезщетение, и преди всичко в резултат на кой отменен като незаконосъобразен, нищожен или оттеглен акт, действие и/или бездействие твърди, че са настъпили тези вреди. Ако тези вреди са във връзка с изземане на два броя "фризери хладилници", както това се сочи в молбата от 30.01.2018 г. и в тази от 23.04.2018 г., съдът следва да даде указания за тяхната индивидуализация и уточнение, за да се изясни дали те представляват всъщност "хладилни витрини", огледът на които е поискан с поставената задача към вещото лице, изпълнило съдебно-техническата експертиза или са други "фризери - хладилници". Съдът следва да предупреди "К. Киров" ЕООД и за последиците при неизпълнение на дадените указания в определения срок. Той следва да пристъпи към разглеждане на делото и решаване на спора по същество само в случай, че нередовностите на исковата молба бъдат отстранени. По причина резултата от касационното оспорване при извършената проверка по чл. 209, т. 2 АПК, настоящият съд не следва да се произнася по останалите заявени касационни оплаквания. По разноските ще се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение