Решение № 208 от 17.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6109/2007 г.

Решение № 208 от 17.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6109/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по реда на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Образувано е по молба на М. Д. Д. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд № 165 от 14.06.2007 г. по гр. д. № 4037/2006 г., с което е оставено в сила решение от 21.07.2006 г. по гр. д. № 6002/2005 г. на Софийския районен съд, с което е отхвърлен частичен иск на молителя срещу Й. Б. М. за сумата 375 лв. (част от вземане в пълен размер 22 000 евро) претендирана на основание чл. 45 ЗЗД. В молбата се поддържа, че е открито ново писмено доказателство - не влязло в сила решение по гр. д. № 1063/2006 г. на П. окръжен постановено по иск на молителя по чл. 21, ал. 1 СК, за което се твърди, че е от съществено значение за делото. Ответницата Й. Б. М. не е взела становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложеното отменително основание. Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. С решението, чиято отмяна се иска, по иска на молителя с правно основание чл. 45 ЗЗД, в който е поддържал, че поради недадено от ответницата съгласие, той не могъл да сключи окончателен договор и по този причина пропуснал да реализира договорената цена от 22 000 евро, което било в причинна връзка с посоченото противоправно поведение на ответницата, съдът е приел, че не даването на съгласие за сключването на обещан само от единия съпруг договор за покупко-продажба с предмет недвижим имот, обект на съпружеска имуществена общност (в случая такава общност и била налице само по отношение на дворното място), не представлява поведение, което неучаствалият в сключването на предварителния договор съпруг извършва в нарушение на закона. Съдът е посочил, че разпореждането с недвижими имоти, обект на съпружеска имуществена общност, е уредено в разпоредбата на чл. 22 СК и съгласието (в случая несъгласието) на съпруга-титуляр на бездяловата общност е акт на свободна преценка, която не се санкционира от закона и не представлява деликт, поради което осъдителния частичен иск е бил отхвърлен, като неоснователен. С молбата за отмяна се представя невлязло в сила съдебно решение на П. окръжен съд по гр. д. № 1063/2006 г., обжалвано от страната по представена касационно жалба от Й. Б. М., с което на основание чл. 21, ал. 1 СК е било признато, че М. Д. е изключителен собственик на УПИ * в кв. 11 по плана на с. Р., с площ 892 кв. м. Това обстоятелство, според молителя, е ново по смисъла на чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) и от съществено значение за делото. Настоящият съдебен състав намира, че не са налице характеристиките по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). Представеното съдебно решение е новосъздаден писмен документ, който материализира права, възникнали едновременно с неговото издаване. Съдебното решение, (при това невлязло в сила), установява право на собственост в полза на молителя, докато основанието, на което се претендира отмяна, има предвид не права, а новооткрити "обстоятелства" - факти, които спрямо спорното правоотношение имат значението на доказателствени факти от съществено значение за делото. В случая съдебното решение не носи и характеристиката да е от "съществено значение за делото". Чрез него би се установила липсата на нужда от съгласие на ответницата за сключването на окончателен договор, което несъгласие по иска му по чл. 45 ЗЗД е било въздигнато, като основание за уважаване на претенцията. При тези съображения следва да се приеме, че представеното доказателство не може да обоснове отмяна на заявеното основание по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.), поради което молбата, като неоснователна, следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.