Решение № 3126 от 2.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 249/2012 г.

Решение № 3126 от 2.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 249/2012 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът Лалка Димова от гр. Стара Загора обжалва решение № 195/7.10.2011 г., постановено по адм. д. № 563/2010 г., с което е отхвърлено оспорването срещу заповед № ДК-02 СЗ-16/14.08.2009 г. на началника на РДНСК - Стара Загора, с която е наредено премахването на незаконен строеж " "Двуетажна жилищна сграда с гараж и приземен етаж", находяща се в ПИ 113186 землището на с. Овощник, м. "Каракос", общ. Казанлък като неоснователно. Наведени са оплаквания за отмяната му като неправилно. Ответникът РДНСК - Стара Загора чрез процесуалния си представител изразява становище за правилност на решението. Останалите ответници физически лица изразяват становище за основателност на касационната жалба и неправилност на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира заключение за правилност на съдебния акт и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, след като прецени наведените касационни оплаквания за отмяна по смисъла на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Решението е правилно. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за законосъобразна, заповедта, предметна обжалване на посоченото за издаването й основание - чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Съответни на доказателствата по делото са съображенията за наличие на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР ЗУТ, който е незаконен, извършен без строителни книжа - разрешение за строеж и инвестиционен проект, изграден в ПИ - 113186, находящ се с. Овощник м. "Каракос", констатиран с констативни актове послужили като основание за издаване на административния акт, чийто констатации не са опровергани с други доказателства, както в хода на административното производство, а така също и пред съда. Обосновани са съображенията, че същия не може да бъде узаконен по реда на § 184 от ПЗР ЗУТ, както и че не намира приложение разпоредбата на § 16 от с. з. Направен извод от становището на гл. архитект, че в кадастралната карта от 1995 г. на местността липсва нанасяне на процесната сграда. Установено е, че поземленият имот е със статут на земеделска земя и нейното предназначение е не променено. Застрояване се допуска, ако е предвидено с влязъл в сила подробен устройствен план или след промяна на предназначението на земята. Законосъобразно е прието, че процесния строеж не е бил допустим правилата и нормативите на ЗПИНМ, действал по време на извършването, нито по сега действащия ЗУТ с оглед на годината на извършването му. Приемайки изводите за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, съдът е постановил решението в съответствие са материалния закон и наведеното оплакване за нарушението му е неоснователно. Същото е обосновано. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Решението като постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК