Решение № 5007 от 11.5.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на М. Борисова, [ЕГН] с адрес: гр. Монтана, [улица], подадена чрез пълномощника й адв. Минков, против Решение 162/14.04.2022 г. на Административен съд - Монтана, постановено по административно дело 388/2021 г., с което е отхвърлена жалбата й против Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-6500/9662#11/21.07.2021 г., издаден от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) Земеделие, и в полза на ответника са присъдени разноски в размер на 80 лв. С твърдения за наличието на отменителните касационни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето АПК жалбоподателката претендира отмяна на оспореното първоинстанционно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени АУПДВ 01-6500/9662#11/21.07.2021 г., както и да й бъдат присъдени сторените разноски за двете съдебни инстанции, съгласно списъците на разноските. Заявено е искане за разноски пред първата инстанция и е представен списък по чл. 80 ГПК, включващ адвокатско възнаграждение в размер на 700 лв. и депозит за вещо лице в размер на 300 лв. В представения списък на разноските пред настоящата инстанция е включено само адвокатското възнаграждение в размер на 1 500 лв. Ответникът по касационната жалба зам.изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" - оспорва същата чрез пълномощника си юрк. Йорданова по съображения, изложени в писмено становище от 06.03.2023 г. Иска да бъде оставено в сила оспореното първоинстанционно решение и да му бъдат присъдени сторените разноски за касационната инстанция. Заявява и искане да бъде намалено адвокатското възнаграждение на противната страна поради прекомерност. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, основателна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд Монтана е АУПДВ 01-6500/9662#11/21.07.2021 г., издаден от зам. изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с който на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. в във вр. с чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба 11/06.04.2009 г./Наредбата) е установено на М. Борисова публично държавно вземане в размер на 7 437.03 лв., представляващо подлежаща на възстановяване изплатена субсидия, с лихва от датата, следваща изтичането на срока за доброволно плащане. Административният съд е приел, че оспорването на акта е допустимо, както и че същият е издаден от компетентен орган в производство, в което не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изводът си за материална законосъобразност на АУПДВ съдът е обосновал с установените от административния орган факти във влезлия в сила предходен административен акт за прекратяване на агроекологичния ангажимент, потвърдени от приетата по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Според него доказателствата по делото сочат, че незаявената от жалбоподателката площ за подпомагане за 2016 г. е под 90% от определената от административния орган нова референтна площ. Изложил е подробни аргументи и във връзка със законосъобразното определяне на размера на публичното държавно вземане. Решението на административния съд е валидно и допустимо, но неправилно, поради следните съображения: Фактите по делото са точно установени от съда и по тях страните не спорят. М. Борисова е одобрена за участие по мярка 214 Агроекологични плащания от Програмата за развитие на селските райони (ПЗСР) за периода 2007 - 2013 г. с направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност през 2012 г. Заявени са от нея за подпомагане 27.38 ха (39 парцела) и е получена субсидия в размер на 7 834.99 лв. За 2013 г. ангажиментът е увеличен на 35.23 ха. и е получена субсидия в размер на 8 901.12 лв. За 2014 г. и 2015 г. референтната площ се запазва на 35.23 ха и са изплатени субсидии съответно в размер на 10 354.12 лв. и 10 094.94 лв. За 2016 г. Борисова е заявила за подпомагане 13.75 ха и за част от останалите референтни площи е представила доказателства за прекратяване на договорите за наем от кмета на общината на основание &15, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ във вр. с чл. 37и, ал. 1 и ал. 4 ЗСПЗЗ. Административният орган е приел, че е доказана обективна невъзможност за изпълнение на поетия ангажимент във вр. с изменението в ЗСПЗЗ с &15, ал. 3 и чл. 37и по отношение на част от парцелите и е определил нова референтна площ след изключването им 17.48 ха (24 парцела). При съпоставяне на заявените за подпомагане имоти и новата референтна площ е установил припокриване от 78.66 %, което не съответства на изискването на чл. 24, ал. 2 от Наредба 11/06.04.2009 г. за най малко 90 % припокриване географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. С тези мотиви зам. изпълнителният директор на ДФ Земеделие отказва финансирането за 2016 г. и прекратява агроекологичния ангажимент на М. Борисова с Уведомително писмо изх. 01-6500/9662#7/10.09.2019 г., влязло в законна сила като необжалвано. След влизането в сила на акта за прекртяване на агроекологичния ангажимент ответникът по касация издава оспорения пред Административен съд Монтана АУПДВ 01-6500/9662#11/21.07.2021 г., с който на основание чл. 18, ал. 3, т. 3 и ал. 4, б. в от приложимата наредба установява на М. Борисова публично държавно вземане в размер на 7 437.03 лв., представляващо подлежаща на възстановяване изплатена субсидия. Позовавайки се на чл. 18, ал. 6 от наредбата, жалбоподателката счита, че не дължи частично възстановяване на получената финансова помощ, тъй като не е изпълнила поетия ангажимент поради форсмажорни (изключителни) обстоятелства, каквито самият издател на акта е установил. Според чл. 18, ал. 6 от Наредба 11/06.04.2009 г. в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства агроекологичният ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. От разпоредбата на чл. 18, ал. 6 от наредбата следва, че влезлият в сила административен акт, с който се прекратява агроекологичният ангажимент, не е пречка в производството по оспорване на АУПДВ жалбоподателката да се позовава на форсмажорни или изключителни обстоятелства като причина за неизпълнението на поетото задължение. От своя страна ответникът по делото не оспорва, че за 17.75 ха от общо първоначално одобрените за подпомагане 35.23 ха са налице такива обстоятелства. Основателен според настоящия тричленен състав е доводът на М. Борисова, че административният орган е определил нова референтна площ от 17.48 ха в нарушение на изискването на чл. 24, ал. 2 от Наредба 11/06.04.2009 г., поради следното: Според чл. 24, ал. 1 от наредбата агроекологичните дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 се извършват върху едни и същи площи за едни и същи блокове на земеделското стопанство в петгодишен период от поемане на агроекологичното задължение. Според ал. 2 на същия текст одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент, а според ал. 3 при намаляване на одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по ал. 2 подпомаганите лица не поемат ново агроекологично задължение за петгодишен период и финансовата помощ за текущата година се изчислява на база на намалената площ. От цитираните текстове следва: При поет от земеделския стопанин агроекологичен ангажимент за 35.23 ха, за които той е получил финансова помощ, през последната година (2016 г.) тази площ не може да бъде намалена с повече от 10 % или тя може да бъде намалена най-много с 3.52 ха и следва да бъде най-малко 31.71 ха. След като е установил, че за 17.75 ха са налице форсмажорни обстоятелства, поради които същите не могат да бъдат заявени за подпомагане, което е повече от 10% от одобрената площ, правилно зам. изпълнителният директор на ДФ Земеделие е прекратил агроагроекологичния ангажимент, но неправилно е приел, че неизпълнението на ангажимента не се дължи на форсмажорните обстоятелства, свързани с прекратяване на договорите за ползване на общински мери, които самият той признава, а на липсата на припокриване в размер на 90 % между 17.48 ха, останали след прекратяването на договорите, и заявените за подпомагане . Като е достигнал до различни правни изводи първостепенният съд е постановил неправилно решение в противоречие с приложимите материалноправните норми, което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени АУПДВ. При този изход на спора основателна е и претенцията на жалбоподателката за присъждане на сторените от нея разноски за двете съдебни производства. Неоснователно е искането на ответника по касация за намаляване на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 1 500 лв., тъй като същото надвишава с малко минималното адвокатско възнаграждение, определено в чл. 7, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, и не е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и с оглед обема на предоставената правна помощ. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение