Решение № 6825 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11404/2018 г.

Решение № 6825 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11404/2018 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на "Мото Топ" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. В. Търново, против решение № 1231 от 08.06.2018 г., постановено по адм. д. № 2330/2017 г. на Административен съд - В., с което съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу писмо изх. № 53-00-4637/26.06.2017 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" за отказ да бъде преиздадено разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение. Според касатора решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Повторно излага доводите си за незаконосъобразност на атакувания пред първоинстанционния съд административен акт. Иска отмяна на решението. Ответникът - председателят на Управителния съвет на "Агенция пътна инфраструктура", оспорва касационната жалба по съображения, изложено в писмено възражение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери допустимостта на съдебното решение, приема следното: С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Мото Топ" ЕООД срещу писмо изх. № 53-00-4637/26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ, обективиращ отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение № 1029/17.12.2007 г. в обхвата на път № АМ2 (Хемус), км. 378+740-ляво, Приел е, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма и в съответствие с материалноправните норми. За да приеме, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, съдът, след анализ на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 и ал. 2 и пар. 1, т. 8 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за пътищата (ЗП), е посочил, че компетентен орган за издаване, респективно отказ за издаване, на разрешение за изграждане и експлоатиране на рекламното съоръжение е УС на АПИ или упълномощено от него длъжностно лице. Според съда, след като по протокол от заседание на УС на АПИ е взето решение за отказ да се преиздаде исканото от дружеството разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, то и отказът на председателя на УС е издаден от компетентен орган, тъй като председателят на УС на АПИ организира и привежда в изпълнение решенията на УС. К. съдебен състав приема, че обжалваното решение е недопустимо. Първоинстанционният съд неправилно е определил индивидуалния административен акт, предмет на оспорване, респ. и съдебното производство е проведено при участието на ненадлежен ответник. Съгласно чл. 26, ал. 3 ЗП разрешенията за изграждане и експлоатиране на рекламното съоръжение, респективно отказ за издаване на разрешение, се издават от Управителния съвет на Агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице - за републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини - за общинските пътища. С решение по т. 2. 21 по протокол № 16631/17 от 26.06.2017 г. на УС на АПИ е постановен отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, находящо се на автомагистрала Хемус при км. 378+740-ляво. Именно това е актът, предмет на оспорване в първоинстанционното производство, а не, както неправилно е приел първоинстанционният съд, писмо изх. № 53-00-4637/26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ. В т. 2. 235 от същия протокол единствено е възложено на председателя на УС на АПИ да подпише такова писмо, но липсва волеизявление за делегиране на правомощия на последния за издаване на конкретния индивидуален административен акт. Действително, в това писмо е посочено, че последното представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, като това изявление е въвело в заблуждение както жалбоподателя, така и съда, постановил обжалваното съдебно решение. Писмо изх. изх. № 53-00-4637/26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ има единствено уведомителен характер. Предвид изложеното, обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, който правилно да определи предмета на спора и да конституира надлежния ответник, предвид чл. 153, ал. 1 АПК. При действието на чл. 226, ал. 3 АПК въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се реши от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Воден от горното, Върховният административен съд