Решение № 246 от 21.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1465/2016 г.

Решение № 246 от 21.12.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1465/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Димитър Димитров Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 1 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 866/13.01.2016 г., подадена от С. К. Т. и по молба с вх. № 867/13.01.2016 г., подадена от М. Н. Т., за отмяна на решение № 982/9.10.2015 г. на Районен съд Перник, девети състав, постановено по гр. д. № 3746/2013 г. С посоченото решение е било признато за установено по отношение на С. К. Т., че М. И. Л. и Л. И. Ж. са съсобственици с по 1/2 идеална част на У. ***-** в кв. 19, намиращ се в землището на [населено място], [община], с площ от 1608 м2, заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, като Т. е осъден да им предаде владението върху имота. В подадената от М. Н. Т. молба за отмяна с вх. № 867/13.01.2016 г. са изложени твърдения, че имотът, предмет на спора по гр. д. № 3746/2013 г. по описа на Районен съд Перник, е придобит от молителката и съпруга й С. К. Т. в режим на съпружеска имуществена общност. Поради това тя е следвало да участва в съдебното производство, тъй като доколкото решението трябва да е еднакво и за двамата съпрузи, има качеството на необходим другар и е обвързана от силата на присъдено нещо постановеното по спора решение. Сочи се, че след като, въпреки притежаваното от нея качество на необходим другар М. Н. Т. не е била конституирана като страна по делото и не е взела участие в производството по гр. д. № 3746/2013 г. по описа на Районен съд Перник, постановеното в същото съдебно решение № 982/9.10.2015 г. подлежи на отмяна на решението по реда на чл. 304 във връзка с чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, в какъвто смисъл е и направеното с молбата искане. В подадената от С. К. Т. молба за отмяна с вх. № 866/13.01.2016 г. се съдържат твърдения, че не е бил редовно уведомяван за производството по гр. д. № 3746/2013 г. по описа на Районен съд Перник и в нарушение на закона е бил представляван в същото от назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител. Поради това се твърди, че са налице предвидените в разпоредбите на чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК основания за отмяна на постановеното по делото решение № 982/9.10.2015 г., в какъвто смисъл е и направеното с молбата искане. Двамата молители твърдят, че са узнали за решението на Районен съд Перник на 7.01.2016 г., с връчване на поканата за доброволно изпълнение по изпълнително дело № 20158130401274/2015 г. по описа на А. В. -частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Перник, вписана под № *** в регистъра на К. на ч. с. и. Предвид на това и с оглед на датата на подаване на молбите за отмяна-13.01.2016 г. е спазен преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК. Насрещните страни по молбите за отмяна М. И. Л. и Л. И. Ж. са подали отговор с вх. № 3337/10.02.2016 г., с който са изразили становище, че същите са неоснователни и както такива трябва да бъдат оставени без уважение. Върховният касационен съд, гражданска колегия, Четвърто гражданско отделение, преценявайки твърденията на страните и представените от тях доказателства, намира за установено и доказано следното: Както се посочи по-горе с решение № 982/9.10.2015 г. на Районен съд Перник, постановено по гр. д. № 3746/2013 г. е било признато за установено по отношение на С. К. Т., че М. И. Л. и Л. И. Ж. са съсобственици с по 1/2 идеална част на У. ***-** в кв. 19, намиращ се в землището на [населено място], [община], с площ от 1608 м2, заедно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, като Т. е осъден да им предаде владението върху имота. Видно от данните по делото страни в производството са били М. И. Л. и Л. И. Ж., в качеството им на ищци и С. К. Т., в качеството му на ответник. По време на това производство Т. е бил представляван от назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител. Препис от решението е бил връчен на ищците на 16.10.2015 г., а на особения представител на ответника на 15.10.2015 г. В законоустановения срок не са били подадени въззивни жалби, поради което по силата на чл. 296, т. 2, пр. 1 от ГПК решението на Районен съд Перник е влязло в сила на 1.12.2015 г. Видно от представените по гр. д. № 3746/2013 г. по описа на Районен съд Перник доказателства С. К. Т. е придобил правото на собственост върху спорния имот въз основа на договор за покупко-продажба от 29.03.2013 г., оформен с нотариален акт № 28, том I, рег. № 1379, дело № 25/2013 г. на М. М. -нотариус с район на действие района на Районен съд Перник, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, сключен между молителя и Д. И. П.. При сключването на този договор П. се е легитимирала като собственик на имота с постановление за възлагане на недвижим имот от 21.09.2012 г., издадено по изпълнително дело № 20117530401616/20111 г. по описа на С. В. Б. -частен съдебен изпълнител с район на действие района на Окръжен съд Перник, вписан под № *** в регистъра на К. на ч. с. и. Видно от удостоверение за граждански брак № 131110/14.06.1981 г., издадено от ОбНС [населено място] (гр. М.) въз основа на акт за граждански брак № 204 от същата дата М. Н. Т. и С. К. Т. са сключили граждански брак на 14.06.1981 г., като няма доказателства същият да е прекратен към сегашния момент. Затова тъй като договорът за покупко-продажба от 29.03.2013 г., оформен с нотариален акт № 28, том I, рег. № 1379, дело № 25/2013 г. на М. М. -нотариус с район на действие района на Районен съд Перник, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара се отнася за придобиването на правото на собственост върху недвижим имот от единия съпруг на възмездно основание по време на брака, то по силата на чл. 21 от СК това право е придобито от двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност. Затова нотариалният акт легитимира и двамата съпрузи като притежатели на имота в режим са съпружеска имуществена общност, макар че е издаден само на името на единия от тях. Установената с чл. 24 и чл. 25 от СК неделимост на съпружеската имуществена общност налага съдебното решение по спор за правото на собственост върху включен в общността недвижим имот да бъде еднакво за двамата съпрузи. Поради това неделимостта на съпружеската имуществена общност обуславя съвместна процесуална легитимация на двамата съпрузи по иска за собственост и в производството по такъв иск те имат качеството на необходими другари по смисъла на чл. 216, ал. 2 от ГПК. Съгласно чл. 304 от ГПК неучастието на такъв другар в производството, по което е постановено съдебното решение е основание за отмяна на същото. Затова подадената от М. Н. Т. молба за отмяна с вх. № 867/13.01.2016 г. е основателна и трябва да бъде уважена като делото се върне за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Перник. В производството по гр. д. № 3746/2013 г. по описа на Районен съд Перник С. К. Т. е бил представляван от назначен от съда по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител. Назначаването на такъв представител е обусловено от реализирането на предвидените в чл. 47, ал. 1 - ал. 5 от ГПК предпоставки за това. Съгласно чл. 47, ал. 1 от ГПК поставянето на обявление по този текст от закона е допустимо когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението. В конкретния случай на 12.05.2014 г. връчителят е залепил обявление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на входната врата на блока, в който е живял С. К. Т. като е отбелязал, че входът е постоянно заключен. Само това обстоятелство обаче не е достатъчно, за да бъде прието, че са налице предвидените в разпоредбата на чл. 47, ал. 1 от ГПК предпоставки за залепване на уведомление, доколкото не е отбелязано защо същото е пречка да бъде намерен С. К. Т. или друго лице което е съгласно да получи съобщението, тъй като заключването на входа не означава, че лицето не пребивава на адреса и не може да бъде намерено. С оглед на това не е била налице предвидената в чл. 47, ал. 6 от ГПК възможност за назначаване на особен представител на С. К. Т.. Поради това и подадената от него молба за отмяна с вх. № 866/13.01.2016 г. на постановеното по гр. д. № 3746/2013 г. решение по описа на Районен съд Перник решение № 982/9.10.2015 г. по реда на чл. 303, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ГПК е основателно и следва да бъде уважена. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение