Решение № 11442 от 11.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6485/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция Електронно правосъдие и регистри при Министерството на правосъдието (МП), чрез процесуален представител главен юрисконсулт Николова, срещу Решение 2855/28.04.2021г., постановено по адм. дело 123/2021г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен издаден от директора на дирекция Електронно правосъдие и регистри при МП отказ, обективиран в писмо изх. 11-09-1835/1/24.11.2020г., като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Релевирани са оплаквания за неправилност на първоинстанционния съдебен акт поради наличие на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго, с което да се отхвърли оспорването. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът М. Йоац Беери, чрез процесуален представител адвокат Василев, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на разноски възнаграждение за един адвокат. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК решаващият състав обосновано е приел, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и правилно го е отменил, като е върнал преписката на органа за ново произнасяне с указания по тълкуването и прилагането на закона. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е отказ, обективиран в писмо изх. 11-09-1835/1/24.11.2020г. на директора на дирекция Електронно правосъдие и регистри при МП относно издаване на свидетелство за съдимост на М. Йоац Беери поради неспазване на изискването на чл.35, ал.1, т.2 от Наредба 8 / 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост (Наредбата). Административният орган излага мотиви, че непосочването на ЛНЧ от заявителя води до несъответствие на образец - приложение 2 към чл. 45, ал.1 от Наредбата (в действащата редакция, съответно приложение 6). Отказът е обоснован и с липсата на приложени документи, дали заявителят има пребиваване в страната. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира, че изложените от органа обстоятелства са основание за даване указания на заявителя относно отстраняване нередовностите на подаденото искане, в изпълнение на задълженията по чл.35 и чл.36 АПК, но не и за отказ по същото. В контекста на изложеното е обоснован извод, че оспореният акт е издаден от компетентен орган в установената форма, но при наличие на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели до неправилно приложение на материалния закон и целта му. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на производството пред Административен съд София-град, инстанцията по същество на спора, пред която се установяват юридическите и доказателствени факти от значение за законосъобразността на обжалвания административен акт, са проверени констатациите на административния орган. Първоинстанционният съд е събрал и ценил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Решаващият съд надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал релевантните за спора факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Приложимата в конкретната хипотеза Наредба 8/26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост е издадена по силата на законовата делегация на чл. 77, ал. 4 от Закона за съдебната власт. С тази наредба се въвеждат разпоредбите на Рамково решение 2009/315/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. относно организацията и съдържанието на обмена на информация, получена от регистрите за съдимост, между държавите членки (ОВ, L 93 от 7.04.2009 г.) и Решение 2009/316/ПВР на Съвета от 6 април 2009 г. за създаване на Европейска информационна система за регистрите за съдимост (ECRIS) в изпълнение на чл. 11 от Рамково решение 2009/315/ПВР (ОВ, L 93 от 7.04.2009 г.). Съгласно чл.3 от Наредбата, Централното бюро за съдимост при Министерство на правосъдието (МП) събира и съхранява данните за съдимост в хипотезите, когато лицата са родени извън страната или са с неизвестно месторождение. Централното бюро за съдимост събира, съхранява и актуализира сведения за осъдени извън страната български граждани и предоставя сведения на бюрата за съдимост. Централното бюро за съдимост обменя информация от националните регистри за съдимост с централните органи на други държави членки на Европейския съюз, със системи на Европейския съюз и на международни организации, както и с трети страни. В съответствие с чл.4, ал.2 от Наредбата, съдебният статус на лицата, родени извън България или с неизвестно месторождение, се удостоверява със свидетелство за съдимост, което се издава от Централното бюро за съдимост при МП. Предвид спецификите на дейността по удостоверяване на факти с правно значение, издаването на свидетелство за съдимост от длъжностни лица при бюрата по съдимост към районните съдилища, респективно Централното бюро за съдимост при МП, съставлява дейност на безспорна съдебна администрация, т.е. издаването на свидетелство за съдимост е при и по повод осъществяване на административна дейност. По своята правна природа свидетелството за съдимост е официален документ, който се издава при условия и по ред, определени в Наредба 8 от 26.02.2008 г. за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост и удостоверява наличието или липсата на наложено наказание по чл. 37 от Наказателния кодекс. Документът не установява обстоятелства от административно правоотношение, а такива от наказателно правоотношение относно осъждане на лицето, реабилитация или амнистиране. Неоснователни са наведените от касатора доводи досежно информационно указателния характер на оспорения акт. Установените по делото факти сочат, че е налице отказ за издаване на документ - свидетелство за съдимост. Административната услуга не е извършена и исканият документ не е издаден. Правилен е извода на първоинстанционния съд досежно допуснати съществени нарушения в проведеното административно производство. Установеното нарушение на административнопроизводствените правила по чл. 35 АПК и чл. 36 АПК за служебно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за правото на заявителя за съответната административна услуга свидетелство за съдимост е повлияло върху волеизявлението на административния орган и е довело до издадения отказ. Констатираните факти, релевантни за процесуалната законосъобразност на издадения акт, налагат извод, че в настоящия казус нарушението на административнопроизводствените правила се преценява като съществено, тъй като е повлияло върху крайното решение по същество на административния орган, обусловило издадения отказ за издаване на свидетелство за съдимост. Горното е самостоятелно основание за отмяна на акта и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение. Развитите от първоинстанционния съд доводи относно приложението на чл. 35, ал.8 от Наредбата са във връзка с дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона при новото произнасяне от органа. Съгласно нормата на чл. 35, ал.8 от Наредбата, в редакцията (Изм. - ДВ, бр. 67 от 2020 г.), чужденец, който не подлежи на вписване в регистъра на населението съгласно Закона за гражданската регистрация, прилага към заявлението и документ, издаден от компетентен орган, удостоверяващ данни за месторождението и родителите му, в превод на български език. По делото е безспорно, че М. Йоац Беери е гражданка на Израел. Същата не притежава ЛНЧ, който да я идентифицира еднозначно като лице, пребиваващо продължително, постоянно или дългосрочно в Република България. Страните не спорят, че заявителката няма предоставен и ЛН като гражданин на страна от ЕС. В случая М. Йоац Беери е представила удостоверение за раждане, в което са отразени данни за датата и мястото, както и за родителите й. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че ако административният орган е намирал, че следва да бъде представен друг превод на документа и в друга форма, е следвало да укаже това на заявителя и да му предостави възможност да отстрани нередовността. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. След като е установил правилно фактите по делото, съдът ги е подвел към приложимите правни норми. Предвид изложеното Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, направеното от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, съдът следва да осъди Министерството на правосъдието - юридическото лице, в чиято структура е органът касатор, да заплати на М. Йоац Беери, направените по делото разноски. Същите, видно от представения договор за правна защита и съдействие и списък за разноските по чл. 80 ГПК, са за адвокатско възнаграждение и възлизат на 500 (петстотин) лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,