Решение № 14895 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3196/2012 г.

Решение № 14895 от 26.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3196/2012 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Садат" ООД - гр. Пловдив против решение № 68/11.01.2012 г., постановено по адм. д. № 287/2011 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е изменено Решение № 49/19.01.2011 г. на началника на Митница Пловдив, с което е определено ДДС за доплащане в размер на 3142.48 лв., ведно със законната лихва от датата на поставяне на стоката под режим "допускане за свободно обръщение и крайно потребление" - 26.05.2010 г., като е намалено посоченото задължение на 2 876.48 лв., заедно със законната лихва върху тази разлика от датата на поставяне на стоките под режим- 26.05.2010 г. до датата на пълното погасяване на задължението, и е постановено данните по ЕАД № 10BG003000H0076399 от 26.05.2010 г. да се считат: Кл. 46 "Статистическа стойност": 31758.42 вместо 33 088.42; Кл. 47 "Изчисляване на вземанията": Вид А00, Основа за изчисляване 31 758.42 вместо 33 088.42; Ставка 0, Сума 0.00; Вид В00, Основа за изчисляване 31 758.42 вместо 33088.42, Ставка 20, Сума 6351.68 вместо 6617.68; Всичко 6351.68 вместо 6617.68. С решението са присъдени и разноски на страните, съответни с уважената и отхвърлената част от жалбата. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно, защото с него се потвърждава административен акт, издаден без нормативно основание, от което може да се изведе като наведено касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон. Подробни съображения в подкрепа на становището за незаконосъобразност на решението на началник Митница Пловдив са изложени в касационната жалба и писмено становище. Касаторът иска да бъде отменено обжалваното решение, като бъде постановено решение по същество на спора, с което да бъде отменено изцяло решението на началника на Митница Пловдив. Претендира разноски. Ответникът - началникът на Митница Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Симеонова, оспорва касационната жалба, желае решението да бъде оставено в сила като правилно и претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна директор на Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Пловдив, редовно призован, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд счита, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна. Фактически установено по делото е, че на 26.05.2010 г. с ЕАД № 10BG003000H0076399 на територията на Република България "Садат" ООД поставя под режим "допускане за свободно обръщение с крайно потребление" стока, представляваща аниоактивни повърхностни активни вещества аниони, други, линейни алкил- бензен сулфонови киселини с търговско наименование Тексапон № 70, с декларирана фактурна стойност 8 884.20 евро, с произход Турция и изпращач "COGNIS KIMYA SANAYI VE TICARET A. S." Турция. Към ЕАД е приложена търговска фактура № 609309/25.05.2010 г. на стойност 8 884.20 евро, съобразно която декларираната митническа облагаема стойност е в левова равностойност от 17 375.98 лв. При извършена проверка по линия на международен обмен е получено писмо от митническите органи на Турция, от което е видно, че при износа на същата стока турският доставчик е приложил фактура със същият номер, но с различна стойност, а именно - 21 658 щатски долари и са отразени различни условия за доставка. След съпоставяне на документите, представени от "Садат " ООД и тези получени от турската митническа администрация, началникът на Митница Пловдив е определил нова митническата стойност на внесената стока по реда на чл. 6 от регламент на Съвета (ЕИО) № 2913/92 г., като е приел, че договорната стойност е в размер на 31 758.42 лв. равностойността на 21 658 щатски долари, по приложената към износната ЕАД № 10BG003000H0076399 от 26.05.2010 г. фактура № 609309/25.05.2010 г., във варианта, приложен към тази декларация, и е отчел различията за доставка по едната и другата фактура, съответно СРТ Пловдив и EХW GEBZE. За да приеме оспореният митнически акт за законосъобразен в частта, предмет на настоящия спор, съдът се е позовал на така установените данни от износната декларация с мотиви, че при противоречиви доказателства следва да се приеме, че уговорената стойност е тази по първоначално представената фактура от износителя. Единствено по отношение на сумата 1 330 лв. транспортни разходи съдът е счел, че доколкото същата съставлява транспортни разходи, то тя не би могла да бъде приета като елемент от митническата стойност на процесната стока, като по същество е изменил допълнително определения размер на ДДС от 3 142.48 лв. на 2 876.48 лв. Решение е неправилно в оспорената му част. Съгласно чл. 29, § 1 от МКО, респективно чл. 35 от ЗМ, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, а именно - платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Общността, коригирана при необходимост в съответствие с разпоредбите на членове 32 и 33, при условията, визирани в букви "а" - "г". По делото няма данни, че митническата стойност е определена от митническите органи според чл. 30, § 1 и сл. от МКО, респективно чл. 36 и сл. от ЗМ. При неоспорена от митническия орган фактура, приложена към процесния ЕАД, настоящият съдебен състав намира, че съгласно чл. 29, § 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 г. относно създаване на Митнически кодекс на Общността (МКО) не са налице основания за промяна на декларираната митническа стойност на осъществения внос. Следователно изводът на административният съд, че износната декларация и приложената към него фактура във варианта, приложен към тази декларация, са достатъчни, за да бъде определена от митническите органи митническа стойност, различна от декларираната, е незаконосъобразен. Фактурата, издадена от износителя, както и квитанция за плащане на фактурираната стойност, посочена в ЕАД, представените документи за установени между износителя и вносителя договорни отношения, са достатъчни за установяване, че декларираната от "Садат" ООД митническа стойност е установената за плащане и реално платената цена, в която са включени и транспортните разходи до Пловдив, поради посочено условие "СРТ Пловдив". С оглед разпределението на доказателствената тежест и при липса на оспорване на писмените доказателства, представени от "Садат" ООД, следва да се приеме, че митническите органи не са установили по категоричен начин, че митническата стойност, определена по реда на чл. 29, § 1 от МКО е различна от декларираната. Съдът намира, че при така събраните доказателства, подлежащата на плащане цена, представляваща договорната цена и съответно митническата стойност по чл. 29 от МКО е декларираната от жалбоподателя равностойност на 8 884.20 евро, включваща и транспортните разходи до Пловдив, поради което не са налице и условията чл. 32, § 1, б. "д" от МКО за увеличаването и с транспортни разходи. С оглед разпределението на тежестта на доказване върху административния орган пада тежестта да докаже наличието на фактическите и правни основания за издаване на акта си, т. е. платената или подлежаща на плащане цена е 30 154.79 щатски долара и че условията на доставката са с транспорти разходи за купувача. По делото такива категорични доказателства не са представени и не са ангажирани - няма платежни нареждания или данни за осчетоводени плащания в по-голям размер от посочения, не е правена проверка в счетоводството на вносителя нито е ангажирана експертиза за установяване осчетоводяване на плащането, не са оспорени по съответния процесуален ред квитанцията за плащане, договора и анекса, установяващи декларираната митническа стойност. В подкрепа на твърденията, че декларираната от "Садат" ООД митническа стойност е договорената и реално платена цена, към касационната жалба са представени допълнително извлечения от счетоводството му, които също не са оспорени от ответната страна и кореспондират с другите приети писмени доказателства, представени при осъществяване на вноса, както и ангажираните доказателства в хода на съдебното оспорване пред АС - Пловдив. Съгласно разпоредбата на чл. 181а от Регламент на (ЕИО) на Съвета 2454/93 г. митническият орган при съмнение може да изисква от лицето допълнителна информация и е длъжен, когато съмненията му продължават, да предостави възможност за отговор на заинтересованото лице. Тази процедура, както се установява по делото не е изпълнена. Макар и не съществено допуснатото от страна на административния орган нарушение на административно-производствените правила е довело до необоснованост на мотивите на процесния ИАА и с така ангажираните, в хода на оспорването, доказателства се установява, че решението на началника на Митница Пловдив е постановено в нарушение на материалноправни разпоредби. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че незаконосъобразно и немотивирано е определена нова митническа стойност по реда на чл. 29, § 1 от МК, респективно чл. 35 от ЗМ, различна от декларираната, за която от неоспорените писмени доказателства се установява, че е реално договорената и платена цена. Като е достигнал до противоположния правен извод административният съд е постановил неправилно съдебно решение, подлежащо на отмяна основание чл. 221, ал. 2 от АПК. С оглед на обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа страна, след отмяна на обжалваното решение, следва да бъде постановено друго, с което да бъде отменено изцяло (в останалата неотменена част) незаконосъобразното решение на началника на Митница Пловдив. Следва да бъде отменено и решението на административния съд досежно постановената промяна в данните по ЕАД № 10BG003000H0076399/26.05.2010 г. При този изход на делото на касатора "Садат" ООД следва да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции, за които е представил доказателства, в размер общо на 575 лева, а съдебното решение в частта, с която същият е осъден да заплати на приходната администрация сумата от 286.13 лв. следва да бъде отменено. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение,