Решение № 8529 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8945/2016 г.

Решение № 8529 от 3.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8945/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Д. С. И., подадена от пълномощника му адв. К., срещу решение № 1202 от 22.06.2016 г., постановено по адм. дело № 765/2016 г. по описа на Административен съд Б. с доводи за неговата неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска отмяната му. Ответникът - Регионална здравна инспекция Б., чрез процесуалния си представител в писмени бележки взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба и неправилност на решението в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за обезщетяване на имуществени вреди. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение Административен съд Б. е отхвърлил предявените от Д. И. против Регионална здравна инспекция Б. обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатска защита в съдебно производство, приключило с отмяна на наказателно постановление като незаконосъобразно и за обезщетяване на причинени неимуществени вреди, болки и страдания, произтичащи от незаконосъобразността на същото наказателно постановление. За да постанови този резултат административният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите се законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника, недоказани по делото реално причинени вреди, които да произтичат пряко и непосредствено от отмяната на наказателното постановление. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявените пред съда искове намират своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Установено е от доказателствата по делото, че с влязло в сила съдебно решение е отменено наказателно постановление, с което на ищеца е наложено административно наказание - глоба, при което е налице първата предпоставка на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Този акт, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност. С. Т. Р. № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Правилно е прието в обжалваното решение, че в случая не е доказано от ищеца, чиято е доказателствената тежест, да е налице реално причинена вреда, изразяваща се в заплатено адвокатско възнаграждение в съдебното производство по обжалване на отменения акт. По делото, приключило с отмяна на обжалваното наказателно постановление от съда, правната защита на ищеца е осъществена от адвокат. В представеният в това производство договор между адвоката и клиента не е отразено нито договорено възнаграждение за осъществяване на правна защита и съдействие нито начинът му на плащане. Представянето на разписка за получена сума във връзка с осъществено процесуално представителство, извън рамките на производството, в което то е осъществено, след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не основава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 1 и ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, размерът на което се определя в договор между него и клиента. В случая е сключен договор, в който възнаграждение не е определено, а представената разписка за получена сума не се и основава на него. Правилен е извода в обжалваното решение за неоснователност и на предявения иск за обезщетяване на причинени неимуществени вреди. Върху ищеца е доказателствената тежест да установи с предвидените в закона доказателствени средства претърпени неимуществени вреди по начина посочен в исковата молба, като пряка последица от отменения акт. В случая посочените като израз на въздействие последици от отменения административен акт не се доказват. За установяването им е допуснат и разпитан посоченият от ищеца свидетел, от чиито показания не се установяват твърдяните в исковата молба обстоятелства. Обезщетение се следва тогава, когато са установени конкретни, обективно съществуващи обстоятелства за негативно въздействие върху вътрешното състояние на личността, пряко произтичащи от отменения като незаконосъобразен административен акт. Таково състояние, произтичащо именно от отменения акт, от което да се изведе наличие на твърдяните вреди, в пряка причинна връзка с него, което по делото не е доказано. При разглеждане на делото от административния съд не са допуснати твърдяните в касационната жалба нарушения на съдопроизводствените правила. Процесуалните права на касационния жалбоподател не са препятствани и ограничени по никакъв начин в съдебното производство, развило се пред първоинстанционния съд. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно, тъй като не се установява по делото такива да са направени от тази страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение