Решение № 9769 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13176/2012 г.

Решение № 9769 от 28.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13176/2012 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба от "Амбло" ООД, гр. Ловеч, подадена чрез управителя Ценко Тодоров срещу Решение № 201 от 24.08.2012 г., постановено по адм. д. № 1234/2011 г. на Административен съд - Велико Търново, Трети състав, в частта с която е отхвърлена като неоснователна жалбата на дружеството срещу ревизионен акт (РА) № 151101645/22.07.2011 г., потвърден с Решение № 589/23.11.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /"ОУИ"/, (с ново наименование Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика) гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, относно непризнат данъчен кредит в общ размер на 7412,72 лв. за данъчен период месец 02.2006 г., месеци 07 и 08 на 2007 г., месеци 04, 06, 07, на 2009 г. и начислени лихви по ЗДДС за м. 09.2007 г. и м. 10.2009 г. В касационната жалба се релевират доводи за частична недопустимост и частична неправилност на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. В жалбата са аргументирани подробни съображения за нарушение от приходния орган на чл. 70, ал. 5 от същия закон във връзка с процесните доставки. Претендира се обезсилване на решението относно правото на данъчен кредит за данъчен период м. 02.2006 г., неправилност на частта от съдебното решение относно непризнатото право за периоди м. 07., м. 08.2007 г., м. 04., м. 06 и м. 07.2009 г. и в частта за начислените лихви върху задълженията по ЗДДС за месеци 09 и 10.2009 г. Ответникът - Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, (с предишно наименование Дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново при ЦУ на НАП) оспорва касационната жалба чрез юрк. Василева. Счита съдебното решение в обжалваната част за допустимо и правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба, правилността на решението в обжалваната част на предявените отменителни касационни основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от страна по делото, е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност и обоснованост в производството пред Административен съд - Велико Търново е РА № 151101645 от 22.07.2011 г., издаден от орган по приходите, потвърден с Решение № 589/23.11.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, относно непризнат данъчен кредит, ведно с прилежащите лихви върху тях. По съществото на спора първоинстанционният съд е потвърдил констатациите на данъчните органи за липса на реалност на доставките към дружеството - жалбоподател, отхвърляйки частично жалбата с мотиви, че не са опровергани фактическите констатации в РА. Жалбоподателят не провел успешно насрещно доказване на фактическите констатации в РА при оспорване на писмените доказателства и така не е доказал наличието на реални доставки по процесните фактури на дървен материал по нито една от фактурите издадени от ЕТ "Дафи - Дафинка Петкова" и "Лес -7" ЕООД, независимо от наличието на останалите предпоставки за упражняване на правото на данъчен кредит, визирани в чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС. Във връзка с липсата на реалност на доставките съдът е посочил в решението си, че не е установено къде, кога и по какъв начин процесните родово определени стоки са били конкретно индивидуализирани със съгласие на страните или пък физически предадени от продавача на купувача по конкретните сделки. С оглед на разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС не е установено къде е било местонахождението на стоката към момента, в който тя е изпратена или е започнал нейният превоз, кога и как е била превозена към получателя. В този аспект, е прието за неустановено прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, а оттам и достигнат крайния извод за липса на доставка по всяка една от процесните фактури. Отчетена е специфичността на стоките, представляващи дървен материал, за които Закона за горите (ЗГ), Правилникът за неговото приложение и другите подзаконови нормативни актове, уреждащи обществените отношения, свързани със собствеността и стопанисването - управлението, възпроизводството, ползването и опазването на горите в Република България, предвиждат редица изисквания: превозни билети и др. изискуеми документи при добива, превоза и тяхната доставка. Решението в обжалваната част е валидно, допустимо, но неправилно, същото трябва да бъде отменено, след което спорът да се пререши чрез отмяна на съответната част от РА. Административен съд - Велико Търново неправилно е преценил фактическата обстановка и събраните доказателства, въз основа на тях е стигнал до неправилни изводи относно установените задължения на жалбоподателя по ЗДДС и горепосочените лихви. Касаторът твърди чрез адв. Марков, че първоинстанционното решение е недопустимо в частта за данъчен период м. 02.2006 г. поради липсата на съответното сезиране и с такъв предмет на оспорване. Позовава се на констатациите на вещото лице, че фактура № 49 е издадена на 16.06.2007 г., вместо през 2006 г. Доводите за недопустимост са неоснователни, тъй като касационната инстанция констатира, че в папка приложение № 1 се съдържа жалба от "Амбло" ООД против процесния РА. На л. 2 от жалбата е посочена и фактура с № 49, издадена от ЕТ "Дафи - Дафинка Петкова", тоест съдът е бил сезиран с искане относно фактурата, а въпрос по същество е дали то е основателно. Преценката на основателността предпоставя обсъждане и на заключението на вещото лице, респективно на факта през коя година е издадена фактурата. Поради това касационната инстанция счита, че относно спорната фактура първоинстанционното решение е допустимо, но същото е неправилно. В този смисъл и относно фактурите, издадени от едноличния търговец се налагат следните изводи: Неправилно в първоинстанционното решение е прието, че законосъобразно органите на приходната администрация са констатирали нереалността на доставката по спорните фактури. Неточно са преценени доказателствата по делото, тъй като от тях е видно, че дружеството има право на данъчен кредит в претендирания по делото размер. Не е спорно, че търговецът в случая е издал фактурите, документиращи процесните доставки, както и че към момента на издаването на документите страните по тях са били регистрирани по ЗДДС лица. Според административния съд е отказано на жалбоподателя правото на приспадане на данъчен кредит по всички от процесните фактури, тъй като "фактурите, издадени от доставчика не отразяват реално извършени доставки на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС и данъчни събития по смисъла на чл. 25 от същия закон". Принципно логичен е изводът, че фактурите сами по себе си не доказват реалността на доставка, а се необходими и други допустими по закон доказателства и доказателствени средства. В хода на административното и съдебно производство обаче са събрани множество доказателства, които според настоящия състав на ВАС, Осмо отделение са преценени неправилно от първоинстанционният съд. Доказателствата за реалното осъществяване на доставките на стоки могат условно да бъдат разделени на две групи: установяващи възможността за осъществяване на доставката, (материално-техническа и кадрова обезпеченост на доставчика), и доказателства, сочещи пряко за реализиране на доставките, (например, приемно-предавателни протоколи, доказателства за индивидуализиране на родово определени вещи - стокови или складови разписки и други). Видно е по делото, че ЕТ "Дафи - Дафинка Петрова" е притежавал материална и кадрова обезпеченост, представени са договори за покупко-продажба от трети физически лица, (притежавали валидни разрешителни за сеч), превозни билети, (от които е видно, че те са били собственици на дървесината). Съдът е назначил и е кредитирал заключенията по съдебно - счетоводна и съдебно-техническа експертизи. Вещото лице по ССчЕ е констатирало, че стопанските операции са отразени счетоводно, ДДС е начислено при доставчика. Постъпили са банкови преводи по спорните доставки, а останалите плащания са извършвани в брой според свидетелските показания. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение приема, че в конкретния казус не е от съществено значение непредставянето на всички разрешителни за сеч и транспортни билети от ЕТ "Дафи - Дафинка Петрова" във връзка с прехвърляне собствеността върху трупите. Това е така, защото са ангажирани други доказателства, установяващи собствеността върху стоката. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение съобразявайки основанието за отказ и данъчния период по делото, приема за относими тези доказателства, касаещи поведението на преките доставчици. Видно е от изготвената съдебно-техническа експертиза, че производствената дейност на едноличния търговец не е спирала, постигнатият рандеман през 2007 г. е 49,5 %, а за 2009 г. той е 48,21 %. Освен това не се спори, че през този данъчен период, търговец не е имал други доставчици, поради което следва да се приеме, че процесните доставки са реално извършени от описаният в РА пряк доставчик. В административното и в съдебното производства са били ангажирани доказателства, които съдът не е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност. По отношение на фактурите издадени от "ЛЕС - 7" ЕООД: Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че първоинстанционният съд е обсъдил едностранно доказателствата във връзка с доставката на тополови трупи. От заключението по ССчЕ е видно, че процесните фактури са осчетоводени при доставчика "ЛЕС - 7" ЕООД, начислено е ДДС. Представени са договори за покупко-продажба на тополови трупи от физически лица, притежаващи съответните разрешителни за сеч и транспортни билети. Приложени са и други доказателства, като договор за отдаване под наем на резачка "Хускварна - 365", договор за наем на три броя МПС. От тях може да бъде направен обоснован извод, че дружеството е разполагало с кадрова и материална обезпеченост за извършване на горепосочените доставки. Според касационната инстанция липсата на транспортни билети за всички спорни месеци, през които са извършвани доставките, не променя горните изводи. По отношение на доставките от "ЛЕС - 7" ЕООД и ЕТ "Дафи - Дафинка Петрова, "изводите на административния съд са в противоречие и с практиката на СЕС, обективирана в решението от 21.06.2012 г., по съединени дела C-80/11 и C-142/11. Според нея цит.: "Член 167, чл. 168, буква а), чл. 178, буква а) и чл. 273 от Директива 2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика, съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради това че данъчнозадълженото лице не се е уверило, че издателят на фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това че въпросното данъчнозадължено лице не притежава други документи, освен фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства, макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчнозадълженото лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на въпросния издател" /т. 2 от диспозитива на решението/. При липсата на спор относно получаването, заприходяването и влагането в производството на процесните стоки отричането на доставянето им от сочения в данъчните документи доставчик заради липса на доказателства за транспорт е неоснователно. Установено е, че доставчикът "ЛЕС - 7" ЕООД притежава складово помещение и превозни средства, отговарящи на необходимите за спорната доставка изисквания, а при другият доставчик - ЕТ "Дафи - Дафинка Петрова", транспортът е извършен чрез случаен превоз. В подкрепа на този извод са представените билети и съответстващата им справка в счетоводството на жалбоподателя, въпреки предвиденото в чл. 18 от НАРЕДБА № Н-8 от 27.06.2008 г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка. Въз основа на гореизложеното, настоящият състав на ВАС, Осмо отделение, приема, че първоинстанционният съд неправилно е преценил събраните по делото доказателствата, неоснователно е отказал правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя. Затова, като постановено в нарушение на материалния закон и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, решението на АДмС - Велико Търново следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени РА като незаконосъобразен. Разноски: С жалбата не са претендирани разноски поради което касационната инстанция не присъжда разноски на дружеството. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, състав на Осмо отделение