Решение № 110 от 23.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 72/2011 г.

Решение № 110 от 23.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 72/2011 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Капка Юстиниянова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Н. И. Д. за отмяна на влязлото в сила решение на К. районен съд № 210 от 24.11.2007 г. по гр. дело № 325/2007 г., с което е прекратен брака между К. А. Д. и Н. И. Д. по вина на двамата съпрузи, упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца И. Н. Д. Е. [ЕГН] и А. Н. Д. Е. [ЕГН] са предоставени на майката К. А. Д. с определен режим на лични отношения на децата с бащата Н. И. Д., който е осъден да заплаща месечна издръжка за двете деца в размер на по 70 лв. за всяко едно от детето, считано от влизане на решението в сила, до настъпване на законни основания за изменение или прекратяване на издръжката. В молбата се поддържа, че съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 50 ГПК (отм.) по отношение на молителя, който към момента на разглеждане на делото имал постоянен и настоящ адрес в[населено място], ж. к. Л., бл. 222, вх. Д, ет. 1, ап. 69, като и че съдът нарушил чл. 25 Закона за правна помощ, относно процедурата по назначаването му на служебен представител, тъй като искането е следвало да се направи до Н. бюро за правна помощ, а не директно до А. колегия в[населено място]. С молбата се иска отмяна на решението само в частта, относно определените издръжки за децата. Ответницата К. А. Д. оспорва основателността на молбата за отмяна. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа молбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед наведеното отменително основание. Молбата е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество молбата за отмяна е неоснователна. В развилото се производство пред районния съд са проведени четири съдебни заседания. От представена справка на О. дирекция "Полиция" - К. молителят е имал постоянен адрес[населено място], ж. к. Възрожденци № 19, вх. Б, ет. 2, ап. 24 и настоящ адрес [населено място], ж. к. О. 2, бл. 260, вх. Б, ет. 1, ап. 24. И от двата адреса призовките са били върнати с отбелязване, че лицето не живее на посочените адреси, като от софийския адрес в призовката се сочи, че лицето е й непознато. Твърдението на молителя, че в този период е имал постоянен и настоящ адрес в ж. к. Л., [населено място], не е доказано по надлежния ред. При тези обстоятелства, в съответствие с изискването на закона, съдът е постановил призоваване на молителя чрез публикация в държавен вестник. Няма допуснато нарушение и при назначаването на служебен представител на молителя в производството по делото. При процесуално представително, решението за предоставяне на правна помощ се взема от органа, който ръководи процесуалните действия, т. е. от съда, а актът за предоставяне на правна помощ се изпраща на съответния адвокатски съвет за определяне на адвокат от Н. регистър за правна помощ. Съдът е процедирал при спазване на чл. 25, ал. 1 и ал. 4 във вр. с чл. 21, т. 3 от Закона за правна помощ. Предвид изложеното, молителят не е установил фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като основание за допускане отмяна на посоченото решение, поради което молбата следва да се остави без уважение, с присъждане на разноски в тежест на молителя, направени от другата страна в размер на 150 лв. за адвокатско възнаграждение. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.