Решение № 4565 от 9.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10869/2020 г.

Решение № 4565 от 9.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10869/2020 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Държавна агенция "Електронно управление" чрез юрк. Р. Г. против Решение № 835 от 07.07.2020 г., постановено по адм. д. № 1551/2019 г. по описа на Административен съд - Бургас. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено с произтичащите от това правни последици. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Касационният жалбоподател, ДА"ЕУ", редовно призован, се представлява от юрк. Г., която поддържа касационната жалба, при евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът, Д. Н. в качеството си на частен съдебен изпълнител рег. № 804 по описа на Камарата на частните съдебни изпълнители с район на действие – Окръжен съд Бургас, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмен отговор на касационната жалба, чрез пълномощника си адв. С. Ц., изразява становище за валидност, допустимост и правилност на постановеното съдебно решение. Моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а решението на АС-Бургас като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, съответно за валидност, допустимост и правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за същата акт, подлежащ на оспорване пред съд и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред АС-Бургас е образувано по жалба на Д. Н. срещу мълчалив отказ на председателя на Държавна агенция "Електронно управление" -гр. София да се произнесе по подадено от него заявление с рег. № ДАЕУ-7372 от 10.06.2019 г. С обжалваното решение Административен съд- Бургас е отменил мълчаливия отказ на председателя на Държавна агенция "Електронно управление" гр. София да се произнесе по заявление с рег. № ДАЕУ-7372 от 10.06.2019 г. подадено от Д. Н., в качеството му на частен съдебен изпълнител с рег. № 804 по описа на Камарата на частните съдебни изпълнители, с район на действие Окръжен съд гр. Бургас и е върнал делото като преписка на административния орган за изрично произнасяне по подаденото от него заявление, в частта относно поискания достъп до данни от Имотния регистър при Агенция по вписванията, като е осъдил ДА "ЕУ" да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 640 лева. За да стигне до този правен резултат, административният съд е установил от фактическа страна, че със заявление с рег. № ДАЕУ-7372 от 10.06.2019 г. до председателя на ДАЕУ Н. е поискал достъп до данни от Имотния регистър при Агенция по вписванията и до регистър МПС при МВР. Въз основа на така подаденото заявление не е налице изрично произнасяне и с жалба вх. № 7183/05.07.2019 г. Н. е оспорил мълчаливия отказ. Първоначално жалбата на Н. с Определение № 2590 от 15.11.2019 г. постановено по адм. д. № 1551/2019 г. по описа на АС-Бургас е оставена без разглеждане, а съдебното производство е прекратено, като е прието, че в случая не е бил формиран мълчалив отказ по подаденото заявление. Определението на АС-Бургас е отменено с Определение № 1703 от 03.02.2020 г. постановено по адм. д. № 14730/2019 г. по описа на ВАС, с което е прието че е налице годен за обжалване административен акт. Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че по така оспореният мълчалив отказ не е предвиден ред в Закона за електронното управление (ЗЕУ) за обжалване на административните актове и отказите за извършване на административна услуга, били те изрични или мълчаливи, поради което приложение намират разпоредбите на АПК. Съдът е установил, че в Общите условия за достъп до данни от регистри на държавната администрация в средата за междурегистров обмен, са уредени общите условия за присъединяване, правата и задълженията на лицата по чл. 1, ал. 1 и 2 от ЗЕУ при ползване на средата за междурегистров обмен в изпълнение на задълженията на ДА"ЕУ" съгласно ЗЕУ и Наредбата за общите изисквания към информационните системи, регистрите и електронните административни услуги. В тази връзка АС-Бургас, с оглед на представените по делото доказателства, е направил извод, че подаване на заявлението си, от ДА "ЕУ" не е спазена процедурата разписана в чл. 17 и чл. 18 от Общите условия за достъп до данни от регистри на държавната администрация в средата за междурегистров обмен и първичните администратори на данни не са уведомени, съответно те не са изразили становище по подаденото заявление. Съдът е заключил, че след като не е спазена процедурата предвидена в Общите условия, то обжалвания мълчалив отказ се явява незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а административната преписка – върната на административния орган за изрично произнасяне единствено по отношение на искания достъп до Имотния регистър, след спазване на процедурата предвидена в чл. 17 и чл. 18 от Общите условия, поради промяна в ЗЕУ (ДВ бр. 94/2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) с която е приета нова ал. 4 на чл. 1 от ЗЕУ, съгласно която този закон не се прилага за Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Държавна агенция "Национална сигурност", Държавна агенция "Разузнаване", Държавна агенция "Технически операции", Служба "Военна информация" и Националната служба за охрана, освен в случаите на предоставяне на административни услуги по електронен път и обмен на електронни документи между административните органи. Поради установената промяна, съдът от първата инстанция е приел, че след като в подаденото заявление е поискан достъп и до регистъра на МПС на МВР, то такъв достъп вече не би могъл да се предостави, поради което и преписката, в тази и? част не следва да се връща на административния орган за изрично произнасяне. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно. Същото е обосновано. При постановяването му съдът не е допуснал сочените от касатора нарушения на материалния закон. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и приложимата материалноправна уредба, въз основа на което е формирал правните си изводи, които се споделят изцяло и от настоящата съдебна инстанция. Правилно административният съд е уважил жалбата на Д. Н. против мълчалив отказ на председателя на Държавна агенция "Електронно управление" гр. София да се произнесе по подадено от него заявление с рег. № ДАЕУ-7372 от 10.06.2019 г. Видно от разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от Общите условия за достъп до данни от регистри на държавната администрация в средата за междурегистров обмен, ДА "ЕУ" уведомява първичния администратор на данните за включен нов потребител в тестова среда или за промяна на достъпа на съществуващ потребител, като в срок от десет работни дни от датата на уведомяване, първичният администратор на данни може да отправи обоснован писмен отказ по отношение на предоставяне на достъп на съответния потребител, с изключение на предоставяне на достъп до публични регистри(съгл. ал. 4 от с. р.), а непроизнасянето в срока по ал. 4 се счита за мълчаливо съгласие и положително становище на ПАД за даване на достъп до съответния регистър (ал. 5 от с. р.). На следващо място, от разпоредбата на чл. 18, ал. 1 от ОУ, след постъпване на заявлението, комисия, назначена от председателя на ДАЕУ, съставя протокол с приетите решения за предоставяне на реален достъп до средата, при липса на обоснован отказ по чл. 17, ал. 4, за което уведомява заявителя, като протоколът се предоставя на председателя на ДАЕУ за одобрение (ал. 2). При протокол с предложение за удовлетворяване на искането на заявителя и одобрението му за предоставяне на достъп, се издава заповед от председателя на ДАЕУ за осигуряване или промяна на достъп до продукционната среда (ал. 3), а при протокол с предложение за отказ за предоставяне на достъп се уведомява заявителя за взетото решение на посочения в заявлението електронен адрес, както и се прекратява достъпа на заявителя до тестовата среда (ал. 5). От анализът на посочените разпоредби се установява, че правомощията на административния орган да включи нов потребител в тестова среда, съответно да откаже или да промени достъпа на съществуващ потребител, е ограничено от решението на първичния администратор на данни. Видно от доказателствата по делото се установява, че по заявлението от 10.06.2019 г. не е налице сезиране на първичните администратори на данни, като същите не са уведомени за него. Ирелевантни са в случая представените пред първостепенния съд писма с изх. № 13-00-336 от 17-12.09.2018 г. на изпълнителния директор на Агенция по вписванията и с рег. № 529000-4214 от 20.08.2018 г. на директора на дирекция "Комуникационни и информационни системи" при МВР, с които е отказан безплатен достъп, тъй като те не са във връзка с процесното заявление, а са издадени в друго предходно административно производство, както правилно е приел и АС-Бургас. На следващо място, правилно и обосновано съдът е приел, че след като не е спазена процедурата, предвидена в ОУ, то обжалваният мълчалив отказ се явява незаконосъобразен и правилно е отменил същия, като е върнал административната преписка на административния орган за изрично произнасяне в частта по отношение на искания достъп до Имотния регистър, след спазване на процедурата предвидена в чл. 17 и чл. 18 от Общите условия. За пълнота на изложението, настоящия състав на ВАС счита, че съдът правилно е съобразил и законодателната промяна в ЗЕУ (ДВ бр. 94/2019 г., в сила от 29.11.2019 г.) и приемането на новата ал. 4 на чл. 1 от закона, според която Министерството на вътрешните работи е изключено от приложното му поле и в тази връзка правилно е преценил, че на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, административната преписка следва да бъде върната на административния орган за изрично произнасяне единствено по отношение на искания достъп до Имотния регистър, след спазване на процедурата, предвидена в чл. 17 и чл. 18 от Общите условия. В заключение, настоящата инстанция счита, че след като е отменил мълчаливия отказ на председателя на ДА "ЕУ" да се произнесе по заявление с рег. № ДАЕУ-7372 от 10.06.2019 г. на частен съдебен изпълнител Д. Н., с искане за предоставяне на достъп до данните от посочени регистри в средата за междурегистров обмен и е върнал делото като преписка на административния орган за изрично произнасяне по подаденото заявление, в частта относно поискания достъп до данни от Имотния регистър при Агенция по вписванията, съдът е постановил правилно решение. С оглед гореизложеното касационната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид този изход на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски пред настоящата инстанция от страна на ответника, същото е основателно, но следва да бъде уважено, тъй като пред настоящата инстанция не е представен списък на разноските по чл. 80 ГПК. Страната, която претендира присъждане на разноски е длъжна да представи на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. С оглед на тази норма, както жалбоподателят, така и ответникът дължат изпълнение на разпоредбата, тъй като в противен случай се нарушава принципа на равенство на страните в процеса. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение