Решение № 175 от 6.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1092/2011 г.

ВКСII наказателно отделение06.04.2011 г.докладчик Татяна Кънчева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 415/19.11.2010 г. на Софийския апелативен съд, постановено по внохд № 437/2010 г.

Мотиви

Решение № 175 от 6.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1092/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Я. Ц. Я. срещу решение № 415/19.11.2010 г. по внохд № 437/10 г. на Софийския апелативен съд с оплаквания, относими към всички касационни основания. По същество се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание, подсъдимият и неговата защита не поддържат оплакването за явна несправедливост на наказанието. Акцентират върху допуснати нарушения на процесуалните правила, довели до неизясняване на фактическата обстановка и неправилно осъждане на Я.. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура и повереникът на частните обвинители изразяват становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК установи следното: Софийският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 12/26.03.2010 г. по нохд № 386/09 г. на Софийския окръжен съд, с която подсъдимият Я. е признат за виновен в това, че на 30.01.2008 г., при управление на л. а. "Т. Корола" нарушил правилото за движение по чл. 20, ал. 2 изр. 2 от ЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на И. Г. Н., поради което и на основание чл. 343, ал. 1 б. "в" от НК е осъден на две години лишаване от свобода и по чл. 343г от НК - на две години лишаване от право да управлява МПС. На осн. чл. 66 от НК изтърпяването на наказанието лишаване от свобода е отложено за срок от четири години. Оплакването по касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК е мотивирано с довода за неизясняване на механизма на транспортното произшествие. Твърди се, съдът не е допуснал изслушване на допълнителна експертиза, която да съобрази отговорите си за момента на възникване на опасността на пътя и с обстоятелството, че навлизащият на платното кон се е движел на галоп, т. е с 36 км. ч. и е влязъл в снопа светлина пред фронта на автомобила. Така съдът не е изпълнил задълженията си по разкриване на обективната истина и е нарушил правото на защита на подсъдимия. Върховният касационен съд намира оплакването за неоснователно. Софийският апелативен съд не е подходил формално към процесуалните си задължения на втора инстанция по фактите. Извършена е цялостна проверка на присъдата, като са обсъдени всички събрани по делото доказателства. Назначена е и допълнителна комплексна експертиза, въз основа на чието заключение са доизяснени обстоятелствата, значими за правилното решаване на делото. Обективният и всестранен анализ на доказателствата безспорно сочи на извод, че подсъдимият е имал обективна възможност да възприеме навлизащото на платното животно от разстояние от 65-70 метра напред и 5 метра вдясно пред автомобила. Софийският апелативен съд с основание е посочил, че всички данни за скоростта на движение на автомобила, употребата на къси светлини, посоката и начина на движение на първия кон на пътното платно, дори обстоятелството, че на платното е имало два коня, са приети въз основа на съобщеното от Я. на досъдебното производство и то в разпита му като свидетел, тъй като след повдигане на обвинението, той се е ползвал от процесуалното си право да не дава обяснения. Всички отговори на вещите лица от автотехническите експертизи се базират на данните от това свидетелстване /доколкото единственият свидетел, М. Т., не е наблюдавал пътната обстановка непосредствено преди катастрофата/, поради което изследваните варианти и отговорите за предотвратимостта на удара се базират на най-благоприятните за подсъдимия параметри. По делото не са налице гласни доказателства в подкрепа на твърдението на защитата, че конят е навлязъл на платното не пред автомобила, а вътре в светлинния сноп от късите светлини, поради което липсва основание за експертен отговор за предотвратимост на удара при наличие на такова движение на животното. Що се отнася до оплакването, че не е съобразена скоростта на движение на коня от 36 км. ч., то същото е неоснователно, защото отговор се съдържа в устните разяснения на експертите пред апелативния съд. Софийският апелативен съд е отхвърлил искането за назначаване на допълнителна експертиза, мотивирайки се с обективната липса на годен доказателствен материал за изготвяне на експертното заключение в поисканата насока, поради което не е ограничил правото на защита на подсъдимия. Решението съдържа отговор на всички направени от защитата възражения, както изисква разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК. Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. Върховният касационен съд споделя изцяло правните съображения на контролираната инстанция и счита, че материалният закон е приложен правилно. Подсъдимият не е изпълнил нормативното задължение по чл. 20, ал. 2 от ЗДП, вменяващо му да намали скоростта или да спре във всички случаи, когато възникне опасност за движението. Липсата на спирачни следи сочи без всякакво съмнение, а това не се оспорва и от касатора, че той не е направил опит за спиране, а с цел да избегне опасността е отклонил автомобила наляво. Поначало деецът има право да предприеме спасителна маневра, но само когато опасността, създадена от неправомерно поведение на друг участник в движението не може да бъде предотвратена по друг начин. При установените факти по делото, че Я. е имал обективна възможност да възприеме галопиращия кон пред фронта на автомобила от разстояние, даващо възможност за избягване на удара чрез намаляване на скоростта, то предприетата маневра не само е била неправомерна и ненужна, но се е оказала и фатална. Неудачно избраната маневра- по посока, където пътят е значително по-слабо осветен и поради това пътната обстановка е непредвидима- е довела не до предотвратяване, а до причиняване на вредните последици. Поради това съдът законосъобразно е квалифицирал деянието като престъпление по чл. 343, ал. 1 б. В от НК. Липсва основание за оправдаване на подсъдимия. При тези съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Цитирани разпоредби

1