Решение № 12959 от 16.12.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8620/2021 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл.АПК. Образувано е по касационна жалба на Ц. Клатикрушев, от гр.София, чрез пълномощника му - адв.Н. Нейчев, против решение 3501 от 28.05.2021г. постановено по адм.дело 7771/2020г. на Административен съд София-град, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл.209, т.3 АПК. Ответникът: началника на Службата по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - София, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът: Район "Панчарево", Столична община, представляван от кмета на района, редовно призован, не се представлява. От същия, чрез процесдуален представител - гл.юрисконсулт Димитрова, е постъпило становище, с което оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответниците: Р. Шарланджиева, М. Маринова, Г. Маринова и Т. Йонкова, редовно призовани, не се явяват и не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Пред АССГ, СО, р-н "Панчарево", представляван от кмета на района, е оспорил Заповед 18-5448/19.06.2020г. на началника на СГКК - София, с която е отказано изменението в КККР на с.Герман, община Столична, състоящо се в коригиране границите на поземлени имоти /ПИ/, с идентификатори 14831.6504.586 и 14831.6504.236 и заснемането им с нови идентификатори 14831.6504.614 и 14831.6504.611, в съответствие с границите на УПИ XIX, кв.2 по плана на в.з."Враня-Герман", одобрен със заповед3511/19.12.1964г. Отказът е на основание чл.54, ал.2 ЗКИР, поради наличието на спор за материално право между заявителя на изменението - СО, р-н "Панчарево", като собственик на ПИ с идентификатор накрая 236 и Ц. Клатикрушев, като съсобственик на ПИ с идентификатор накрая 586, съгласно записването в КР. Съдът, след като е обсъдил доказателствата по делото, е приел, че отказът е издаден от компетентен орган и при спазване на формата, но при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на основни принципи в в административния процес по чл.7 и чл.8 АПК, а именно принципите на истинност и на служебното начало, които обуславят незаконосъобразността му. Според съдът, органът не е събрал относими доказателства и не е установил: налице ли е непълнота или грешка, по смисъла на чл.51, ал.1, т.2 ЗКИР, като основание за изменението на КККР спрямо ПИ с идентификатори накрая 236 и 586; по кой от критериите по чл.14, ал.1 от наредба 3/2005г. за създаването, поддържането и изменението на КККР /отм./ са били нанесени границите на тези имоти и те съответстват ли на документите за собственост и на критерия, който е използван; къде минават границите на имот с пл.21 по КП от 1964г., за който по РП от същата година са отредени УПИ XXI, XVII и XVIII кв.2 по плана на в.з."Враня-Герман". Освен това е приел за необоснован извода в оспорения акт, че дворищно регулационния план /ДРП/ от 1964 г. не е бил приложен, поради неуредени сметки по регулация. Посочил е, че към 1964г. е действал ЗПИНМ /отм./ и че съгласно чл.39, ал.3 от него собствеността върху придадени по ДРП недвижими имоти към парцели на други лица се счита за настъпила по силата на самия закон, т.е ДРП от 1964 г. е имал непосредствено отчуждително действие, поради което не е било необходимо уреждане на сметки по регулация. С тези мотиви съдът е отменил оспорения отказ и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Оспорената заповед е издадена на основание чл.54, ал.2 ЗКИР, т.е поради наличието на спор за материално право в производството по изменение на КККР, на основание непълнота или грешка по чл.51, ал.1, т.2 ЗКИР. По делото е установено, че имотната граница между двата спорни имота с идентификатори накрая 236 и 586, по действащата КККР на в.з."Враня-Герман", в сила от 2011г., изменена 2014г., не съвпада с регулационната такава между УПИ XIX -236 и УПИ XVIII-586 / бивш пл.21/ по плана на с.Герман от 1964г., който действа и в момента. Според заявителя - ответник, в лицето на СО, р-н "Панчарево", този план е приложен, поради което регулационната линия между двата имота следва да бъде заснета като имотна граница, а според касатора този план не е приложен, поради което няма основание за процесното изменение, с което се отнемат близо 230 кв.м. от неговия имот и се включват в площта на общински имот 236. При установеното несъответствие на заснетата кадастрална /имотна/ граница между двата имота по КК от 2011г. спрямо регулационната такава от предходен план, както е в случая с РП от 1964г., е налице основанието по чл.51, ал.1, т.2 ЗКИР, т.е непълнота или грешка за изменение на картата. В тази хипотеза не е необходимо, както неправилно е прието от съда, да се изследва по кой от критериите на чл.14, ал.1 от наредба 3/2005г. /отм./ е заснета имотната граница между двата имота през 2011г., тъй като е ясно, че не е по действащия РП от 1964г. Преценката за приложимостта на тези критерии е спрямо административния акт по одобряване на КККР от 2011г., но не и към процесния акт, касаещ изменението й. Налице са и доказателства къде минава имотната граница по имот пл.21 по кадастралния и регулационен план от 1964г., видно от скици - извадка от този план на стр.34, 35, 39, 40. Към административната преписка /стр.58/ е приложена и скица-копие от неодобрен КП от 1991г. на имот с пл.234, собственост на касатора, който е идентичен на имот 586 от КККР от 2011г., по който имотната граница между двата имота, съвпада с регулационната от 1964г. Несъобразяването с тази граница от правоспособните лица по кадастъра през 2011г., означава, че е налице непълнота или грешка при изработване на КК, даващо основание да се иска изменението й, по реда на чл.51, ал.1, т.2 ЗКИР. Като е приел обратното, съдът е постановил неправилно решение. Решението е неправилно и с оглед направените изводи по същество относно наличието на приложена регулация по плана от 1964г., който въпрос е относим към съществуването на вещно право на собственост върху придаваемите по регулация 228 кв.м. от имот 586 /бивш имот пл.21/, към имот 236, собственост на СО, р-н "Панчарево". По този въпрос съдът не е имал компетентност да правораздава, тъй като касае решаването на спор за собственост между касатора и СО, р-н "Панчарево", който е от компетентността на общия граждански съд. Всъщност по този въпрос, повдигнат във възражението на касатора и поддържано в процеса пред първата инстанция, органът правилно е установил, че е налице спор за материално право, който не може да бъде разрешен от него, а само от общия граждански съд. Този извод е в съответствие със законовата норма на чл.54, ал.2, изр.първо ЗКИР, съгласно която, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Едва влязлото в сила съдебно решение по този спор, придружено от скица-проект, е основание за изменение на КК по реда на чл.53а, т.1 ЗКИР. Предвид изложеното обжалваното решение като неправилно, следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, по същество, с което жалбата на СО, р-н "Панчарево", против постановения отказ за изменение на КККР по отношение границата между имоти 236 и 586, бъде отхвърлена, като неоснователна. При този резултат на касатора следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 1070 лева, от които:500 лева заплатен адвокатски хонорар за първата инстанция, видно от договора за правна защита и съдействие /л.169/, 70 лева заплатена д.такса за обжалване на решението и 500 лева заплатен адвокатски хонорар за касационната инстанция, стр.30. Води от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.второ и чл.222, ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение