Решение № 15270 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7229/2019 г.

Решение № 15270 от 12.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7229/2019 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Би Джи Енджиниър" ЕООД, представено от адв. И. Димитров, срещу решение № 2826/24.04.2019 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 397 по описа за 2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-22000117000747-091-001/14.09.2017 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – София. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението заради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Към тези нарушения отнася възпроизвеждането в съдебния акт на части от РА и от решението на ДДОДОП, включването в съдържанието му на съждение за принципи на правото на приспадане на данъчен кредит без да са обсъдени доказателства и установени в хода на производството факти. Предлага интерпретация на фактите, в която акцентът е на релевантните според него за характера на основната му дейност; концентрацията на доставчиците и на клиентите му в ревизирания период до един субект с очертана стокова верига, при което липсата на корекция на декларирани последващи вътреобщностни доставки на стоки с транспорт за сметка на получателя се сочи като аргумент за получаването на стоките предмет на ВОД по отречените от органите по приходите доставки. Омаловажава оспорването на приемо-предавателните протоколи за предаване но стоките от доставчика с довод, че механизмът на доставката включва транспорт с превозни средства на трето лице, при което с натоварването на стоката е преминало върху него правото да се разпорежда фактически с нея като собственик и едновременно е прехвърлено това право на получателя по ВОД без да е нужно приемане на вещите на склад. Отрича значението на поведението на доставчика за правото му на приспадане, както и на произхода на стоката за възникването на същото право. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноски за касационната съдебна инстанция. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АССГ ревизионен акт е извършена корекция на декларирания от "Би Джи Енджиниър" ЕООД резултат по ЗДДС за данъчен период м. 11. 2016 г. от данък за възстановяване в размер 42 643. 79 лева на данък за възстановяване в размер 11. 25 лева. Основание за корекцията е отказът да се признае правото на приспадане на данъчен кредит в размер 42 632. 54 лева, упражнено в този данъчен период. Отреченото данъчно предимство е по 26 бр. фактури, издадени от "Елрос 16" ЕООД с предмет на доставките различни видове стоки – циркулационна помпа, черни тръби, черни колена, поцинковани тръби, плоски фланци, поцинковани колена. Отказът е основан на разпоредбите на чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Според органите по приходите РЛ нито е придобило стоките, нито се е разпоредило впоследствие с тях чрез ВОД към гръцкото дружество Ергоперивалон Филипидис Филипос. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу РА. Съдебният акт възсъздава констатациите от юрисдикционния акт на ДДОДОП /на стр. 2 и до петия абзац на стр. 3 – буквално/. След това мотивите на решението възпроизвеждат заключението на ССЕ. Следват обобщения за съответствието на РА с изискванията за форма, за компетентността на издателите му и за съответствието му с материалния закон. Познавателната дейност на съда по преценка на доказателствените средства включва изначалното възприемането на фактическата обстановка като безспорна /стр. 5, абзац 3, изр. 1/, последвано от определяне като основно спорен между страните на въпроса "... за реалността на стоките и услугите по процесните фактури. " /предмет на доставките от "Елрос 16" ЕООД са само стоки/. Разяснено е защо осъществяването на доставката е елемент от пораждащия правото на приспадане на данъчен кредит фактически състав. Към процесуалните тежести на жалбоподателя е отнесено установяването на този правно релевантен факт и е отречено доказването да е сторено с представените частни документи – фактури, фискални бонове и протоколи; с правилното счетоводно отразяване на фактурите. Прието е, че фактурите са непълни. Прехвърлянето на собствеността върху стоките е извършено само документално и фактурите са издадени без основание. Решаващият извод е, че правото на приспадане е отказано законосъобразно с РА. Оспореният съдебен акт е неправилен. Решението на АССГ не съдържа преценка на доказателствата, констатации по фактите и правни изводи по спора за съществуването на установените с РА публични задължения. Не е даден отговор на нито един от доводите в първоинстанционната жалба. Преценката на доказателствата предполага обсъждане на доказателствените средства за определяне на доказателствената им стойност. В резултат на тази оценъчна дейност съдът следва да определи кои факти приема за доказани, т. е да извърши фактически констатации. Отнасяйки тези констатации към хипотезата на съответната материалноправна норма да формира правни изводи относно съществуването на спорното право/задължение - вж. чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Не представлява оценка на доказателствените източници възпроизвеждането на юрисдикционния акт на директора на Дирекция ОДОП и на заключението на ССЕ. Обратно на декларираното от съда писмените доказателствени източници не са обсъдени, не е преценена доказателствената им стойност и не е заявено от съда кои факти приема за установени. Съдът така и не се е произнесъл по резултата от проверката във връзка с откритото в о. с. з. на 19.02.2018 г. производство по оспорване от ответника на автентичността на приемо-предавателните протоколи. Смесил е предмета и обсега на доказване, като веднъж е определил като безспорна фактическата обстановка, а след това е посочил спорен факт. Това опорочава и правораздавателната дейност за привързване на правни последици към установените факти - чл. 235, ал. 2 от ГПК. Средството за преодоляване на възприетите опущения на първостепенния съд е отмяната на постановеното от него решение /чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК/ и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. В контекста на горните разяснения новото първоинстанционно производство следва да започне от стадия на съдебното дирене, за да се даде възможност на страните да съобразят процесуалното си поведение с правилата на доказателствената тежест /която да се разясни надлежно при съобразяване на правилото на чл. 170, ал. 1 от АПК и чл. 154, ал. 1 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/ и с очакванията към съдържанието на заключителния съдебен акт по чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК. Дължимо е определяне на предмета на доказване и на обсега на доказване, като се отграничат спорните от безспорните правно и доказателственорелевантни факти /арг. чл. 153 ГПК/. Съдът следва да довърши дейността по проверка на оспорените приемо-предавателни протоколи, като заяви дали приема оспорването за недоказано или оспорените документи за неистински. Първостепенният съд следва да се произнесе и по въпроса за разноските за водене на делото във ВАС в съответствие с правилото на чл. 226, ал. 3 АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение