Решение № 6851 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9988/2018 г.
ВАСII отделение08.05.2019 г.докладчик Емилия Кабурова
Диспозитив
ОБЕЗИЛВА решение № 1407 от 02.07.2018 г. постановено по адм. дело № 2062/2017 г. на Административен съд - В., трети състав, по отношение участието на Г. Я., като страна по делото, като прекратява производството спрямо нея. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1407 от 02.07.2018 г. постановено по адм. дело № 2062/2017 г. на Административен съд - В., трети състав, в останалата част. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 6851 от 8.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9988/2018 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. М., от [населено място], чрез пълномощника му - адв. Горанов, против решение № 1407 от 02.07.2018 г. по адм. дело № 2062/2017 г. на Административен съд - В., с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът: зам. кмета на община В., редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът: Г. Я., редовно призована, не се явява. От същата, чрез процесуалния й представител - адв. Димова, е постъпило становище, с което оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на С. М., против Заповед № 1795/20.06.2017 г. на зам. кмета на община В., с която на основание чл. 225а, ал. 1, вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено на същия, да премахне незаконен строеж: "Покривна конструкция" на жилищна сграда, находяща се в ПИ 10135.5502.266, УПИ IX-334, кв. "А.", кв. 139 по плана на 27 м. район, гр. В.. От анализа на доказателствата е установено от съда, че към момента на придобиване на собствеността от С. М. през 2016 г. върху част от жилищната сграда, построена в гореописания имот, същата не е имала покрив. Покривът е премахнат в изпълнение на предходно издадена и влязла в сила заповед №РД-14--287/19.06.2007 г. на зам. началника на ДНСК срещу Г. Я., за премахване на извършен от нея незаконен строеж "надстройка-тавански етаж" в същата жилищна сграда. Премахването е установено с протокол на ДНСК от 29.03.2011 г. Прието е, въз основа на заключение на СТЕ, че изграденият от Михайлов покрив, след придобиването на собствеността, представлява нов строеж, тъй като не съответства на одобрения за сградата от 1968 г. инвестиционен проект, в частта на покрива. За изграждането му липсват строителни книжа, каквито се изискват на основание чл. 148 ЗУТ. Поради това е прието от съда, че строежът е незаконен и законосъобразно е разпоредено премахването му. Обжалваното решение спрямо С. М. е правилно. Същото е недопустимо по отношение заинтересованата страна Г. Я., тъй като макар и съсобственик на имота, тя не е адресат на заповедта, поради което и няма качеството на заинтересована страна по обжалването й. Като недопустимо в тази част, обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а производството прекратено по отношение на нея. В останалата част обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При установеност на релевантните за спора факти, съдът е приложил правилно закона. По делото е установено, че разпореденият за премахване обект: "Покривна конструкция" е строеж, по смисъла на § 5, т. 38 от ДР ЗУТ, за който няма издадени строителни книжа - одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, каквито се изискват по чл. 137, ал. 3 и чл. 148 ЗУТ. При липсата им същият попада в хипотезата на незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Премахването му може да бъде преодоляно при положение, че строежът е търпим, по някой от уредените за това случаи на § 16, ал. 1-3 ПР ЗУТ или § 127, ал. 1 ПЗР на ЗИДЗУТ. От данните по делото обаче е установено, че касаторът е закупил ид. ч. от дворното място и целият първи етаж от жилищната сграда /чийто покрив е предмет на премахване/ в ПИ 10135.5502.266, на 07.09.2016 г. с нот. акт № 117/2016 г. на СВ-В., като строителството на покрива е започнало след тази дата. За строеж извършен през 2016 г. режимът на търпимост, съгласно цитираните разпоредби от ЗУТ, е неприложим. Опровергано е твърдението на касатора, че покривната конструкция възстановява положението на покрива по първоначално одобрения проект на жилищната сграда от 1968 г., установено от заключението на СТЕ. Неоснователно се поддържа, че оспорената заповед е без мотиви. Заповедта съдържа фактически основания, съответстващи и на правните такива, установено от съда. Неоснователни са и оплакванията срещу съставения КА № 1/01.06.2017 г. от дл. лица при община-В.. Касаторът не е ангажирал доказателства оборващи официалната доказателствена сила на този документ. Неоснователно се сочи още, че заповедта е издадена от некомпетентен административен орган. Видно от Заповед № 4793/2015 г. на кмета на община-В. /стр. 12/, процесната заповед е издадена от зам. кмета при делегиране на правомощия по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ от кмета на община-В., която делегация почива на закона - § 1, ал. 3 ДР ЗУТ и чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да се остави в сила. При този резултат разноски на касатора не се дължат. Като недължим участник в процеса, такива разноски не се дължат и на ответника Г. Я.. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение