Решение № 14134 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1450/2019 г.

Решение № 14134 от 22.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1450/2019 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Разград, против Решение № 5/18.01.2019 г., постановено по административно дело № 208/2018 г. по описа на Административен съд – Разград, с което е отменена негова Заповед № 1166/21.09.2018 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при спазване указанията на съда. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се иска неговата отмяна, ведно с последиците от това. Развиват се съображения за неправилно приложение и тълкуване на разпоредбите на чл. 3, ал. 5 и чл. 3в, ал. 1 ЗСПЗЗ от страна на съда, като се твърди, че адресатът на оспорения отказ не е отговарял на същите, респективно не е имал право да придобие право на собственост върху земеделска земя. Ответната страна – И. Христов посредством писмен отговор, подаден чрез адвокат М. Маринов оспорва касационната жалба, с молба да бъде оставена без уважение по съображения, които са в подкрепа на съдебното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага съдебното решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспорената заповед, Кметът на Община Разград е отказал да изпълни Решение № 829 на Общински съвет – Разград по Протокол № 59/26.05.2015 г., с което е решено да се извърши продажба на имот – частна общинска собственост, с площ от 1005,00 кв.м., земеделска земя – лозе, находяща се в м. "Данковски път", на собственика на законно построена вилна сграда И. Христов, на пазарна цена 1357 лева, като на кмета на общината е възложено да издаде заповед и сключи договор за продажба на имота. Като мотив за постановения отказ е посочено обстоятелството, че И. Христов е освободен от [гражданство]и към момента на постановяване на решението на общинския съвет е [гражданство], което било пречка лицето да придобие право на собственост върху земеделска земя съгласно разпоредбата на чл. 3в, ал. 1 ЗСПЗЗ. В мотивите на заповедта е посочено още, че решението на общинския съвет, като постановено в нарушение на тази норма било нищожно, поради което не пораждало съответните правни последици, сред които и задължението за неговото изпълнение от страна на кмета. Съдът е отменил заповедта и е постановил връщане на преписката за ново произнасяне от компетентния орган, след като е развил мотиви за неговата незаконосъобразност, които се споделят от настоящата инстанция. Правилно е приел, че извън правомощията на кмета на общината е да преценява валидността и законосъобразността на решенията на общинския съвет, които е длъжен да изпълнява съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 1, т. 7 ЗМСМА. В конкретния случай това решение не е било оспорено по съответния ред или върнато за ново обсъждане, поради което е влязло в законна сила и е подлежало на изпълнение. Освен това, обосновани са съжденията на съда относно приложението на относимите норми от ЗСПЗЗ. Обстоятелството, че И. Христов е бил освободен от [гражданство], не го лишава автоматично от отреченото със заповедта право, както погрешно е приел органа. Административният орган не е установил дали лицето е пребивавало или е било установено в Република България повече от 5 години, което е условието, разписано в чл. 3в, ал. 1 ЗСПЗЗ за да може да придобие право на собственост върху земеделска земя. Правилно, съдът е приел, че като не е изяснил релевантните за случая факти и обстоятелства, административният орган съществено е нарушил изискванията на чл. 35 и чл. 36 АПК, което обуславя незаконосъобразност на процесната заповед. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено при правилно приложение на материалния закон, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,