Решение № 5501 от 21.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3850/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на В. И. М., [населено място], община Петрич, [улица], чрез адв. Стойкова, срещу Решение № 305 от 28.01.2026 г. на Административен съд (АС) - Благоевград, постановено по адм. д. № 1478/2025 г., с което е отхвърлено оспорването срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01/06/3/0/07734/3/01/04/01 г. (изх. № 07-014-6500/397 от 25.06.2025 г.), издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие" (ДФЗ) – Благоевград, с който е отказано пълно изплащане на финансовата помощ общо в размер на 9 779 лв., представляваща второ плащане по Договор BG06RDNP001-6.012-1462-С01 от 03.01.2023 г. и в тежест на касатора е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., представляващо първо плащане по договора. С доводи за наличието на трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК се претендира отмяна на първоинстанционното решение, постановяване на друго такова по съществото на спора, с което да бъде отменен АУПДВ и присъждане на адвокатско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касационната жалба, директорът на Областна дирекция на ДФЗ - Благоевград, чрез юрк. Христова, в писмено становище оспорва основателността й, иска оставяне в сила на решението, присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а при условията на евентуалност възразява за прекомерност на заплатеното на адвокат Стойкова. Прокурорът от ВКП дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Пред АС Благоевград е оспорен цитираният АУПДВ, с който е отказано пълно изплащане на финансовата помощ общо в размер на 9 779 лв., представляваща второ плащане по Договор BG06RDNP001-6.012-1462-С01 от 03.01.2023 г., в тежест на касатора е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 19 558 лв., представляващо първо плащане по договора, получено на 31.01.2023 г. и договорът е прекратен. Според фактическите установявания на първостепенния съд на 03.01.2023 г. между ДФЗ и В. И. М. е сключен Административен договор № BG06RDNP001-6.012-1462-С01, по силата на който фондът предоставя на оспорващата безвъзмездна финансова помощ (БФП) по подмярка 6.3 “Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 “Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020 г. за изпълнението на одобрен проект № BG06RDNP001-6.012-1464 в размер от 29 337 лв. БФП се предоставя на два етапа – първо плащане в размер на 19 558 лв. (10 000 евро) в срок до два месеца от датата на сключване на договора, и второ плащане в размер на 9 779 лв. (5 000 евро) в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектованото с всички изискуеми документи съгласно раздел IV от Условия за изпълнение искане за второ плащане от бенефициера в случай на одобрение на помощта след извършени проверки, включително на място, относно точното изпълнение на бизнес плана и анализ за установяване на съответствието между фактическото състояние и одобрения бизнес план съгласно чл. 8, ал. 5 от договора и изпълнение на всички изисквания и поети ангажименти по него и условията за изпълнение. В приложение № 2 към договора е заложено закупуване на ДМА - помпа за поливане и електропастир. В рамките на проверка на място в стопанството на М. (04 – 05.09.2024 г.) е констатирана моторна пръскачка „Stihl SR-450“ вместо описаната в представените към искането за второ плащане документи моторна помпа за поливане със същата марка и модел, както и електропастир с № 33228553, чиито компоненти се намирали във фабричните си опаковки. Към искането за второ плащане е приложена фактура № 1003/01.04.2023 г., издадена от „Калчо“ ЕООД, с получател М. за моторна помпа Sanci SCWP 80 E, но наредител по платежното нареждане към нея е Б. К., собственик на „Калчо“ ЕООД, закупил моторната помпа от собствената сметка, който е и бенефициер по друг договор за предоставяне на БФП. Фактическото основание за издаване на утежняващия административен акт е липсата на доказателства за закупуването на заложената в проекта водна помпа от бенефициера и за неизползването на закупения като част от инвестицията електропастир. Първостепенният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и съдържание, без да са допуснати нарушения на процесуалните правила. Анализирал е показанията на св. Х. Д. (извършил проверката на място) заедно с изготвения снимковия материал от същата, на св. М., пълномощник на касаторката, присъствал при проверката, и е мотивирал неизпълнение на административния договор в частта за доказване на всяко финансирано по договора плащане на актив като част от инвестицията от банковата сметка на бенефициера. АС Благоевград заключава, че е налице нарушение на чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 6 от административния договор във вр. с т. 32.2, т. 32.7, т. 32.9 и т. 32.20, буква „о“ от Раздел II от Условията за изпълнение във вр. с чл. 44, т. 6 от Наредба № 10/10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6.3 “Стартова помощ за развитието на малки стопанства“ от мярка 6 “Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020 г. (Наредба № 10/10.06.2016 г.) като основание за отказ от второ плащане и установяване на задължение за възстановяване на полученото първо плащане. Решението е постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол, мотивите му са със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 от АПК, изложени са подробни и последователни фактически установявания и правни изводи. Правилен е изводът на АС Благоевград, че при действието на пункт III от Заповед № 03-РД/1973 от 08.05.2024 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, оспореният АУПДВ е издаден от административен орган с материална и териториална компетентност съгласно чл. 20а, ал. 6 във връзка с ал. 5 от ЗПЗП. Спазени са изискванията за форма и съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК, а при издаването му не са допуснати нарушения на процесуални норми, носещи белега същественост. Източник на вземането е неизпълнението от ползвателя на помощта по подмярка 6.3 „Стартова помощ за развитието на малки стопанства" от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР 2014 - 2020 г. на задължението му по чл. 9, ал. 1, т. 2 и т. 6 от договора и т. 32.2, т. 32.7, т. 32.9 и т. 32.20, буква „о“ от Раздел II от Условията за изпълнение и по чл. 37, ал. 1, т. 2, т. 3 и т.6 от Наредба № 10/10.06.2016 г. По силата на чл. 44, т. 6 от наредбата неизпълнението от ползвателя на което и да е задължение по същата или по договора е правопораждащ юридически факт за правомощието на РА да изиска връщане на всички получени суми по договора за предоставяне на финансовата помощ. Съгласно чл. 170, ал. 2 АПК за ползвателя на помощта е обвързаността да установи с убедителността на пълното доказване осъществяването на предпоставките за извършване на второто плащане - коректното изпълнение на бизнес плана. Касационният довод, че материалният актив - моторна помпа е закупена със средства на М., както и че електропастирът е използван в стопанството й, се опровергава от съдържанието на доклада от проверката на място в стопанството на бенефициера, от показанията на присъствалия при контролните действия и фотографирането на материалните активи св. М. и от съдържанието на платежно нареждане към фактура № 1003/01.04.2023 г., издадена от „Калчо“ ЕООД. Вместо моторна помпа в стопанството на касаторката е била налична моторна пръскачка, както и детайли на електропастир в транспортни/фабрични опаковки. Като официален свидетелстващ документ контролният лист се ползва с доказателствената сила по чл. 179, ал. 1 ГПК. АС Благоевград с право е съобразил, че разписката от 23.08.2023 г. за предадена сума от М. на Б. К. за закупуване на моторна помпа не доказва истинността на удостоверените в нея факти, а единствено, че изявлението изхожда от подписалото го лице - чл. 180 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Името на наредителя по платежното нареждане към фактура № 1003/01.04.2023 г., както и обстоятелството, че Б. К., собственик на „Калчо“ ЕООД, е платил моторната помпа от банковата си сметка обосновано са ценени от първостепенния съд като опровергаващи тезата, че средствата за закупуването й са предоставени от касаторката. Моторна помпа в нейното стопанство не е констатирана. Изложеното обуславя правилност на извода, че ползвателят на помощта не е закупил помпа за поливане и електропастир в срока по договора за предоставяне на БФП – неизпълнение на задължението по чл. 9 ал. 1, т. 2 и т. 6 от договора във връзка с т. 32.2, т. 32.7, т. 32.9 и т. 32.20, буква „о“ Раздел 2 от Условията за изпълнение по процедура чрез подбор № BG06RDNP001-6.012 във вр. с чл. 44, т. 6 от Наредба № 10/10.06.2016 г. По изложените съображения касационният съдебен състав приема, че решението на АС Благоевград не е засегнато от наведените в касационната жалба отменителни основания и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане на ответника по касация се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. Мотивиран от изложеното и на основание на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,