Решение № 11017 от 12.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3494/2020 г.

Решение № 11017 от 12.08.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3494/2020 г., V о., докладчик председателят Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Кооперация "Агрокомерс-98" (Кооперацията), със седалище и адрес на управление гр. Хисаря, представлявана от председателя А. Куковски, чрез пълномощника адв. Й. Дамбулев, против решение № 2664 от 16.12.2019 г., постановено по адм. дело № 1349/2019 г. на Административен съд (АС) – Пловдив, 15 състав, с което е отхвърлена жалбата на Кооперацията против Уведомително писмо (УП) с изх. № 01-6400/43 от 12.03.2019 г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007 – 2013 г. за кампания 2016 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост на изводите на съда, допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът неправилно е отхвърлил възражението за приложимост на разпоредбата на чл. 64, § 2, б. "г" от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (Регламент № 1306/2013 г.), тъй като в случая неспазването на изискванията на Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. (Наредба № 11/2009 г.) се дължат на грешка на компетентния или друг орган, в случая на Общинската служба "Земеделие" (ОСЗ) - гр. Хисаря. Последната е предоставила доказателство, че част от имотите, предмет на заявлението за подпомагане, са предоставени на други лица. Нарушението на съдопроизводствените правила се изразява в това, че съдът не е обсъдил това доказателство и е ограничил правото на защита на жалбоподателя като не е допуснал изслушването на гласни доказателства в тази връзка. Решението е необосновано, тъй като не са взети предвид всички обстоятелства и не са обсъдени всички възражения. Иска се отмяната му и да бъде отменен обжалвания акт, алтернативно ако съдът приеме, че са налице съществени нарушения на съдопроизводствените правила делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – заместник изпълнителният директор на ДФЗ не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и вярно и точно е установил фактите по делото. Приел е за установено, че кооперацията - жалбоподателят е подала през 2013 г. заявление за подпомагане с УИН № 16.02.0413/25408 по мярка 214 "Агроекологични плащания" (АЕП) по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013, направление "Поддържане на местообитания на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитоложки важни места" (ВПС-4), за имоти подробно индивидуализирани, с обща площ от 515. 59 хектара (ха). С Уведомително писмо (УП) № 01-6400/279 от 01.10.2013 г. на ДФЗ, Кооперацията е уведомена, че е одобрена за участие по направление "Поддържане на местообитания на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитоложки важни места" (ВПС-4) от мярка 214 АЕП, само за част от площите на кандидатстване - за 466. 30 ха. За същите е поет петгодишен ангажимент за извършване на агроекологични дейности, в имотите, посочени по № БЗС, № парцел, заявена и одобрена площ, в приложената към писмото таблица. Подадени са заявления за подпомагане за следващите кампании за 2014 г. и 2015 г. като заявената площ се е припокривала географски с референтните парцели от кампания 2013 г. През 2016 г. Кооперацията е подала заявление за подпомагане за кампания 2016 г. с УИН № 126/160616/68900 от 16.06.2016 г., по цитираното направление при обща заявена площ за подпомагане от 460. 14 ха. След извършена автоматична проверка на данните по заявлението е установено, че не са декларирани същите площи по направление ВПС-4 спрямо декларираните предходната година. Към заявлението е приложено обяснение от управителя на Кооперация "Агрокомерс-98", от 20.05.2016 г., с което като причини за разликата в площите с поет агроекологичен ангажимент, е посочена: "липса на правно основание". Кооперацията е уведомена с УП за прекратяване на Агроекологичен ангажимент по мярка 214 от ПРСР 2007-2013 г. за кампания 2016 г. с изх. № 01-6400/43 от 30.03.2017 г., с което е отказана финансовата помощ и е прекратен агроекологичния ангажимент по направление "Поддържане на местообитанията на защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитоложки важни места". Срещу УП е подадена жалба по административен ред, във връзка с която Кооперацията е уведомена с писмо с изх. № 02-160-6400/1705/23.05.2017 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, че е допуснатата техническа грешка в оспореното УП, поради което е издадено ново Уведомително писмо с изх. № 01-6400/43 от 02.05.2017 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което е прекратен агроекологичния ангажимент по мярката и е отменено УП от 30.03.2017 г. След оспорване по съдебен ред, с решение № 477 от 06.03.2018 г., постановено по адм. дело № 2078/17 г., Пловдивският административен съд е отхвърлил жалбата на Кооперацията против УП с изх. № 01-6400/43 от 02.05.2017 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ за прекратяване на агроекологичния ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитието на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2016 г. и е отменено УП с изх. № 01-6400/43 от 30.03.2017 г. на заместник изпълнителния Директор на ДФЗ. С решение № 2965 от 28.02.2019 г., постановено по адм. дело № 5900/18 г., Върховният административен съд е отменил съдебния акт на Административен съд - Пловдив, отменил е уведомително писмо с изх. № 01-6400/43 от 02.05.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ и е върнал преписката за ново произнасяне по заявлението за плащане, подадено от Кооперацията за кампания 2016 г. В изпълнение на решението на ВАС е постановено процесното УП с изх. № 01-6400/43 от 12.03.2019 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, с което на основание чл. 18, ал. 3, т. 4 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. е отказана финансова помощ и е прекратен агроекологичния ангажимент на Кооперацията. Административният акт е мотивиран от фактическа страна с обстоятелството, че процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели, спрямо одобрените парцели за участие по направлението е 79. 40%, видно от Приложение № 1, което е неразделна част от уведомителното писмо. В рамките на съдебното дирене, съдът е установил от представеното удостоверение с изх. № РД-12-02-1272-1 от 19.09.2019 г., издадено от ОСЗ-Хисаря, че за кампания 2015/2016 г. Кооперация "Агрокомерс-98" не е получила същите площи за ползване, поради разпределение на същите на основание чл. 37в от ЗСПЗЗ, поради липса на достатъчно правно основание, като част от масивите за ползване, за които има подадено заявление за подпомагане за предходната година, са дадени за ползване на други бенефициери. Съдът е изслушал и приел като неоспорено и компетентно изготвено и заключението на съдебно-техническа експертиза, от което е установено, че за кампания 2016 г не са заявени референтни парцели с обща площ 80, 12 ха, а именно: 1.7.7270-392-1-3 в землището на гр. Хисаря с площ 8, 25 ха, 2.6.9016-168-2-1 в землището на с. Старосел с площ 4, 57 ха, 3.7.7270-1512-1-3 в землището на гр. Хисаря, с площ 5, 86 ха и 4.7.7270-1430-1-3 в землището на гр. Хисаря с площ 61, 44 ха. Вместо незаявените имоти, са заявени нови с площ от 85, 25 ха, която не е одобрена за участие в мярка "Агроекологични плащания" на основание чл. 32, т. 12 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., тъй като са заявени за първа година, за които бенефициерът няма поет ангажимент и площта не участва в автоматичната проверка на географско пресичане на площи. В резултат е нарушен процентът на тяхното географско припокриване спрямо одобрените референтни парцели от 2013 г., който е 79, 40%. Само от незаявената площ, в размер на 80, 12 ха за кампания 2016 г, спрямо референтната площ, процентът на географското припокриване на площта е намален със 17, 18%. Площта на географското припокриване е 370, 24 ха, а процентът на припокриване спрямо одобрените парцели е 79, 40%. При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна е приел, че обжалваното УП е издадено от материално компетентен орган, при упражняване и в рамките на надлежно делегираните му със заповед № 03-РД/715 от 27.06.2017 г. на изпълнителния директор на ДФЗ административни правомощия. За да достигне до този извод, съдът е анализирал разпоредбите на § 1, т. 13 от ДР на ЗПЗП, чл. 11а от ЗПЗП, чл. 20а, ал. 1, ал. 2, т. 2 и ал. 4 от ЗПЗП, в приложимите към момента на делегирането на правомощия редакции, чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ и правилно е приложил закона. Приел е, че обжалваното УП е постановено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми от чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Посочени са фактическите и правни основания за постановения отказ, които си кореспондират. От фактическа страна е обоснован с извършените административни проверки и автоматичното географско сравнение на одобрените/референтните парцели по направление ВПС-4 и тези, заявени по направлението през текущата кампания в ИСАК, при които е констатирано припокриване на площта от пресичане в размер на 79. 40 %, в нарушение на изискването по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за географско припокриване на поне 90 % от площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. В приложение № 1 - неразделна част от уведомителното писмо, са отразени установените референтни/одобрени парцели, заявените парцели в текущата кампания, площта от пресичане и процентът на припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели спрямо одобрените парцели за участие по направлението. Първоинстанционният съд е приел, че обжалваното уведомително писмо е издадено при спазване на административнопроизводствените правила, като не са допуснати съществени нарушения на същите и актът е издаден след изясняване на всички факти и обстоятелства от значение за издаването му. За започване на административното производство оспорващия е надлежно уведомен, на основание чл. 26, ал. 1 от АПК. Приел е, че обжалваното УП е издадено и в съответствие и при правилно приложение на материалния закон, като е анализирал нормите от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. Съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредбата, агроекологичните дейности се извършват върху едни и същи площи за едни и същи БЗС в петгодишен период от поемане на агроекологичното задължение, а одобрената площ за извършване на агроекологични дейности може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент съгласно ал. 2 на същия текст. По силата на чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредбата, ДФЗ прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са изпълнили изискванията на чл. 24, ал. 2. В случая, материалноправна предпоставка за прекратяване на поетия от Кооперацията многогодишен агроекологичен ангажимент е заявяването за финансова помощ на площ, която е с повече от 10% по-малка от одобрената/референтната за подпомагане площ или когато заявената за плащане площ географски се припокрива с по-малко от 90% от одобрената/референтната за подпомагане площ за съответното направление, което е установено от доказателствата по делото. През 2013 г. оспорващата кооперация е поела петгодишен ангажимент и е одобрена за участие в мярката, като е заявила и са одобрени за подпомагане земеделски парцели с обща площ от 466. 30 ха, като през следващите пет години е следвало ангажимента да се изпълнява върху същите блокове и масиви, като местонахождение, размер и граници, така както са били одобрени за подпомагане, или да е налице географска идентичност между оторизираните площи и тези, върху които ще се осъществява агроекологичния ангажимент. От доказателствата по делото, включително от приетата съдебно-техническа експертиза, е установено, че са заявени за подпомагане земеделски парцели, без четири от референтните, чиято площ възлиза на 80. 12 ха или ха, с което е нарушен процентът на географско припокриване. Площта на припокриване е 370. 24 ха, което представлява 79. 40 %, т. е. по -малко от необходимите 90% припокриване. Съдът е отхвърлил и възражението, че са приложими хипотезите по чл. 64, § 2 от Регламент № 1306/2013, като е приел липса на форсмажорни или изключителни обстоятелства, в това число и по смисъла на § 1, т. 4 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., за каквито не са ангажирани доказателства. По тези съображения е отхвърлил жалбата, приемайки че оспорения административен акт е законосъобразен. Решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, въз основа на които правилно е установил фактите по делото. Неоснователно е възражението в касационната жалба, че съдът не е обсъдил всички доказателства и възражения в жалбата, съответно че съдебното решение е необосновано и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Същото не намира опора в доказателствата по делото. Приетите за установени факти са коректно изложени в частта на решението относно фактите, като в жалбата липсва конкретно посочване кой точно извод на съда не съответства на доказателствата. И понастоящем, с оглед изложените в касационната жалба съображения спорът се свежда до това каква е причината за липсата на географско припокриване, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалния закон при издаване на процесното уведомително писмо Съгласно чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11/2009 г., агроекологичните дейности или направления се изпълняват за период от пет последователни години, като този срок започва да тече от началото на годината на подаване на заявлението за подпомагане, което през първата година на кандидатстване е и заявление за плащане, а през всяка следваща година до изтичане на петгодишния ангажимент кандидатите за подпомагане подават заявление за плащане. Съгласно чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11/2009 г. одобрената площ за извършване на агроекологични дейности или направления по чл. 2, ал. 1, т. 1, буква "а", т. 2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент. Съгласно чл. 18, ал. 3, т. 3 от Наредба № 11/2009 г. ДФЗ прекратява агроекологичния ангажимент и подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са спазили изискванията на чл. 24, ал. 2. С оглед събраните по делото доказателства правилен е изводът на решаващия съд, че случая е налице нормативно регламентираната материалноправна предпоставка, с която законът свързва прекратяване на агроекологичния ангажимент в хипотезата на чл. 18, ал. 3, т. 3 във вр. с чл. 24, ал. 2 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г. От доказателствата по делото, включително заключението на назначената СТЕ се установява, че констатираното при извършените административни проверки припокриване на площта от пресичане на заявените от Кооперацията през кампания 2016 г. парцели, спрямо одобрените (референтните) парцели за участие в направлението, възлиза на 79. 40%. Не се спори, а и от СТЕ е установено, че четири от парцелите не са заявени, само от които процентът на географско припокриване е намален с 17. 18 %. Категорично е установено че процентът на припокриване не е постигнат поради разминаване при очертаването на референтните парцели (кампания 2013) и декларираните парцели за кампания 2016 г., както и незаявяване на четири парцела. Определеният процент на припокриване при административните проверки води до извод, че е налице неспазване на нормативно заложеното изискване, поради което правилно е отказано подпомагане и е прекратен агроекологичния ангажимент. Релевантни са площите одобрени през 2013 г. и по отношение на тях следва да е достигнат процента на географско припокриване. Недопустимо е вместо одобрените парцели да се заявява искане за плащане с нови, предвид изричната норма на чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г. Неоснователни са доводите на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила поради недопускане на гласни доказателства, тъй като фактът, че част от имотите е предоставен на други ползватели по реда на чл. 37в от ЗСПЗЗ е бил установен с писмени доказателства. Съдът правилно е приложил материалния закон, като е приел съответствие на акта с изискванията на чл. 18, ал. 3, т. 3, във вр. с чл. 24, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. На основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК не следва да бъдат преповтаряни мотивите на решаващия съд, които се споделят от настоящата инстанция. Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че съдът неправилно е отхвърлил възражението за приложимост на разпоредбата на чл. 64, § 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013. Съгласно чл. 64, ал. 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 не се налагат административни санкции: а) когато неспазването се дължи на непреодолима сила; б) когато неспазването се дължи на очевидни грешки, както е посочено в чл. 59, § 6; в) когато неспазването се дължи на грешка на компетентния орган или друг орган и когато няма основание да се счита, че грешката е могла да бъде открита от лицето, засегнато от административната санкция; г) когато засегнатото лице може да докаже по удовлетворителен за компетентния орган начин, че то не носи отговорност за неспазването на задълженията, посочени в § 1, или ако компетентния орган установи по друг начин, че съответното лице няма вина; д) когато неспазването има незначителен характер, включително при наличието на праг, който се определя от Комисията в съответствие с § 7, б. "г"; е)други случаи, при които налагането на санкции не е уместно, които ще бъдат определени от Комисията с съответствие с § 6, б. "б" В жалбата и понастоящем в касационната жалба се твърди приложимост на чл. 64, § 2, б. "в" - неспазването се дължи на грешка на компетентния орган или друг орган и когато няма основание да се счита, че грешката е могла да бъде открита от лицето, засегнато от административната санкция. Фактически се обосновава с удостоверение от ОЗС - гр. Хисаря за разпределение на имоти по реда на чл. 37в от ЗСПЗЗ, при което част от имотите, с които е кандидатствал жалбоподателя по мярката са предоставени на друг ползвател. Правилно решаващият съд е приел, че не е налице сочената хипотеза, На първо място изобщо не може да става дума за грешка, още по-малко за такава на компетентния орган, тъй като същият не определя правното основание на което бенефициера притежава или ползва, наема или арендува имотите, с което кандидатства за подпомагане, както и не определя решението му с кои точно имоти да кандидатства за подпомагане. Не е налице и твърдяната грешка, допусната от друг орган, в случая от страна на ОСЗ - гр. Хисаря, тъй като разпределението на масивите от имоти в хипотезата на чл. 37в ЗСПЗЗ се извършва по споразумение между собствениците и/или ползувателите (ал. 1, ) или от комисията по чл. 37в, ал. 1, ако между собствениците и ползувателите не се постигне споразумение, (ал. 3), след което споразумението или проектът се одобряват със заповед на директора на Областна дирекция "Земеделие" - чл. 37в, ал. 4 от ЗСПЗЗ. Следователно не може да става дума за грешка относно правното основание за ползване на съответните имоти и кандидатстването за подпомагане. Разпределението на масивите от имоти се извършва ежегодно, което е известно на бенефициера, поради което не е налице и втората кумулативна предпоставка на чл. 64, § 2, б. "в" от регламента - да липсва основание да се счита, че грешката е могла да бъде открита от лицето, засегнато от административната санкция. Изцяло въпрос на субективната преценка на кандидата е с кои имоти ще кандидатства за подпомагане, при негово знание и яснота, че ползваните имоти, предоставени му по реда на чл. 37в от ЗСПЗЗ подлежат на ежегодно разпределение. Не е налице и хипотезата на чл. 64, § 2, б. "г" от Регламента, тъй като бенефициера носи отговорност за неспазване на задълженията, тъй като промяната на основанието за ползване на имотите, които същият не е заявил, поради липса на правно основание е функция на разпределението на масивите по чл. 37в от ЗСПЗЗ, в което същият участва. Съдебното решение е обосновано, като съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му съответстват на събраните по делото доказателства, не са налице допуснати процесуални нарушения, както и такива при тълкуването и приложението на материалния закон. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания и решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,