Решение № 13914 от 18.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9630/2018 г.

Решение № 13914 от 18.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9630/2018 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с § 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.).

Образувано е по жалба на началника на териториална служба - Затвор - град Пазарджик ІІ-ра категория към Министерство на правосъдието /МП/, Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГДИН/ срещу решение № 393 от 21.06.2018 г. постановено по административно дело № 288/2018 г. по описа на Административен съд /АС/ – Пазарджик.

Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и необоснованост – отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че съдът е направил погрешни фактически констатации и необосновани правни изводи, поради това, че не е обсъдил и преценил всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, всестранно и в тяхната съвкупност. Погрешен бил и изводът на съда, че не е доказано по безспорен начин наличието на виновно поведение на наказания държавен служител, а напротив сочело за добросъвестност при изпълнение на служебните задължения. Иска оспорваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което Заповед № К-08/26.02.2018 г. на началника на Затвора – гр. Пазарджик да се потвърди и по съображения изложени в писмени бележки.

Ответникът по касация – Н. Чолаков, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор и писмена молба. Иска жалбата да бъде отхвърлена, а оспореното решение да се остави в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция по представен списък, наречен "Опис".

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, след съвещание, намира следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е процесуално допустима. Подадена е в законоустановения срок, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

С обжалваното решение е отменена Заповед № К-08/26.02.2018 г. на началника на Затвор – град Пазарджик, с която на младши инспектор Н. Чолаков, надзирател ІІ степен в Затвора – гр. Пазарджик, на основание чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194, ал. 2, т. 2 и т. 4, във вр. чл. 200, ал. 1, т. 11 и т. 12 от Закона за Министерство на вътрешните работи /ЗМВР/ е наложено дисциплинарно наказание "Порицание" за срок от шест месеца.

По делото е установено, че с докладна записка № 7/16.01.2018 г. до началника на Затвор – гр. Пазарджик Н. Чолаков, е докладвал, че на 14.01.2018 г. около 1:30 часа в с. Сарая е станал участник в пътнотранспортно произшествие /ПТП/ с личния си автомобил, шофиран от приятелката му К. Кемилова, при което е получил мозъчно сътресение, констатирано от лекар. Посочил е, че за инцидента своевременно е уведомил мл. експерт Найденов, който му е разпоредил да докладва в Затвор – гр. Пазарджик. Установено е от докладна записка № 8/17.01.2018 г. изготвена от младши инспектор Б. Найденов, че на 14.01.2018 г. същият е провел телефонен разговор с младши инспектор Чолаков, който е съобщил за катастрофа с личния му автомобил, шофиран от приятелката му. В проведения разговор мл. инспектор Найденов, разпоредил на мл. инспектор Чолаков да се обади на дежурния главен надзирател в Затвор – гр. Пазарджик и да докладва за участието си в ПТП, както и да потърси медицинска помощ. Телефонен разговор е проведен и на 15.01.2018 г., при който Чолаков е уведомил мл. инспектор Найденов, че е ходил на лекар, издаден му е болничен лист и, че не е докладвал в Затвор – гр. Пазарджик.

От болничен лист № 39/16.01.2018 г. е установено, че Чолаков е бил в отпуск поради временна нетрудоспособност считано от 16.01.2018 г. до 19.01.2018 г., вкл. като при извършения медицински преглед му е била поставена диагноза [диагноза], за което му е определен режим на лечение "домашен - амбулаторен".

Като доказателство по делото е прието наказателно постановление № 18-1006-000082/26.01.2018 г. на началник група в сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР - Пазарджик, с което е наложена глоба в размер на 20 лв. на К. Кемилова, за нарушение на чл. 185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. В същото е описано настъпило на 14.01.2018 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП/ с лек автомобил, собственост на Н. Чолаков.

В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал гласни доказателства – показанията на свидетелите К. Кемилова, С. Димитров и Т. Боев. От показанията на първите двама е установил, че жалбоподателят (ответник по касация) през месец януари е претърпял инцидент - ПТП, като пътник в собствения си лек автомобил, управляван от К. Кемилова. При навлизане в с. Сарая К. Кемилова се е ударила в паркиран лек автомобил. Същата е останала на мястото на инцидента да изчака органите на КАТ и собственика на ударения от нея лек автомобил, а Чолаков се е свързал с Димитров, който пристигнал на място и двамата тръгнали да търсят пътна помощ. И двамата свидетели заявяват, че при настъпилото ПТП жалбоподателят е наранил главата си, което нараняване в момента на инцидента не изглеждало сериозно. От показанията на Боев – младши автоконтрольор в Сектор "Пътна полиция" е установено, че на 14.01.2018 г. е настъпило ПТП, описано от първите двама свидетели, като на мястото на инцидента служителите на Пътна полиция са намерили единствено лицето управлявало автомобила – К. Кемилова и собственика на ударения лек автомобил. Служителите на КАТ констатирали ПТП и описали щетите, като към края на проверката се появили някакви хора, които попитали дали могат да вдигнат автомобила.

От правна страна съдът е приел, че обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен орган, но при нарушаване на материалния закон. Приел е за безспорно установено, че на 14.01.2018 г. жалбоподателят (ответник по касация) е претърпял ПТП със собствения му лек автомобил, управляван от К. Кемилова, в резултат на което получил [диагноза]. Диагнозата е поставена след извършен медицински преглед на лицето, за което е издаден и болничен лист. Посочил е, че е вярно, че Чолаков не е съобщил в рамките на 24 часа в Затвор – гр. Пазарджик за настъпилия инцидент, но същия бил провел разговор по телефона с мл. инспектор Найденов, когото уведомил за ситуацията. Такъв разговор бил проведен и на следващия ден, когато на Чолаков, след потърсена медицинска помощ, е издаден и болничен лист. Посочил е, че в случая дори и да е налице нарушение на правилата за уведомяване на съответната институция за настъпилия инцидент от стана на жалбоподателя, следва да се отчете неговото здравословно състояние, което е препятствало същият да изпълни задълженията си, като представи писмено изготвена докладна. Съдът е приел за недоказани твърденията на административния орган за неискреност от страна на Н. Чолаков, както и нежелание за оказване на съдействие за установяване на обективната истина. Посочил е, че в мотивите на оспорената заповед липсва ясна и точна формулировка на констатациите на органа, че по делото са събрани доказателства, от които безспорно се е установило, че жалбоподателят е пострадало лице при настъпило ПТП, в резултат на управление на лек автомобил от друго лице. Доказателства в обратна насока не били събирани, като от показанията на служителя на "Пътна полиция" и издаденото НП ясно и недвусмислено се установявало, че МПС е управлявано от К. Кемилова, на която е наложена и административна санкция. Приел е, че Чолаков не е премълчал, нито се е опитал да прикрие инцидента като своевременно по телефона е уведомил мл. инспектор Найденов за настъпването му, а в един по - късен момент, когато здравословното му състояние е позволило, е подал и докладна записка, в която е описал ситуацията. Съдът е извел извод, че не е установено по безспорен начин, че Чолаков е допуснал вмененото му нарушение, а доказателствената тежест за това се носи от ответника, който следва да докаже съставомерността на деянието, както от обективна, така и от субективна страна. Посочил е, че събраните доказателства подкрепят поддържаното от Чолаков становище за липса на нарушение, а поведението на държавния служител сочи на добросъвестност при изпълнение на служебните задължения.

Решението е неправилно.

Налице са сочените от касатора касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът не е изяснил изцяло фактите по делото и не е изложил мотиви по всички основания по чл. 146 АПК, при преценка законосъобразността на оспорения административен акт, съобразно установеното по делото.

В Заповед № К-08/26.02.2018 г. на началника на Затвора – гр. Пазарджик са описани три дисциплинарни нарушения, както следва:

1. На 16.01.2018 г. около 11. 15 ч. в Затвор - гр. Пазарджик, мл. инспектор Н. Чолаков, надзирател II-ра степен в Затвора - гр. Пазарджик, в качеството му на държавен служител в МП, ГДИН, териториална служба Затвор гр. Пазарджик ІІ-ра категория съзнателно и собственоръчно е изготвил и депозирал докладна записка Р. № 7/16.01.2018 г. до началника на Затвор - гр. Пазарджик, в която безспорно и категорично е заявил и отразил участието си в ПТП с личния му автомобил "Мерцедес Бенц" с рег. [рег. номер на МПС] на 14.01.2018 г. около 01.30 ч. в района на с. Сарая, обл. Пазарджик, ул. "30-та" № 28, реализирано в качеството му на пътник и пострадало лице. Представил е издаден във връзка с произшествието болничен лист № Е 20171518014/16.01.2018 г. с диагноза [диагноза]. Посочено е, че предвид събраните данни, съдържащи се в докладна записка № 1006 р-134/19.01.2018 г. по описа на сектор "Пътна полиция" гр. Пазарджик, изготвена от мл. инспектор Т. Боев, мл. автоконтрольор, писмо № 181800-1508/8.02.2018 г. по описа на РУ на МВР гр. Пазарджик и приложено към него обяснение от лицето К. Кемилова и устните твърдения на г-н С. Стоименов, собственик на пострадало МПС, обективирани в докладна записка № 11/18.01.2018 г. по описа на Затвор - гр. Пазарджик, е видно, че изготвената докладна записка от мл. инспектор Н. Чолаков, надзирател II - ра степен в Затвора - гр. Пазарджик съдържа явни неистини по отношение на участието му в ПТП и местопребиваването му на мястото на същото.

Дисциплинарно наказващият орган е квалифицирал действията на служителя като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР във връзка с чл. 3, т. 4 предложение 1, алт. 1 и във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители от ГДИН и ГДО към Министъра на правосъдието.

1. На 22.01.2018 г. от около 14.00 ч. до около 14.42 ч. в Затвор - гр. Пазарджик, мл. инспектор Н. Чолаков, надзирател IІ - ра степен в Затвора - гр. Пазарджик, в качеството му на държавен служител в МП, ГДИН, териториална служба Затвор гр. Пазарджик ІІ -ра категория, в хода на служебна проверка провеждана по отношение действия на същия, свързани с вероятно извършено нарушение и разпоредена със заповед 12/17.01.2018 г. на началника на Затвор - гр. Пазарджик и пред състава на комисия назначена с горната заповед отново е потвърдил неверни факти и обстоятелства в т. ч. такива съдържащи се в докладна записка Р. № 7/16.01.2018 г. до началника на Затвор - гр. Пазарджик, отговаряйки с неистина на зададените му от комисията въпроси по отношение на участието му в ПТП. Действията и поведението на служителя са надлежно отразени в протокол Р. № 13/22.01.2018 г. по описа на Затвор гр. Пазарджик.

Дисциплинарно наказващият орган е квалифицирал действията на служителя като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР във връзка с чл. 3, т. 4, предложение 1, алт. 1, и във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители от ГДИН и ГДО към Министъра на правосъдието.

1. На 14.01.2018 г. около 12. 10 ч. в района на с. Ивайло, мл. инспектор Н. Чолаков, надзирател II-ра степен в Затвор - гр. Пазарджик съзнателно не е изпълнил отдадено му разпореждане от прекия му ръководител мл. експерт Б. Найденов, командир на отделение, изразяващо се в задължителни указания за своевременно уведомяване на дежурен служител в Затвор - гр. Пазарджик относно участието му в пътно-транспортно произшествие с личен автомобил "Мерцедес Бенц" рег. [рег. номер на МПС] на 14.01.2018 г. около 01. 30 ч. в района на с. Сарая, обл. Пазарджик, ул. "30-та" № 28, реализирано в качеството му на пътник и пострадало лице.

Дисциплинарно наказващият орган е квалифицирал действията на служителя като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 и чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР във връзка с чл. 74 от Етичния кодекс за поведението на държавните служители от ГДИН и ГДО към Министъра на правосъдието.

Правилно съдът е посочил, че обжалваната заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и от компетентен орган. С оглед установеното по делото, че 14.01.2018 г. жалбоподателят (ответник по касация) е претърпял ПТП със собствения му лек автомобил, управляван от К. Кемилова, в резултат на което получил [диагноза], съдът е изложил съображения само относно описаното в т. 3 от заповедта дисциплинарно нарушение, като е приел, че то не е извършено от Чолаков, че последният е действал добросъвестно и от обективна и субективна страна не е извършил нарушението. Липсват каквито и да е било фактически установявания и мотиви относно описаните в т. 1 и т. 2 от заповедта нарушения – че изготвената докладна записка от мл. инспектор Н. Чолаков, надзирател II - ра степен в Затвора - гр. Пазарджик съдържа явни неистини по отношение на участието му в ПТП и местопребиваването му на мястото на същото предвид съставените официални документи за ПТП; потвърждаване пред състава на комисията извършваща дисциплинарната проверка на неверни факти и обстоятелства в т. ч. такива съдържащи се в докладна записка Р. № 7/16.01.2018 г. до началника на Затвор - гр. Пазарджик, отговаряйки с неистина на зададените му от комисията въпроси по отношение на участието му в ПТП. Съдът не е изложил мотиви дали същите представляват дисциплинарни нарушения, ако да - дали правилно са квалифицирани от дисциплинарно наказващия орган, т. е. дали заповедта отговаря на изискванията на материалния закон. Съдът не е извършил преценка дали при издаване на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, вкл. дали са спазени изискванията на чл. 195, чл. 197, ал. 3 ЗМВР, чл. 206 ЗМВР, дали има съответствие на оспорената заповед с целта на закона.

Липсата на мотиви относно горепосочените обстоятелства представлява съществено съдопроизводствено нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК, поради което и предвид забраната за касационната инстанция по чл. 220 АПК, решението следва да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане, при което да се направят съответните фактически установявания за всяко от описаните в заповедта дисциплинарни нарушения, да се направи пълна проверка за законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК и да се изложат съответните мотиви. Следва да се изиска и Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГДО и ГДИН към министъра на правосъдието.

По изложените съображения обжалваното решение е неправилно. Налице са предпоставките на чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 222, ал. 2 от АПК и обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС – Пазарджик.

Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение